Шшшт, не казвайте думата паника

В този смисъл едва ли има нещо нелогично в поведението на гръцките депозанти, които за последните две години са изтеглили около 70 млрд. евро от банките в страна и дупката е запълнена с пари от ЕЦБ. А след изборите на 6 май и последвалия политическия пат отливът се засилва и по различни данни в някои дни е достигал до 700 млн. евро. Фактът, че така и не се формира правителство и надигането на радикалните партии преди новите избори насрочени за 17 юни, прави излизането на Гърция от еврозоната по-вероятно с всеки изминал ден. А ако страната се откаже от еврото, това ще откачи банковата й система от европейската и ще я остави напълно неплатежоспособна.

Това оставя всеки спестител изправен пред три големи риска. Първо, за да спре отливът на средства, на Гърция вероятно ще й се наложи да ограничи капиталовите потоци преди самото превалутиране, така че във всеки момент парите им може да останат пленени в страната. Второ, еврата в банките ще бъдат превърнати в обезценяваща се драхма при никому неясни условия. И трето, при фалити на банки депозитите трябва да се търсят от държавата, която гарантира влоговете до 100 хил. евро. Парите в гръцкия фонд за гарантиране на влоговете обаче са недостатъчни да покрият такова катастрофично събитие, а правителството ще е фалирало без европейските средства, така че вероятно ще отнеме време, докато всеки може да си получи парите.

За съжаление обаче логиката не спира до гръцките спестители. В другите проблемни страни клиентите на банките разсъждават просто: Щом може да стане там, може да стане и тук. Още повече че местните банки си имат и редица други проблеми с лоши кредити, експозиция към държавен дълг, които допълнително подкопават доверието в тях. А всяка новина може да запали клечката, като например през миналата седмица, когато след публикации в медиите, че от испанската Bankia са изтеглени 1 млрд. евро, правителството трябваше да опровергава информацията. Това е банката, която то създаде чрез сливането на няколко проблемни институции и наскоро частично национализира, за да разсее страховете около лошите имотни кредити, след като одиторите й отказаха да заверят баланса й. Или както пише колумнистът на FT Волфганг Мюнхау: "Испанският спестител в Bankia е изправен пред следните въпроси: Дава ли балансът честна и вярна представа за рисковете? Може ли да се има доверие на депозитната гаранция от испанското правителство? След като е частично национализирана, Bankia сигурна ли е? Моите отговори на тези въпроси са "не", "не" и "не".

Тези притеснения карат част от тях превантивно да прехвърлят сметките си в някоя германска или швейцарска банка, за да не се окажат един ден с обезценяващи се песети, лири или ескудо. И ако досега това се случваше плавно, сега индикациите са, че процесът се забързва. А при изход на Гърция от еврозоната има опасност да се развие и внезапно.

Една по-различна банкова криза

Основната работа на банките е да събират краткосрочни депозити и да финансират с тях дългосрочни проекти. Затова и рискът голямо количество вложители едновременно да си поискат парите винаги стои. В този смисъл банковите кризи не са нещо ново и в повечето случаи си има класически инструменти за туширането им. Предоставяната от централната банка ликвидност при нужда, задължението да се държат минимални резерви, както и държавната гаранция на депозитите са все неща, които по идея перманентно минимизират опасенията, че някоя банка ще фалира и вложителите й ще си загубят парите. А ако все пак страхът надделее, най-стандартното решение е централната банка да предостави на търговските банки допълнително ликвидност, така че всеки да може да тегли парите си безпрепятствено. Практиката показва, че така обикновено в рамките на месец паниката утихва. И ЕЦБ направи точно това, като чрез две операции тригодишни кредити отпусна на банките 1 трлн. евро, но това не спря бягството на капитали от банките в периферните икономики към тези в по-стабилното ядро.

Фундаменталната причина този път да е различно е, че еврозоната не е една държава. Според коментатора на FT Гевин Дейвис това има две важни последствия. Първото е, че страхът на депозантите не е просто от фалит на банка, а от девалвация – ако тяхната държава напусне паричния съюз и върне националната си валута, дори да си получат спестяванията, те ще са обезценени. Това променя правилата на играта, защото всъщност вече не става въпрос за гарантиране на депозита, а на евентуален бъдещ валутен риск.

А втората голяма разлика е, че свободното движение на капитали в рамките на ЕС прави изключително лесно и евтино парите да се преместят от една страна членка в друга. Това се вижда и от дисбалансите в платежната система на европейските централни банки TARGET2 (виж графиката). Те възникват, когато се натрупат много трансгранични плащания в една посока - т.е. когато има отлив на капитали (макар да има дискусия дали това е точен измерител, от всички показатели се приема за меродавен поне за мащабите на потоците). Например, ако гръцка компания прехвърли свой депозит от местна в германска банка, плащането ще мине през TARGET2. Това създава вземания на германската банкова система от ЕЦБ и задължения от страна на гръцката. Допреди кризата този дисбаланс практически не съществуваше, тъй като германските банки връщаха влезлите в страната приходи от износ под формата на кредитиране и покупка на активи в периферните икономики. От 2007 г. насам обаче в търсене на сигурност те основно ги депозират в Bundesbank. Така всъщност дисбалансите не се изглаждат от частния сектор, а от ЕЦБ, която замества отлива на депозити от банките чрез своите ликвидни операции и тя поема риска, в случай че Гърция излезе от еврозоната.

Колко е голям проблемът

По време на последната криза в Аржентина (2000-2002) довела до държавен фалит депозитите спадат с 27% от постигнатия преди това връх. В Гърция този показател вече сочи 32%.

В другите периферни икономики процесът е много по-слаб (виж графиката). Анализ на Citigroup обаче показва, че ако Аржентина може да е някакво сравнение, то не е изключено при изход на Гърция от еврозоната, на което е дадена 50-75% вероятност да се случи през следващите 18 месеца, да последва внезапно теглене на депозити в другите периферни икономики (за Гърция се приема че вече депозитната база е достатъчно ерозирала, че да няма рязко теглене). При различните сценарии от Citi изчисляват, че от банките в Ирландия, Испания, Италия и Португалия могат да изтекат между 90 и 340 млрд. евро (виж таблицата).

Данните показват, че още от втората половина на 2011 г. банките в тези страни започват да губят депозити. Това се дължи основно на големи корпоративни клиенти, но от началото на 2012 г. отлив започва да се усеща и при клиентите на дребно. Там обаче по-голяма част от договорите са срочни и съответно за развалянето на депозит има по-големи бариери под формата на такси и комисиони. Затова и голям отлив там може да има едва при по-непосредствена опасност от превалутирането им или изход на съответната страна от еврозоната. Според данни от централните банки на страните компилирани от The Wall Street Journal близо половината от 2.05 трлн. евро местни депозити в Италия са на поискване и съответно към тях лесно може да има натиск за осребряване от вложителите. В Испания това съотношение е под 1/3 (0.47 от 1.55 трлн. евро), а в Португалия - около 1/5 (28 от 133 млрд. евро).

Натискът обаче идва не само от местния, а и от външния пазар. По изчисления на Citigroup чуждите депозити в гръцки банки са спаднали с 64% от върха им, от ирландски - 55%, португалски - с 37%. В Испания и Италия този показател засега е по-нисък - съответно 13 и 34%. На тази база те виждат потенциал за отлив от 185 млрд. евро от испански институции и 60 млрд. евро от италиански, ако недоверието към двете големи проблемни икономики се покачи пропорционално на по-малките.

България за щастие не попада в подобни антикласации, но при 25% пазарен дял на банки с гръцка собственост нормално за чуждите инвеститори страната изглежда сред най-уязвимите. Според анализатор в голяма международна институция, до който "Капитал" се допита, ако Гърция напусне еврозоната, това ще остави доста сериозна дупка в банковата система на страната. Според него най-вероятният сценарий ще е продажба на активите с посредничеството на Европейската банка за възстановяване и развитие или на Европейската инвестиционна банка или влизането на някоя от двете институции с дял. "Поне две от големите гръцки банки си направиха регионални подхолдинги през последните, което предполагаме, че е под натиска на ЕИБ с цел да придобие дял и така да им налее ликвидност. Предполагаме, че и сега текат такива преговори", каза той.

Според български банкер обаче ще е трудно да се намерят частни купувачи за българските активи на гръцките банки, тъй като европейските финансови институции в момента са притиснати да трупат капитал и много от самите тях охотно биха се разделили с поделенията си в Източна Европа. Затова не е изключено в ролята на купувач да трябва да влезе и българската държава. "Купувачи, ако въобще има такива, могат да се търсят само на Изток", обобщи той.

Технически има начини да се ограничи прекият ефект и контролът над платежната система от страна на БНБ не позволява гръцките банки да обезкръвят поделенията си. Според банков експерт обаче заразата няма как да не влезе по други канали - чрез оскъпяване на финансирането на правителството, чрез търговията, дори и чрез политиката през надигането на крайни и популистки идеи преди изборите догодина.

Няма перфектно решение

Как се разплита този възел от недоверие в правителства и банки, така че да се пресече тегленето на депозити, е въпрос без еднозначен отговор. А това дава поле за необичайно духовити и цветисти проблясъци на анализаторските екипи в банките. Като цяло идеалното решение според доклада на Citigroup е комбинация от още 800 млрд. евро ликвидна инжекция от ЕЦБ и въвеждане на гаранционна схема за депозитите на европейско ниво, която обаче изрично да покрива и рисковете от превалутиране, а не само от банкови фалити. И двете обаче са политически трудни за прокарване. Германската преса вече откровено дава гласност на притесненията, че централната банка е поела прекалено големи рискове и при излизане на Гърция плюс фалит ще трябва самата тя да бъде рекапитализирана. А пък заделянето на допълнителни средства за гаранционни фондове от националните бюджети няма да мине лесно през парламентите на много от 17-те членки на еврозоната.

В статия за FT гуверньорът на Bundesbank Йенс Вайдман заяви, че противно на широкоразпространеното вярване, паричната политика не е панацея и този лайтмотив беше подет и от влиятелното списание Der Spiegel. ЕЦБ вече спря директните си операции с четири гръцки банки (можем лесно да предположим, че става въпрос за най-големите), но продължава да ги поддържа чрез отпусканите от гръцката национална банка спешни ликвидни операции (emergency lending assistance - ELA), които са именно парите, идващи от Bunedsbank през TARGET2. Общото правило обаче е, че трябва да бъдат давани за закърпване на ликвидни дупки, а не на неплатежоспособни банки. И доколкото някои от гръцките финансови институции след отписването на 3/4 от държаните от тях гръцки облигации практически оперират с отрицателен капитал, не е трудно да се защити тезата, че проблемите им отдавна не са просто ликвидни.

Все пак повечето анализатори са на мнение, че при сигнали за банкова паника ЕЦБ едва ли ще се поколебае да се включи с нова серия евтини кредити за банките. Страховете, че това превръща банките в зомбита, пристрастени към евтиния ресурс, отстъпват пред неизвестността на верижни фалити в периферията, което бързо ще се пренесе и в ядрото. "Германците опитват да играят твърдо от три години. Всеки път не се получава и Федералния резерв и ЕЦБ идват на помощ с базуките си", пише Дейвид Зирвос от Jefferies. "Накрая италианците и испанците благодарение на хаоса от банковата паника в Гърция ще принудят германците да покрият дълговете им чрез общи еврооблигации или някаква общоевропейска гаранционна схема за депозитите. Може и рисковите активи да потънат още малко, но скоро централните банки няма да изстрелват базуки, а зенитки и ракети Томахоук."

И ако изливането на повече пари или разпръсването на риска из целия паричен съюз могат да предотвратят банкова паника сега, те вместо да решават, маскират истинският проблем. А той е, че никой няма доверие в недостатъчно капитализираните банки, чийто баланси са пълни със съмнителни активи. Затова и все повече гласове се надигат за това, че Европа през цялото време не адресира правилната криза - че вместо да се бори с дълговете на правителства, трябва да рекапитализира банките, да превърне ЕЦБ в по-пълнокръвен кредитор от последна инстанция и да въведе паневропейска банкова гаранция. Такива са призивите на именити икономисти като Адам Посън от Bank of England и харвардския професор Джефри Сакс. Такива призиви ще звучат и все повече на срещите на върха на ЕС от лидерите на страните от южната периферия, които намериха нов съмишленик в лицето на новоизбрания френски президент Франсоа Оланд. А гласът на губещия популярност германски канцлер Ангела Меркел все по-малко ще се чува и на нея ще й се наложи да решава какви жертви е готова да даде, за да запази сравнително евтиното евро, което прави експортното чудо възможно.

Поредното прекрояване накрак на европейските договори обаче е ясно, че няма как да стане бързо и общи облигации, гаранции или нови правомощия на ЕЦБ минават през тежки спорове и процедури. Обявяването на пореден пакт едва ли ще успокои пазарите или депозантите. А Европа трябва да реши какво може и какво иска да постигне спешно. Ако откритото говорене за излизане на Гърция от еврозоната, включително и от президента на ЕЦБ Марио Драги, е блъф, който да подтикне гърците да гласуват разумно, той трябва да е добре осмислен, защото всеки ден на противоречиви сигнали ще произвежда нови и нови тегления на депозити в Гърция, Португалия, Испания и Италия. А едва ли някой ще се наеме да каже точно кога този процес ще стане необратим.

Анализаторите не се съмняват, че ако южната периферия бъде обхваната от банкова паника, президентът на ЕЦБ Марио Драги ще раздаде още евтини кредити
Източник: Reuters

Преглед на оригинала