Кухата страна на борсата

Другият по-съществен и труден проблем е доколко може да се вярва на оценките на публични компании, чиито акции практически се разменят само между група лица и не се допускат външни инвеститори. Дори само кратък преглед сред най-големите компании е достатъчен да покаже, че това не са типичните борсови гиганти, които очаквате да видите. Лидерът по пазарна капитализация на БФБ с над 1.7 млрд. лв. е "Енергони" - дружество, чийто единствен актив е патент за изграждане на вятърна електроцентрала, оценен на 570 млн. лв. То засега няма дейност, няма лицензи и води дълга битка с Комисията за финансов надзор, която се опитваше да попречи на търговията с акциите му. Трето по пазарна капитализация е "Арко тауърс", което има имот в София, който заедно с вложените в него разходи за строителство е оценен на 23 млн. лв. За сметка на това благодарение на една-единствена сделка през 2007 г. за пред света дружеството струва 682 млн. лв. Второ и четвърто място заемат съответно БТК и ДЗИ, които макар и съвсем действащи компании просто отдавна не са публични, защото просто няма акции, които да се търгуват свободно. Ако тези четири компании не се вземат предвид, 4.7 млрд. лв., или почти 40% от капитализацията, изчезват.

Ако се разходим надолу по списъка, нещата не стават по-розови. Няколко дружества около групата "Химимпорт" като "Велграф асет мениджмънт", "Инвестиционна компания Галата", "Химснаб България" и др. имат пазарна капитализация от общо 0.5 млрд. лв. Те не са напълно без активи, но са оценени доста щедро, а пазарната оценка е допълнително раздута. На тези нива "инвестират" основно пенсионни и взаимни фондове от групата, което затваря кръга. Поне още дузина други компании стоят със стари оценки за милиони. "Транскарт", чиято дейност изцяло беше пренесена в друго дружество, все още се оценява на 62 млн. лв. Доставчикът на медицински консумативи "Биоиасис" с оборот около половин милион лева е с капитализация 42 млн. лв. Благодарение на последна сделка "Честърфийлд", което никога не е развивало дейност и от 2006 г. има нулеви приходи, се оценява на 31 млн. лв. и т.н., и т.н. Списъкът не е безкраен, но е доста напоителен. "На този пазар едва ли можеш да намериш и 30 - 40 дружества, които да са наистина публични", отсече брокер, пожелал да остане неназован, като подчерта, че не се основава на някакви сметки, а преценката е изцяло на око.

...и реални проблеми

Сам по себе си фактът, че на пазара има много кухи компании, не е непременно проблем. Всеки инвеститор си има глава на раменете и би трябвало да може да прецени къде да си вложи парите. Особено в такива фрапиращо балонизирани случаи. Основният риск е в случаите на институционални инвеститори, които управляват пари на клиентите си и е възможно просто недобросъвестно да ги вложат в подобни дружества.

По-същественият проблем обаче е имиджов. На пазар, където основната част от капитализацията представлява потенциални и съвсем реални измами, вече някак не е толкова престижно да си публична компания. БФБ се опитва да разреши този проблем, като избута нетъргуваните дружества на отделен сегмент и един вид ги смете под килима. Това вероятно ще разчисти труповете от масовата приватизация, но много от новите специално създадени балони освен раздути цени си създават и фиктивна търговия.

Основната мъка на тези анализатори, с които започнахме, е, че държавата не се грижи достатъчно за борсата и всички си спомнят какъв тласък е дала приватизацията на БТК. Сега надеждите са, че тази роля ще изиграе раздържавяването на ЕРП-тата, но може би те са леко пресилени. "За да има активна вторична търговия обаче, е необходимо значителна част от акциите да преминат в ръцете на много на брой дребни инвеститори. Това може да помогне на българската фондова борса да заеме по-сериозно място на финансовата карта. Засега обаче се съмнявам, че това е реализуем сценарий", обясни Владислав Панев, председател на борда на "Статус капитал".

Друг лайтмотив е елегията по заминалите си чужди инвеститори и надеждата, че те някога ще се върнат. И техните покупки отново ще вдигнат цените на акциите и борсовата утопия от 2007 ще се възроди. За да дойде обаче който и да е инвеститор (а по възможност и сериозен), ще трябва да му се предложи нещо смислено, в което да вложи парите си. А това със сигурност не е пазар, където половината от капитализацията тъне в неизвестност.

Причините да се стигне дотук са много и вероятно започват още от масовата приватизация в края на миналия век. Тогава на борсата буквално бяха изсипани малко над хиляда дружества, повечето от тях без никаква идея какво е да си публичен. За създателите на приватизационните фондове, които почти без да вложат собствени средства, получиха контрол над активи за милиони, изкушението да ги приберат за себе си беше огромно. Това, съчетано с множеството пробойни в закона, превърна борсата в едно масово източване на дружества. Вероятно, ако преди приватизацията държавните активи бяха консолидирани в няколко по-големи структури, надзорът щеше да е по-лесен и лошите практики - доста по-ограничени. Както тогава, така и сега обаче КФН абдикира от функциите си и единственият начин да се върне доверието на инвеститорите е регулаторът да се задейства.

Автор : Мария Димитрова Преглед на оригинала