Системна грешка. Рестартирай

"Координационният съвет на КНСБ изразява дълбока тревога от липсата на всякаква прозрачност и яснота по повод продажбата на мажоритарния дял на ПОК "Доверие" и особено бъдещият собственик, неговите намерения за развитието, пазарното поведение и устойчивото бъдеще на компанията", заяви в свое становище през седмицата КНСБ. Организацията настоя за "ангажимент на отговорните институции и стриктно спазване на всички законови норми, особено изискванията за ясен произход и идентификация на акционерите и капиталите в допълнителното пенсионно осигуряване, лоялна конкуренция и гарантиране на правата на осигурените и пенсионерите на съответните пенсионни фондове във всяка ситуация".

Другите играчи в бранша все още са лаконични за ситуацията. Малко са тези, които също биха споделили открито притесненията си.

"Очевидно се случва нещо, но няма достатъчно яснота какво точно, а това поражда слухове, които не са добре за системата", коментира становището на КНСБ София Христова, изпълнителен директор на друга голяма пенсионна компания с чуждестранна собственост - "Алианц България". Според нея няма значение дали има сделка или не. Всяка покупко-продажба на една частна компания си е нормална бизнес комбинация. "Трябва обаче да е ясно, че в системата могат да се допускат само инвеститори с ясни капитали и акционери. Така както ние сме задължени по закон да разкриваме действителните си собственици, така трябва да стане ясен и бъдещият собственик на "Доверие", категорична бе Христова. "Просто не може да се допусне влизането на инвеститори с неясни капитали", допълни тя.

А в случая става въпрос не само за неясни, но и за много капитали, след като по неофициална информация прехвърлянето става срещу 160-170 млн. евро - сума която анализатори определят като необосновано висока. "Когато някой е готов да даде доста повече, отколкото струва компанията, няма как това да не буди безпокойство и да не си задаваме въпроса защо се случва това и какви са потенциалните намерения на тези кандидат-купувачи", коментира допълнително председателят на КНСБ Пламен Димитров пред националното радио.

Едно от правдоподобните обяснения за подобна цена не изключва възможността купувачът да се надява да си върне част от вложението с парите на осигурените.  Нищо не му пречи след това да продължи да ги използва за собствените си краткосрочни цели, т.е. да прибегне до чисто източване на пенсионните фондове на "Доверие". В системата вече има няколко примера за това как пенсионните компании използват парите на осигурените, за да се подсилват структурите на собствениците си.

Нерегулирано

Въпреки наличието на сравнително строги регулации срещу тези лоши практики примерите за подобни инвестиции зачестиха последните години. Традиционно концентрирани в инвестиции от орбитата около собственика си са двете пенсионни компании на групата "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". По сметки на "Капитал" на база на портфейлите на двете дружества за различните типове фондове вложените средства в акции и облигации на свързани дружества към края на 2012 г. са между 25% и 40% от активите им (или общо над 320 млн. лв.). Това не включва инвестиции в самия холдинг "Химимпорт", а в негови дъщерни дружества, както и в такива, където няма преки връзки.

Подобен дял инвестиции в свързани лица има и при контролираните от Христо Ковачки фондове на "Топлина", които обаче са доста по-малки по размер и насочените към близки компании средства са под 10 млн. лв. Още по-драстична е концентрацията на инвестиции в близки дружества от "Бъдеще". Тя формално е собственост на люксембургско дружество, където номинално собственик е адв. Тодор Табаков, но седалището й е в централата на "Еврохолд", а около 40-50% (общо около 43 млн. лв.) от активите й са вложени в близки до публичния холдинг и неговите собственици Асен Христов и Кирил Бошов компании. През миналата година няколко от тях издадоха емисии облигации, които бяха почти изцяло записани от "Бъдеще" и от близките до "Еврохолд" взаимни фондове, където обаче голямата част от парите също идват от пенсионните фондове.

Формално по буквата на закона в тези случаи няма нарушение, защото индиректната свързаност не е сред изброените в Кодекса за социално осигуряване ограничения. А и регулаторът в лицето на Комисията за финансов надзор вече шест-седем години не е дала знак, че тук има проблем, и не е засилил мерките срещу тези практики. А те крият съществени рискове за системата като цяло и вече са ключова пробойна в нея. Първо, защото създават концентрация на риска, и второ, защото дават значително поле за манипулация на оценките, на които се правят вложенията в свързани със собствениците компании, където практически няма външни инвеститори. Всичко това води до висок риск голяма част от парите на осигурените да потънат безвъзвратно някъде из сложните корпоративни структури на собствениците.

Примери с подобни практики могат да се намерят за близо една четвърт от осигурителния пазар. Ако добавим към тях и "Доверие", която самостоятелно държи една трета от пазара, картината става страшна. Подобна пробойна наистина може да потопи кораба на частната пенсионна система. Следвайки вече утъпканата пътека, новият собственик може спокойно да си прелее поне 400 млн. лв. към свързани компании и всичко ще е по буквата на закона. С това вече ще е платена неприемливата цена и всичко отгоре, както и постъпващите ежегодно над 220 млн. лв., ще могат да се насочват за други цели.

(Не)поправимо

"Не зная за тази сделка повече от това, което вече беше публикувано в средствата за информация. Въпреки това смятам, че тревогата на синдикатите и обществеността са основателни. Но и малко - с около 10 години - закъснели. Защото тази сделка е само върхът на айсберга", каза от своя страна Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти.

Той от години критикува случващото с пенсионната система и според него проблемът на капиталовите й стълбове е системен. "Проблемът на втория и третия стълб е в това, че по проект и по кодекс те функционират в интерес на собствениците и управляващите и в ущърб на осигурените лица. Просто капиталовите стълбове са счупени за всички родени след 31 декември 1959 г., защото, ако те правят всичко, което законът им позволява и всичко, което ги задължава, те са обречени на бедност на старост", посочи Христов.

Според Владислав Панев, председател на управителния съвет на "Скай управление на активи" и член на изпълнителния съвет на Зелените, първоначалната идея за втори стълб на пенсионната система е добра. Впоследствие обаче според него тя се изкривила именно защото офшорни компании започнаха да изкупува пенсионните компании и да инвестират събраните средства в свързани лица. По думите му, ако и "Доверие" влезе в тази схема, това означава, че голяма част от пенсионната система няма да е част от утвърдени чуждестранни финансови институции, което подсилва вече създадения в системата риск. "Ако действията на новия собственик покажат, че и той се възползва от инвестициите в свързани лица, тогава трябва да се замислим въобще трябва ли да съществува вторият стълб", смята Панев.

Всъщност повечето експерти от години смятат, че е назрял моментът за реформа на втория и третия стълб в системата. Не само заради лошата практика в инвестициите в свързани компании, ами и заради отдавна критикувани твърди високи такси и комисиони в системата, които говорят за липсата на конкуренция.

Според Христов единственият начин системата да се коригира е да се въведе конкуренция в допълнителните задължителен и доброволен осигурителен стълб. "Трябва да се даде право на избор на хората как и къде да се осигуряват за пенсия", каза Христов. Съответно според него просто трябва да се премахне монополът на пенсионните компании, като се въведе режим на пенсионна сметка, която всяко лице да може да открива в банка, в застраховател, пенсионна компания или инвестиционен посредник и с която при предварително зададен от клиента мандат да се спестява и инвестира за пенсия.

Панев пък смята, че трябва да се даде още година-две реверанс самите пазарни участници да започнат ефективно да се саморегулират, като сами си установят добрите практики - например в етичен кодекс, и стриктно следят за спазването им.  Ако и тогава нещата не се получат, според него следва държавата да оттегли подкрепата си за системата, като премахне задължението за хората да се осигуряват в частен пенсионен фонд и го направи доброволно. Мярка, към която пристъпват не една или две страни от региона. Унгария вече го въведе. Полша също го обмисля.

В същото време Панев е на мнение, че каквито и законодателни промени да се направят, винаги ще се намерят вратички те да бъдат заобиколени и затова повече регулации не означава, че ще помогне на регулатора да изкорени натрупалите си лоши практики в система.

Тук обаче въпросът може да се постави и не за количеството, а за качеството на регулацията. Комисията за финансов надзор има изключително тежка артилерия от законови възможности да противодейства както на настоящите практики, така и на навлизането на съмнителни капитали. В последните години обаче тя ползва този арсенал доста селективно. И с действията си тя по никакъв начин не вдъхва доверие, че те са насочени към защитата на потребителите на финансови услуги. Реално повече усилия се хвърлят около институционалното прегрупиране и личностите борби в самия него и около битките му с финансовото министерство за по-голям бюджет и правото да събира по-високи такси от поднадзорните лица. 

Сега сделката за "Доверие" е поредният тест за регулатора. Всъщност вече доверието в сектора и в КФН е толкова изпилено, че няма значение кой е купувачът, ако не е някой, чиято репутация говори сама за себе си. Ако се сбъдне най-вероятната хипотеза - Цветан Василев, това само ще засили опасенията, че той може да пренесе практиките да подпомага собствените си бизнес начинания с чужди пари от КТБ. Но който и да е анонимен купувач, би могъл да прави същото и чрез мащабите на "Доверие" допълнително да разклати втория стълб на пенсионната система. И третият.

А конструкция без нито една опорна точка не може да се похвали дори и с теоретична стабилност.