Янис Драгасакис: Ако ни изнудват, няма да бездействаме

Какво е контрапредложението на "Сириза"?

Преди преструктурирането на дълга през 2012 г. Гърция дължеше пари на частни инвеститори - банки и хедж фондове. Сега основната част е към държавите от ЕС и европейски институции. Така европейските банки на практика успяха да стоварят гръцкия дълг върху държавния сектор. Важо е работещите хора в другите държави да разберат, че парите, които Гърция е получила до този момент, не са били използвани за нуждите на гръцкото население, а на банките. Вижте, 200 млрд. евро е дългът към държавите от еврозоната и Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Други 35 млрд. евро са в ръцета на ЕЦБ. Останалата малка част е на пазарите за държавни облигации и към МВФ. Всяко преструктуриране на дълга трябва да вземе предвид факта, че той се държи от различни институции, което изисква различни политики. В този смисъл, по-добре е да говорим за принципи.

И какви са вашите принципи?

Размерът на дълга трябва да бъде намален. Конкретната сума или процент са въпрос на преговори. Жизненоважно е обслужването на дълга да се свърже с икономическия ръст. Ако той върви нагоре, ние ще плащаме по-високи вноски. Подобен принцип беше включен и в споразумението между Германия и Съюзниците от 1953 г. Това позволи на Германия да изплати дълга си, но в същото време да постигне икономически ръст.

Преструктурирането на гръцката икономика трябва да бъде финансирано. Проблемът е, че състояние й е като след война – 25% от икономиката е унищожена. Това е пряко свързано с механизмите за финансиране на европейско ниво и не е чисто гръцки проблем. Той е европейски, и по-специално южноевропейски. Гърция е екстремен случай, но трябва да отворим дискусия, в която да включим и други европейски страни.

Каква да бъде тази дискусия?

Ако приемем, че нивото на публичния дълг е 60% от БВП, както е записано в критериите от Маастрихт, и ние не се противопоставяме на това правило, има нужда от европейски план за възстановяване, така че всички страни членки да могат да свалят дълга си до 60%, без това да доведе до разпад на обществото. Настояваме за европейска конференция за дълга. Ирландският финансов министър например подкрепя идеята за такава конференция.

Но какво точно предлага "Сириза"?

Предлагаме европейска конференция за дълга, която да се заеме с проблема на общоевропейско ниво, а не само на Гърция. И да се търси решение на проблема, без да се натоварват данъкоплатците. В академичните кръгове има големи дебати по този въпрос. Ако не успеем да убедим европейските си партньори да организираме такава конференция, ще се обърнем към гръцко решение за гръцкия дълг.

Тоест смятате да се откажете от логиката на първичния бюджетен излишък?

Не, програмата ни предвижда балансиран бюджет и ниво на първичния излишък, което е реалистично. Искаме в продължение на няколко години да използваме онова, което остане от първичния излишък, за инвестиции, а не за плащане към кредиторите. Имаме нужда от ръст, а първичният излишък сега идва от данъци и съкращаване на разходите. Ние сме за частни инвестиции, но за да привлечеш такива, трябва да се преодолеят проблемите на държавната инфраструктура.

На европейско ниво предлагаме също публичните инвестиции да не бъдат включвани в изчисляването на бюджетния дефицит. Искаме също програма за растеж на европейско ниво, която да се финансира от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). И вместо сегашния дебат за монетарно количествено облекчаване без гаранции, че парите ще отидат за инвестиции, да се изработи механизъм за количествено облекчаване пряко за инвестиции и развитие за цяла Европа.

Как може да стане това?

Един начин да се направи това е чрез заеми от ЕИБ, като тя издава облигации, които ЕЦБ да изкупува, за да се поддържа нисък лихвен процент. Това, което смятаме да направим, е да убедим европейските си партньори, че имаме нужда от пространство за маневриране, за да рестартираме гръцката икономика, да я накараме отново да заработи, да извършим реформите, които обсъждаме от толкова време. Така на европейските ни партньори няма да им се налага да се връщат и да ни помагат да рефинансираме дълга си към тях, като ни дават нови заеми.

Колко от гръцкия дълг бихте отписали, ако имахте възможност?

В академичната литература няма единодушно мнение за конкретен процент. Много страни, например Украйна и Аржентина, банкрутираха с далеч по-нисък на дълга от гръцкия. Въпросът е не само какъв е дългът, но и какви са перспективите за развитие. Вземете Гърция. В продължение на години дългът ни беше около 100%, но тогава бяхме в период на растеж. През 2001 г. написах статия за това, че трябва да намалим дълга до 80%, което по онова време беше напълно реалистично. Вместо това ние организирахме олимпиада.

Говори се, че "Сириза" ше поиска от ЕС шестмесечна пауза от програмата за икономии. Защо мислите, че ще я получите?

Това не е официална позиция, а само дискусия. На бюрото си винаги държа графика на задълженията на Гърция към кредиторите по месеци (показва ламиниран лист А4 – бел. ред.). В червено са задълженията към ЕЦБ. Виждате, че до юли тази година нямаме сериозни проблеми. Можем да се разплатим с ЕЦБ и МВФ, като увеличим обема на държавните облигации, които продаваме на вътрешния пазар. Бихме могли също да помолим МВФ да замрази плащанията за няколко месеца. Ако до юли не се споразумеем обаче, тогава имаме проблем. Сумата, която имаме от първичния излишък за миналата година, ще отиде автоматично в банкова сметка, откъдето тегли МВФ. Плащанията през юли и август трябва да се извършат с парите, които бихме получили от европейските си партньори, след като приключи процесът на ревизия на досегашните мерки по споразумението с тях. Тоест те ни дават пари назаем, за да плащаме заемите си към тях. Така че, ако стигнем до този момент без споразумение, ние няма да можем да извършим плащанията и тогава вероятно ще има нова криза.

Можете ли да си представите ЕС да каже "не" на "Сириза"?

Да. Всяка страна членка може да бъде докарана от останалите в трудно положение и унижена, ако партньорите й пожелаят да направят това. В същото време дори малка страна може да причини големи щети. Въпросът е каква Европа искаме. Искаме ли взаимно да се унищожим? Няма да бездействаме, ако изнудват страната ни. Става въпрос за изнудването на гърците и техния демократичен избор. Как ще реагират хората в други страни като Испания, Португалия и Италия на едно такова антидемократично поведение? И кой ще спечели от това? Европа или крайната десница и Марин льо Пен? Именно затова не искаме да прибягваме към едностранни действия.

Лидерът на "Сириза" Алексис Ципрас е едва на 40 години и няма никакъв опит в държавното управление. Защо мислите, че партията ще е по-успешна от предшествениците си?

Гърция беше съсипана от много опитни политици. Сега имаме нужда от млади хора с желание да опитат нещо ново.

Говори се, че вие ще сте новият гръцки финансов министър...

Собственик съм на малко парче земя извън Атина и по-скоро бих искал да стана фермер. Но понеже съм дисциплиниран член на партията, ще направя всичко, което тя поиска от мен.