Политическата несигурност в Гърция доведе до теглене на депозити

Обикновено банките прибягват до помощ от ELA, когато са изправени пред риска от кешова криза и не разполагат с достатъчно обезпечения, за да потърсят ликвидност от ЕЦБ, която е основният им източник на финансиране. Разликата е, че финансирането от ELA е доста по-скъпо за тях – лихвата по получените по схемата заеми е 1.55%, в сравнение с едва 0.05% по финансирането от ЕЦБ, уточнява изданието.

Предпазна мярка

Цитирани от Kathimerini представители на банковата система коментират, че решенията на двете банки да прибегнат до ELA идват по-рано от очакваното, което говори за влошаващите се ликвидни условия в кредитния сектор. Освен изтичането на депозити в четвъртък финансовите институции в страната понесоха нов удар и от взетото от Швейцарската централна банка решение да освободи курса на франка спрямо еврото. По оценки на банкери ефектът от последвалото поскъпване на швейцарската валута върху притока на парични потоци на местния пазар е между 1.5 и 2 млрд. евро.

Пред Reuters мениджъри от Eurobank и Alpha Bank коментират, че стъпката е предпазна мярка и донякъде е свързана с експозициите им към ипотечни кредити в швейцарски франкове. "За момента не използваме финансиране от ELA и не очакваме в непосредствено бъдеще да имаме необходимост от използването му, тъй като разполагаме с достатъчни обезпечения, за да потърсим средства от ЕЦБ", посочва мениджър от Eurobank, пожелал да остане неназован. "Експозициите ни към заеми в швейцарски франкове са една от причините, но не основната", допълва мениджърът.

"Искаме да разполагаме с кредитния механизъм ELA като предпазна мярка", посочва и мениджър от Alpha Bank пред агенцията.

Изтъняването на депозитите

Депозитите в банковата система намаляха с 3 млрд. евро през декември – месец, в който традиционно обемът им нараства, пише Kathimerini. Източници от търговските банки коментират, че отливът е под контрол. Засега няма данни за изтичане на средствата извън граница. Според експертите е възможно изтъняването на спестовните сметки да е резултат от коледно-новогодишното пазаруване или от по-високите данъчни плащания.

Темпът на изтъняване на депозитите обаче продължава и през януари, като от началото на годината до петък са изтеглени около 4 млрд. евро от гръцката банкова система, отчитат гръцките медии. Това е и най-скоростното изтъняване на депозитите от лятото на 2012 г. насам.

EurActive изчислява, че Гърция е изгубила 69 млрд. евро, или 30% от депозитите си, в сравнение с 2010 г., когато дълговата криза в страната ескалира и се заговори за пръв път за опасност от излизане на страната от еврозоната. Сега тази реторика отново е на дневен ред заради обявените през декември предсрочни парламентарни избори. Те са насрочени за 25 януари и според предварителните изследвания на нагласите най-много гласове ще има крайно лявата партия СИРИЗА, която настоява за прекратяване на мерките за бюджетна дисциплина, наложени на Гърция от кредиторите й. Социологическо проучване от неделя показва, че радикалният съюз може да вземе 31% от гласовете, което е повече от Нова демокрация (с 28%). Едно от обещанията, които тревожат инвеститорите, е СИРИЗА да приеме нов закон, който да забрани на банките да събират обезпечението по необслужвана ипотека, когато става дума за основно жилище на стойност до 300 000 евро. По данни на централната банка проблемните кредити (тези, които не са обслужвани над 90 дни) са за 77 млрд. евро.

Страничен удар

Допълнителен удар за ликвидността в системата дойде и по линия на допълнителното емитиране на ДЦК през ноември, с което държавата изтегли 2.75 млрд. евро от пазара. През декември правителството в Атина договори и пласирането на допълнителни 3.25 млрд. евро, а вече потърси и 2.7 млрд. евро през януари. Значителна част от тези суми – достигаща до 3 млрд. евро по оценка на банкери – беше в ръцете на чуждестранни инвеститори, които не подновяват експозициите си в гръцки дълг, така че банките в страната бяха принудени да се намесят и да изкупят книжата, пише местното издание.

Подкрепа не за някои, а за всички

За да помогне на двете банки, които официално поискаха ликвидна подкрепа в края на миналата седмица, централната банка на Гърция е отправила официална заявка до Европейската централна банка, с което възможността да получат допълнително средства в случай на нужда ще се предостави на всички търговски банки в страната. Индивидуална преценка на всяка от банките ще е дали да се възползва от финансовата линия или не.

За разлика от последната криза отпреди четири години секторът е в значително по-добра форма. За това време банките успяха да увеличат ликвидните си буфери до 6 млрд. евро. За сметка на това обаче те останаха без достатъчно активи, които да залагат като обезпечения, и така единствената им алтернатива за получаване на средства е Националната банка на Гърция. Тя разполага с достатъчно активи, но за да ги предостави на търговските банки, трябва да има разрешение от ЕЦБ.

Използването на привлечен по този начин ресурс не е необичайно за Гърция. През 2011 г. банките в страната отново прибегнаха до ELA, за да се справят с ефекта от изтичането на депозити и последователните понижения на рейтинга на страната (и съответно и на самите банки), които направиха гръцките ценни книжа недостатъчна гаранция за осигуряването на ликвидност от евросистемата. През юни 2012 г. изтеглените от ELA средства достигнаха рекорден размер от 135 млрд. евро в резултат от несигурната политическа обстановка в страната, породена от двойните избори, която доведе до безпрецедентни тегления на депозити от банковата система. До май 2014 г. гръцките финансови институции бяха върнали изцяло изтеглените от ELA средства, припомня Kathimerini.