Стресиращи, но за кого?

Политиците и банковите регулатори явно не говорят на един и същ език с инвеститорите. Такива поне са впечатленията от първите реакции след публикуването на резултатите от проведените в Европа стрес-тестове на финансовите системи. В петък вечерта, след затварянето на финансовите пазари, стана ясно, че само седем от тестваните за стабилността им 91 банкови институции и групи на континента не биха се справили при евентуална нова финансова криза. Това са германската ипотечна Hypo Real Estate, гръцката държавна ATEbank, испанската спестовна каса Cajasur, както и още четири обединения от спестовни каси в Испания. Общо седемте биха имали нужда от допълнителен капитал в размер на 3.5 млрд. евро, за да постигнат заложеното при тестовете изискване за 6% адекватност на капитала от първи ред.

Тестовете бяха проведени по решение на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), като се координираха от Комитета на европейските банкови надзорни органи (CEBS) в сътрудничество с Европейската централна банка, Европейската комисия и националните надзорни органи. На тест бяха подложени общо 91 финансови институции, в които са концентрирани над 65% от консолидираните активи на банковия сектор в ЕС.

Според официалните лица показаните резултати са задоволителни и са важна стъпка към подобряването на доверието във финансовия сектор. Вместо с успокоение на пазарите обаче, резултатите бяха посрещнати с порой от критики от инвеститорите. Според тях тестваните сценарии са били твърде лесни, което обяснява и големия брой успешно справилите се банки. Аргумент в тази посока е и фактът, че според предварителните прогнози се очакваше между 10 и 20 институции да не покрият заложените изисквания. Така вместо да успокоят инвестиционната общност, резултатите от тестовете всъщност породиха редица съмнения относно достоверността им. Сред основните критики на инвеститорите е, че сред тестваните сценарии липсва такъв, който да провери устойчивостта на банките при евентуален фалит на страна от еврозоната или пък при спукване на нов имотен балон.

"Въпросът, чийто отговор очакваха да получат инвеститорите, беше следният: ако Гърция, Португалия, Испания, Италия или Ирландия не могат да изплащат задълженията по облигациите си, или ако стойността на облигациите им намалее с 20% или повече, ще имат ли европейските банки достатъчно капитал, за да понесат този шок? ЕС, ЕЦБ и CEBS не отговориха на този въпрос по никакъв начин и под никаква форма", твърди икономистът Карл Вайнберг от High Frequency Economics.