Испанска самоинквизиция
...или как иберийските банки използваха спасителните пари от ЕЦБ, за да мултиплицират... проблемите си
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Да, да, всички вече знаят за неволите на испанските банки с лошите кредити, раздавани по време на имотния бум. Изчистването на балансите им едва е започнало, а цените на недвижимостите продължават да падат и все повече ипотеки на крайморски вили потъват, образно казано, "под водата". А решената преди месец помощ от Брюксел за до 100 млрд. евро за рекапитализиране на финансовите институции в страната може само частично да покрие предстоящите отписвания, които според някои оценки може да надхвърлят и 300 млрд. евро.
Сега обаче испанските банки са заплашени от призрака на нов проблем. И по ирония той е предизвикан именно от опита на Европейската централна банка да ги спаси, като им раздаде евтини тригодишни кредити чрез своите две long-term refinancing operations (LTRO) през декември 2011 и февруари 2012 г.
Един план, който се обърка напълно
Чрез тези две операции ЕЦБ наля 1 трлн. евро ликвидност на пазара, като най-много от нея взеха именно испанските и италианските банки. Те можеха да заемат неограничено количество при 1% лихва, стига да предоставят достатъчно качествено обезпечение на централната банка. А това не значи непременно особено качествено, тъй като след началото на мандата на новия президент на ЕЦБ Марио Драги институцията няколко пъти занижи критериите си. Затова може да се предположи, че банките в проблемната южна периферия са пакетирали всичко, което става, и са го пратили във Франкфурт срещу свежи средства.
Оттук надеждите на Брюксел бяха, че това ще понижи напрежението и недоверието и ще отпуши паричните пазари, на които банките си заемат една на друга краткосрочно средства. А също така се разчиташе и че част от LTRO парите ще бъдат отпуснати като кредити, което ще даде тласък на икономиката. Ако нещо от това се е случило, то е било с пренебрежим размер. Испанските банки, вероятно не и без поощрението на правителството на премиера Мариано Рахой, предпочетоха да вложат голяма част от парите в държавен дълг, докато им се наложи да ги ползват за друго. Нормално бяха предпочетени по-кратки срокове - основно двегодишни и по-малко три- и петгодишни книжа. След двете операции на ЕЦБ пазарите се бяха поуспокоили, но все пак двегодишните испански облигации носеха над 2% доходност, а това означаваше "сигурна" печалба от над 1% годишно. А при оценките, че испанските банки са взели над 300 млрд. евро от предоставените от ЕЦБ кредити, някои анализатори дори започнаха да правят сметки за над 11 млрд. евро печалба за трите години, които ще помогнат за рекапитализирането на банките.
Сметките обаче сега излизат доста прибързани. Относително ниската доходност се оказа временно явление, което се дължеше до голяма степен именно на покупките на местните банки. Те компенсираха отлива на чужди инвеститори от страната и така поддържаха цената на облигациите висока. Този ефект обаче постепенно през следващите месеци се изчерпа и доходността по испанския дълг започна отново плавно да пълзи нагоре. А в последните седмици притесненията около публичните финанси на Испания отново станаха водеща новина, като след банковите неволи дойдоха и тези на регионалните правителства, които се наредиха на опашка за държавна подкрепа. Всъщност за проблемите с местните задължения се знае отдавна, но сега кризата просто ескалира. Това покачи доходността по 10-годишните испански книжа до рекордни нива от въвеждането на еврото насам - над 7.6%. Но което е по-лошото, започна застрашително да изправя кривата на доходността и през седмицата двегодишните облигации за кратко дори докоснаха 7% (виж графиката). Това означава, че цената на купените с LTRO пари книжа пада и те трябва за отчитат загуби и от тях, което допълнително ще вдигне разходите по рекапитализирането им.
"Това се превърна в пълно бедствие. Ще им се наложи да изкристализират тези загуби, когато продават", коментира Андрю Робъртс от Royal Bank of Scotland пред Daily Telegraph. Разбира се, ако банките държат книжата до падеж, накрая ще си получат цялата доходност, но междувременно ще носят риска и дългът на испанското правителство да излезе извън контрол по гръцки сценарий. А всички помнят добре онези 65% отписване, които трябваше да преглътне частният сектор само преди месеци.
Няколко решения, които трудно ще се случат
И банките, и правителството в Испания могат да разчитат за оправянето на тази каша отново само на Европа. Първата помощ дойде през седмицата, след като в четвъртък само едно изречение на Драги, че ЕЦБ "ще направи всичко, за да спаси еврото", смъкна доходността по испанските книжа с около 1 процентен пункт и изстреля борсите нагоре. Повече детайли нямаше и след първоначалната еуфория логичният голям въпрос е какво е това всичко. Арсеналът на ЕЦБ е теоретично неограничен, но в практиката среща сериозни политически пречки. Ново LTRO трудно може да се реализира, тъй като банките в Испания просто вече нямат обезпечения, а ново отхлабване на критериите към качеството им рискува срив на доверието в ЕЦБ. Другият инструмент, с който досега централната банка се опитваше да сваля скачащата цена на финансиране на правителствата, беше покупки на облигации на вторичния пазар. Тази програма лесно може да се възобнови, но ефектите от нейното приложение са малко спорни, тъй като при Гърция стана ясно, че Брюксел не иска т.нар. официален сектор да поема загуби и така реално ЕЦБ се превръща в привилегирован кредитор. Така тази мярка всъщност може да предизвика още по-панически разпродажби от частни кредитори под страх, че ще се повтори гръцкият сценарий, където те поеха 65% отписване на вземанията си, докато МВФ, ЕЦБ и европейските правителства излязоха сухи. Засега.
Разбира се, ЕЦБ може да действа и по-агресивно - да постави таван на доходността на испанските книжа и да изкупува всичко на това ниво. Или пък просто да напечата решението с неограничено количество евро. През седмицата се спрягаха и различни други версии, които обикновено бързо биваха опровергавани. Това се случи с новината, че Испания ще поиска пълнокръвна спасителна програма (а не просто пари за банките си). А намеците, че временният европейски спасителен фонд може директно да купува испански книжа вместо ЕЦБ или пък че бъдещият постоянен такъв може да се превърне в банка, която да ползва финансиране от централната банка, засега не са подкрепени официално от почти никой политик. И със сигурност прави впечатление мълчанието на заминалата в първата си ваканция от началото на годината германски канцлер Ангела Меркел. А практиката дотук е показателна - макар Германия да държи само два гласа в 23-членния управителен съвет на ЕЦБ, досега не е вземано решение, неподкрепено от тях.
10 коментара
Дотук с лафовете за компетентността на Рахой и компания :-)
"Разбира се, ЕЦБ може да действа и по-агресивно - да постави таван на доходността на испанските книжа и да изкупува всичко на това ниво."
Може, но... на какво ниво? Ако нивото е ниско - например, 3% - това моментално ще разхлаби финансовата дисциплина в Мадрид. Испанското правителство ще продължи да емитира дълг, и проблемът ще продължи да расте. Ако нивото е високо - например 6% - тогава пък испанското правителство не може да се финансира евтино, и ще рефинансира дълга си при тези 6%, които ще го угробят. Приказките за това, че 7% са някаква вълшебна граница за устойчивост са точно това - приказки. В дългосрочен план даже 5% изискват 3% реален растеж на БВП (при 2% инфлация и 100% дълг-към-БВП) само за да се изплащат лихвите. Испания за 3% растеж само може да мечтае.
Преди години много хорица питаха подигравателно "Къде са bond vigilantes?", и шегата беше, че те са нещо като Торбалан - плашим с него непослушните деца, ама не съществува. Е, ето ги, дойдоха, и сега цели правителства пищят като момиченца, крият се под юргана, и се надяват мама (Германия) и татко (ЕЦБ) да светнат лампата и да ги успокоят.
Проблемът не е ликвидност. Проблемът е платежоспособност. Във финансовата теория има концепция за "невъзможната тройка" - не можеш да имаш едновременно фиксиран валутен курс, свободни капиталови потоци, и независима парична политика. Испания (както Гърция преди нея) показва, че в контекста на Европейския полу-съюз, дори да имаш две от трите не е лесно. Европа трябва да решава дали ще е една държава, или не. Преди 150 години, Щатите минават през същия болезнен процес, и го решават с гражданска война, която убива над 600,000 души - 2% от населението. Дано пътят на Европа да е по-лек, каквото и да е решението.
Печатницата му е майката. Е, вярно ще изяде и от доходите на Ханс, може и главата на леля Меркел да хвръкне на изборите, но това е положението. Писах го и преди, но явно никой по Европата не ми чете коментарите и не си взема бележка ;)
А снимката горе обяснява всичко. A picture is worth a thousand words.
Изначалният грях на (мързеливите) банки се състои в това, че те искат да заменят банкирането, т.е. реалната оценка на реални проекти с нещо "сигурно", което да гарантира добри отчети и 7-цифрени бонуси, ей така, без мислене, без усилие. Как звучеше тази наивна мечта - дърпаш евтини пари от ЕЦБ или друго място, даваш ги на кредит с 100% печалба, слагаш "таксички" за нулиране на административните разходи и се осигуряваш със 130% обезпечение със сигурни "ипотеки" или суверенни дългове. Всичко това Е ЕДНА ГОЛЯМА ТЪПОТИЯ, не по-различна от плоската земя или кръвопоускането като лек срещу туберкулоза. Толкоз за ограничените спарени мозъчета на големите банки с никакъв умствен потенциал. И с рефинансирането какво направиха - купиха си "сигурен" дълг. :-) Да им е честит. :-) Печатането на повече пари в този момент е контрапродуктивно, дойде времето на истинските фалити и дълбоката (оздравителна) депресия. Колкото и евро да напечата ЕЦБ, ефект няма да има, защото ЛИПСВАТ ПРЕДПРИЕМАЧИ, на които да им загреят мозъците от мислене и при успех да стават богаташи с несметни пари и права. Липсват и евтини работници, гладни и с мечти. Това устройство на обществото, който имаме сега, е абсурдно и изход няма. Ето моето виждане:
1. Забрана на профсъюзите (и левите партии);
2. Палки и гумени куршуми за всяка демонстрация;
3. Ниска инфлация;
4. Обилни фалити, на голо;
5. Отмяна на минималното заплащане на труда;
6. Съкращения в държ. сектор поне на 50%, всичко без жизнено-необходимо, като полиция, съд и образование;
7. Разчистване на труповете - разни БДЖта и други хранилки.
При тези мерки Европа става отново конкурентна, започва реално производство и възнаграждава умните и предприемчивите, оставяйки матр'яла на пазара. Точка. Ако не - тъжен залез на нашата цивилизация, подобно на Римската империя, паднала по точно същите причини - абсурдно построение на обществото и стимулите в него. Знам че звучи депресиращо и страшно, но това е пътя. Колкото по-късно - толкова по-зле. Все пак в реалността овците пасат, а вълците ядат овци. Няма как да приучим вълците на моркови, ако искаме да имаме вълци. А без тях май не става, а? Ненормално е, и даже и овците накрая загиват, защото е противоестествено и дегенерира популацията на самите овци. Пак точка. Кой разбрал - разбрал. Всичко друго е плява и броене на дяволите на върха на иглата. Принципите винаги са в основата, после идват обясненията. А който рита против пазара, винаги губи. Доказано.
До коментар [#4] от "misho73":
е, хайде сега малко по-спокойно. Точки 1 и 2 от коментара ти показват защо държави като нашата са приети малко прибързано в ЕС - просто народа им още не е узрял достатъчно да осмисли европейските ценности. т.4 е безумна - сети се какво се случи след фалита само на една банка в щатите (Лемън брадърс имам предвид). По т.5 - дай да работим всички за 15 долара на месец като в Бангладеш докато компаниите печелят милиарди от нас - икономиката ще расте, няма спор. По т.6 и 7 имаш право, но само до известна степен: когато нямаш достатъчно развит частен сектор, който да осигурява работа на по-голямата част от населението, единственият изход е държавата да им намери, защото иначе ако безработицата стане над 50% се сещаш какво ще се случи. Просто заплатките на държавните служители трябва малко да се поорежат, че да не генерират големи дефицити. Така хем ще стимулираш хората да са по-предприемчиви, че да не работят за, да речем 500евро на месец (в Испания имам предвид), хем се спасяваш от сериозни изцепки по улиците. С твоите идеи ще настане меко казано хаос.
До коментар [#5] от "polovtsian":
Аз никъде не казвам че искам да стане така, а че ще стане така. Не виждам на какво се крепи убеждението ти че има алтернатива. Света е голям - има неща като Китай, Индия, Южна Америка, Африка и т.н. Европейският икономически модел в последните 20-30 години работи само при наличието на външни кредитори, а това което се случва сега, е че те се оттеглят. Русия вече започна да превалутира, ако следиш новините ... Извинявай, ама профсъюзи и европейски ценности?!? Това откъде го измисли?
Кризата не е измислена от някакъв лош човек, който е решил да направи мръсно на Испания или Гърция. Това са обективни ФАКТИ, следващи определени икономически логики. Ето ти един факт - най-желаната специалност в СУ е ... психология, най-нежеланите - физика, ядрена физика, химия... Как я виждаш тази държава и континент, пълни с психолози, мениджъри и БДЖ-та? Европа е силна само с иновации и наука, друго отдавна нямаме. За да се променят нещата трябва да се упражни наказанието бедност. Не че трябва де - така става по волята на Негово Величество Пазарът. Ако нямаш какво да продадеш на другите, няма да има с какво да си купиш нефт, газ, банани и каквото и да било, което формира т.нар стандарт.
Е, опитите да се излъже пазара продължават, въпреки че никога не успяват :-) Както и да е - нека гледаме мача, сам ще се убедиш.
До коментар [#6] от "misho73":
работата на профсъюзите е да защитават интересите на работниците и са необходими, защото без тях ще имаме онзи капитализъм от 19ти век, заради който се зародиха идеите на Маркс с всичките последствия от тях. Е, понякога пречат, ама без тях не може.
Не само Европа действа на принципа "разтеж на кредит", а всички развити страни с много малки изключения. В това няма нищо лошо, стига кредитите да се изплащат. Интересното е, че испанците имат по-нисък дълг като процент от БВП от немците и въпреки това те са проблемните в ЕЗ, защото пазарът има съмнения в способността им да го изплащат. Така че, всичко просто опира до акъл - необходим е както и за разумно управление на финансите, така и за иновациите, които са ключът към растежа в дългосрочен план. А примерът ти с психолозите просто показва, че акълът на някои места е доста ограничен. Ама то и БВПто си го показва, де.
До коментар [#7] от "polovtsian":
Когато фирмите съгласуват практики и цени, са картел и са лоши. Когато профсъюзите извият ръце с минимални надници, са добри. Май нещо не е наред? Колкото до кредитите : http://www.financialsense.com/contributors/leslie-
Свери часовника! Виж къде е Испания, къде Германия, къде САЩ. Важен е не само дълга, а и това което една държава е дала на заем или инвестирала в чужбина, та малко класацията е по-различна. А че прасетата ще бъдат заклани, няма съмнение.
До коментар [#7] от "polovtsian":
Проблемът на Испания не е съотношението дълг/БВП.Проблемът на Испания е високата берзработица,която достига 25%.От 17 млн работна сила-5.7 млн нямат работа освен това има 1.7 млн семейства,където всичко членове на семейсвата са безработни.Има региони като Андалусия,където безработицата достига 40%.И така остават 11.3 млн работещи от които 3.5 млн са държавни служители с огромни привилегии.Реално работещи са 7.8 млн от които в промишлеността 1.8 млн!Говорим за страна с население от 46 млн души.
Финансовата система е другият проблем на Испания.
До коментар [#5] от "polovtsian":
нищо не стана след фалита на лемън брадърс, паниката настъпва когато бен нернанке и хенри поулсън казват че системата има нужда от 700 млрд долара за TARP, за да се предотврати колапс. Което автоматично води до паника сред инвеститорите, щото най-най-отгоре някой се изказва че ще трябват 700 млрд долара и системата е пред колапс, а тия двамцата все пак сигурно знаят нещо което простосмъртните инвеститори не знаят. Провери хронологията.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.