Все по-навън и все по-навътре

При липсата на сериозни преструктурирания в портфейлите на големите пенсионни дружества основните размествания сред фаворитите на фондовете идват от покачванията или спадовете на борсовите котировки. За трета поредна година най-голямата инвестиция остава "Софарма". Поради спада на цената на акциите на фармацевтичната компания обаче тя е на път да изгуби лидерството си от "Велграф асет мениджмънт" - имотна компания от групата "Химимпорт", която практически няма външни инвеститори и съответно пазарната цена на акциите й (20% нагоре за 2011 г.) не е много меродавна. Като цяло челото на класацията традиционно се изкривява от концентрацията на инвестиции на групата "Химимпорт" - от топ 40 има 16 свързани дружества и взаимни фондове, в които инвестират практически само фондовете на "Съгласие" и "ЦКБ-Сила".

Делът, вложен в корпоративни облигации, също се свива. По-малката тежест на инвестициите в частния сектор се дължи на пренасочване към повече държавен дълг, който през миналата година носеше сравнително висока доходност заради несигурността около европейската дългова криза. Наред с българските ДЦК фондовете все повече разнообразяват и с книжа на чужди правителства и общини. Например най-големият фонд - универсалният на ПОК "Доверие", е вложил 197 млн. лв. в български и 207 млн. лв. в чужди (по-голямата част германски) ДЦК. Като цяло най-малките играчи като "Топлина" и Пенсионно-осигурителен институт почти нямат вложения зад граница. При тези с български собственици делът е като цяло по-нисък - от около 10% от активите при "Бъдеще" до около 25-30% при "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". Най-висок е при тези с чужди акционери - "Алианц" и "ДСК-Родина" имат по около 45-55%, а ING - 65-70%.

"През изминалите шест месеца станахме свидетели на значителен обрат в развитието на дълговата криза в Европа, намаляване на системния риск и видимо повишаване на рисковия апетит на инвеститорите. Това, както и положителните данни за икономиката на САЩ и окуражаващите тенденции за овладяване на инфлацията във водещите развиващи се икономики, са основната причина да предпочетем да инвестираме голяма част от портфейлите на външните пазари", обясни Цветомир Илиев, началник-отдел "Управление на инвестициите" в "ING Пенсионно осигуряване". "Не на последно място, отчитаме и състоянието и перспективите на българската икономика. Макар и да са налице признаци за известно съживяване на бизнес активността, ние сме предпазливи в очакванията си за силен и устойчив икономически растеж", добави той.

Още по-ярко е разграничението местни-чужди, ако се гледат само вложенията в български акции като дял от активите - местните играчи влагат по между 20 и 40%, докато чуждите - по около 10%. Основната причина за това обаче не е толкова национална, колкото чисто корпоративна - голямата част от инвестициите на местния пазар от пенсионните компании с български собственик са в

Подозрително близки

до собственика компании.

Традиционно концентрирани в инвестиции от орбитата около собственика си са двете пенсионни компании на групата "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". По сметки на "Капитал" на база на портфейлите на двете дружества за различните типове фондове вложените средства в акции и облигации на свързани дружества са между 30 и 45% от активите им, или общо над 280 млн. лв. Това не включва инвестиции в самия холдинг "Химимпорт", а в негови дъщерни дружества, както и в такива, където няма преки връзки. Въпреки това сред десетте най-големи инвестиции на "Съгласие" в акции за всички могат да се намерят връзки със собствениците на пенсионната компания. Законът забранява на пенсионните дружества да влагат пари на осигурените в свързани с тях или собствениците им компании, но формално нарушение няма, тъй като индиректната свързаност не е сред изброените в Кодекса за социално осигуряване ограничения. Сред предложените от Комисията за финансов надзор законови промени, които сега са на ниво съгласуване във финансовото министерство, се предвижда и затягане на дефинициите за свързаност.

"Съгласие" и "ЦКБ-Сила" не са единствените, които инвестират в свързани компании - фондовете на "Алианц" например имат акции от свързания "Индустриален холдинг България", а тези на "Доверие" са вложили част от активите си в облигации на небанковите финансови институции от групата - "Ти Би Ай кредит" и "Хипокредит". Отделно "Алианц" и "Доверие" са направили и по едно "разменено гостуване за по около 20 млн. лв., като първата също инвестира тази сума в облигации на "Хипокредит", а втората - в "Алианц лизинг". Доскоро обаче двете дружества на "Химимпорт" бяха единствените, при които концентрацията беше в толкова внушителни размери. Към тях вече може да се присъедини и "Бъдеще", което в края на миналата година беше придобито от свързани с "Еврохолд" компании, и 17.8 млн. лв., или над четвърт от инвестициите му, се насочиха към компании от групата.

Извън тези случаи инвестициите на фондовете на българския пазар са водещи компании от индексите с по-отворен мениджмънт. От ING обясняват, че при избора на инвестиции освен фундаменталния анализ на компанията от голямо значение е отношението към миноритарните акционери и прозрачността на мениджмънта, както и не на последно място – ликвидността и свободно търгуемия обем на акцията. "На периодичните си срещи с мениджмънта на компаниите не пропускаме възможността да изтъкнем препоръките си в тази насока, но за съжаление не сме свидетели на тенденция за положителна промяна в поведението", каза Цветомир Илиев, според когото дивидентната политика не е толкова важна за решението им да инвестират.

Разбира се, финалното, което интересува осигурените, не е какво точно правят компаниите, а каква доходност изкарват от това. За съжаление обаче при комбинацията от слаб закон и надзор може би не е лоша идея да се поинтересувате за повече детайли. Затова данните от портфейлите, макар и веднъж годишно, дават много по-ценна представа за това как пенсионните компании управляват парите ви, отколкото ежедневно публикуваната доходност, която лесно може да се манипулира.

Преглед на оригинала