"Да" през зъби

Дебатът в Ирландия, предшествал референдума, беше, меко казано, обезкуражаващ за всички, запалени по европейската идея. И двата лагера - на противниците и поддръжниците на фискалния пакт, залагаха на негативната кампания срещу опонентите си и така и не успяха да предложат дори едно положително послание.

Основният аргумент на "да"-страната, предвождана от правителството на премиера Енда Кени и със силната подкрепа на опозиционната партия "Фиана Фейл", бяха заплахите, че ако отхвърли пакта, страната ще бъде оставена сама, кредитният й рейтинг ще бъде намален, ще бъде разкъсана от пазарите и дори може да бъде изгонена от еврозоната.

Всъщност лупингът на правителството в това отношение е леко комичен, макар и напълно разбираем. След като Кени и кабинетът му прекараха първата година от управлението си в гневно отричане, че страната може да има нужда от втори спасителен пакет (първият в размер на 85 млрд. евро й бе даден почти насила през 2010 г.), изведнъж започнаха да твърдят точно обратното. И да повтарят, че Дъблин трябва непременно да си осигури "застрахователна полица" под формата на достъп до Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ, постоянния спасителен фонд на ЕС), на какъвто няма да има право, ако отхвърли пакта.

Тези предупреждения са до голяма степен основателни. "Ако Ирландия беше казала "не" и имаше нужда от втора помощна програма (което най-вероятно ще е така), тогава страната щеше бъде принудена да направи още по-голямо бюджетно затягане. А също така чуждестранните инвеститори, които са критично важни за Ирландия, може би нямаше да са толкова склонни да влагат парите си в нея, ако икономиката се беше поставила в такава неизгодна позиция," казва пред "Капитал" проф. Алън Барет от дъблинския Trinity College.

"Фискалният пакт е крайно незадоволителен набор от правила", отбелязва проф. Джон Фицджералд от базирания в ирландската столица Economic and Social Research Institute. Въпреки това според него решението Ирландия да го приеме е правилно. "Едно "не" би направило бъдещото финансиране на страната още по-несигурно. Единственият начин да се противодейства на това щеше да бъде дори още по-строг бюджет за 2013 г., който да убеди пазарите, че Ирландия е сигурен залог", казва проф. Фицджералд пред "Капитал".

Което оборва основната теза на противниците на пакта в Ирландия, че едно "не" по магически начин би означавало разхлабване на бюджетния корсет. Истината е, че страната няма избор. Със или без пакт, при очакван бюджетен дефицит от 8.3% през тази година, изнервени финансови пазари и лихви от около 7% за десетгодишните държавни облигации Дъблин няма как да се справи без външна помощ или да си позволи да отпусне държавните разходи. "Ако достъпът ни до финансиране бъде отрязан, фискалното затягане ще трябва да бъде още по-голямо, тъй като бюджетната дупка ще трябва да бъде затворена почти за една нощ вместо в продължение на няколко години", казва проф. Барет.

Всички пътища водят към несигурността

С казаното през зъби "да" трудното за Ирландия и ЕС съвсем не е свършило. Колкото и премиерът Енда Кени да обещаваше, че положителният вот ще донесе сигурност и стабилност за страната, това просто няма как да се случи с надвисналия риск от излизането на Гърция от еврозоната и тиктакащия испански банков проблем. "Никой не може да каже дали Ирландия ще устои на шока от евентуалното напускане на Гърция," смята проф. Барет.

За ЕС също е рано да си отдъхва. Първо, защото ниската избирателна активност в Ирландия и трудното "да", получено под насоченото дуло на заплахите, говорят много за желанието на европейските граждани за по-дълбок фискален съюз. А точно той е сочен от мнозина като изход от екзистенциалната криза в еврозоната. Опитът с ирландските избиратели показа, че между плановете на европейския политически елит и настроенията на гражданите има голяма пропаст. И второ, макар и фискалният пакт да издържа ирландския тест, усещането, че той съвсем не е достатъчно лекарство за кризата, става все по-натрапчиво.

"Много е желателно да видим нови развития в ЕС. Страните с проблеми трябва в най-лошия случай да имат фискално неутрална политика. Най-добре е да водят стимулационна. Също така Европа трябва да раздели банките от държавните финанси. Това трябва да стане чрез използване средства от ЕСМ и Европейския фонд за финансова стабилност за рекапитализация на испанските банки (и на тези в други държави)", посочва проф. Фицджералд.

Фитилът на испанската банкова бомба става все по-къс. Италия се клатушка застрашително и премиерът Марио Монти бързо губи подкрепа. Гръцките избори на 17 юни са непредвидими и всички в Европа с притихнали в очакване дали те ще доведат до връщане на драхмата. Както каза през седмицата президентът на Европейската централна банка Марио Драги, сега пазарите поставят под съмнение фундаменталното устройство на еврозоната и е очевидно, че тя е "неустойчива" без задълбочаване на интеграцията. След кратката ирландска въздишка на облекчение е време за следващите големи решения. 

Автор : Антония Тилева Преглед на оригинала