Няма стресирани

Действително пазарите не прогнозираха особени проблеми по отношение на по-големите банки. Резултатите на по-малките германски държавни банки (т.нар. Landesbanken), както и тези на испанските спестовни каси (cajas) се очакваха с особено внимание. И фактът, че редица от тях всъщност издържаха теста буквално на косъм, допълнително канализира съмненията около сериозността на изпитанието и от това какви резултати биха се получили при по-строги критерии на оценка. Reuters например цитира анализатори от Royal Bank of Scotland (RBS), според които "резултатите от тестовете може и да успокоят инвеститорите относно здравето на големите институции, но едва ли ще възстановят доверието в по-малките периферни банки". Те изтъкват, че общо 40 банки са по-слабо капитализирани, като 34 от тях са от държавите от периферията на еврозоната – Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания (т.нар. група PIIGS).

Сред тях са и три институции с бизнес в България – гръцката Piraeus Bank (собственик на Пиреос банк), ирландската Allied Irish Banks (БАКБ) и словенската Nova Ljubljanska Banka (НЛБ банка София). В съобщение до медиите обаче от БНБ отчетоха, че участвалите в тестовете 15 банки с бизнес в България "показват стабилност и доказано висока капиталова адекватност".

От рейтинговата агенция Fitch пък посочват, че банките, които едва са преминали 6-процентния праг, може все пак да имат нужда от допълнителен капитал. По изчисления на агенцията, за да достигнат капиталова адекватност от 7% при най-тежкия сценарий, седемте провалили се банки плюс още 17 институции, чиято капиталова адекватност е между 6% и 7%, ще трябва да наберат около 12 млрд. евро. Засега обаче Fitch няма да променя рейтингите на банките, които не са се справили с теста.

Основната част от критиките беше насочена към факта, че нито един от разиграните при тестовете три сценария (виж графиката) не провери какъв би бил ефектът за стабилността на кредитните институции при евентуален фалит на държава от еврозоната. А всъщност именно това е основното притеснениe на финансовите пазари.

Включването на такъв сценарий всъщност е било обсъждано от регулаторите и политическите лидери, пише Wall Street Journal. Изданието обаче цитира официални източници, запознати с процеса на провеждане на тестовете, според които в крайна сметка регулаторите са стигнали до решение да не се разглежда тази възможност. Причините са две – от една страна, подобно развитие се смята за малко вероятно, и от друга – има основателни притеснения, че то може да изпрати грешно послание към пазарите.

Вместо това беше оценено евентуалното въздействие от т.нар. суверенен шок, т.е. загубите, които банките биха понесли при обезценка на правителствените облигации, които държат в търговските си портфейли с цел продажба. Това обаче не включваше евентуалните загуби по правителствените книжа, държани до падеж, които са много по-голямата част. Според собствен анализ на американската Citigroup, цитиран от Financial Times, при отчитането на ефектите от евентуална дългова криза и върху книжата, държани до падеж, броят на банките, които не биха преминали 6-процентовия праг на капиталова адекватност, би достигнал 24. Допълнителният капитал, който би им бил необходим, възлиза на около 15 млрд. евро, твърдят от Citigroup.

Въпреки критиките анализаторите като цяло приветстваха неочакваната по-голяма прозрачност за състоянието на банките. И в това отношение обаче не липсваха забележки главно заради отказа на шест от германските финансови институции, сред които Deutsche Bank и провалилата се на теста Hypo Real Estate, да разкрият подробна информация за експозициите в ДЦК на страните от PIIGS. Действията им бяха окачествени като допълнително подкопаване на бездруго критикуваните тестове. Не закъсняха и предупрежденията на анализаторите, че по този начин ще се даде поле за подозренията, че шестте институции се опитват да скрият реалното си състояние.

"Deutsche Bank и още пет германски банки мамят Европа" обяви от електронната си страница испанският вестник ABC. "Пазарите, анализаторите и експертите държат Германия отговорна за захвърлянето на уникална възможност за възстановяване на доверието в стабилността на финансовата система в еврозоната", пише изданието.

Първоначално представителите на шестте банки и на германските надзорни органи обясниха действията си с аргумента, че разкриването на тези допълнителни подробности не е било изрично поискано. Според главния секретар на Комитета на европейските банкови надзорни органи (CEBS) Арнауд Восен обаче е била постигната такава договорка както с националните регулатори, така и със самите банки. В крайна сметка под натиска на пазарите Deutsche Bank публикува подробности за портфейла си, като разкри, че към края на март брутната й експозиция към дългове на страните от PIIGS е била в размер на 14.8 млрд. евро.

За сравнение, Испания проведе най-тежките тестове на финансовия си сектор в опит да възстанови доверието на международните пазари. На проверка бяха подложени общо 27 банки и спестовни каси, които заедно представляват 95% от банковия сектор в страната, докато в останалата част на Европа подборът на банките беше направен така, че да обхване минимум 50% от сектора във всяка държава.

Демонстрираната от страната прозрачност е и основната причина тя да бъде определяна като "най-големият победител" от проверката въпреки провалилите се пет финансови институции. Доказателство за това дойде и от финансовите пазари. Във вторник Испания продаде облигации за общо 3.4 млрд. евро при по-ниски цени в сравнение с последния аукцион през юни, посочва Bloomberg. Агенцията отбелязва и намаляването на спреда по 10-годишните испански облигации спрямо германските им еквиваленти – от 170 базисни точки на 22 юли, ден преди публикуването на резултатите от тестовете, до 148 б.т. в понеделник и 137 б.т. във вторник. Акциите на борсово търгуваните испански банки като Santander и BBVA също се повишиха в унисон с тези на повечето от останалите европейски банки въпреки слабите резултати на петте спестовни каси.

Така поне за момента изглежда, че макар и бавно, стрес тестовете може би ще успеят да изпълнят главната си цел – да върнат доверието на пазарите. "В началото беше същото (със стрес тестовете) в САЩ, за които също се казваше, че не са достатъчно строги", коментира гуверньорът на испанската централна банка Мигел Ангел Фернандес Ордоньес, цитиран от Bloomberg. "Но ако имате повече информация, това е много добре. Тестовете със сигурност се оказаха достатъчни, за да се възстанови доверието на инвеститорите", твърди той.