Печалбата на банките към март: Оформянето на новия връх

Така че по-всичко личи, че резултатите за януари - март не вещаят рязък обрат в тенденциите, а по-скоро дават първите очертания на нова година на добро представяне и рекорди в банковата система. При добро стечение на факторите секторът спокойно може да доближи и дори да покори котата 4 млрд. лв. при печалбата, особено ако очакваното понижаване на лихвите от глобалните централни банки се отложи. И засега, изглежда, нещата се подреждат добре - очакванията са икономиката да порасне с около 2.5%, а безработицата да остане рекордно ниска. А това дава поле за още ръстове при кредитирането и прави по-слабо вероятно да се проявят и негативните ефекти от високите лихви - вълна от необслужвани заеми.

Изчерпването на лихвената тяга

Със сигурност най-съществената част от охлаждането идва по линия на нетния лихвен доход. След като ЕЦБ достигна рекордна лихва по депозитите 4% миналия септември и спря покачванията, нормално ефектите от разширяването на лихвения марж започват да отшумяват. Макар и свръхликвидността в българската банкова система да задържа нивата при депозитите ниски, те плавно започват да се вдигат, докато конкуренцията при кредитирането (особено на ипотечния пазар) поддържа лихвите без промяна и вече над година те са най-ниски в ЕС.

Резултатът е, че след ръстовете миналата година от по над 50% сега нетният лихвен доход се покачва на годишна база с 27% до 1.36 млрд. лв. Това все пак е рекорд на тримесечна база и е с 291 млн. лв. над отчетеното в началото на 2023 г., така че дава солиден принос за печалбата, но определено се изчерпва като двигател. Още повече че немалка част от повечето постъпления идват от пласирането на свръхликвидността зад граница и от порасналите кредитни портфейли.

Нетният доход от такси и комисиони продължава тенденцията да е по-скоро неутрален към ръста на печалбата. За тримесечието те са 373 млн. лв., което е с 18 млн. лв., или 5.1%, над отчетеното за януари - март 2023 г. Ръстът им продължава да е по-скромен от този при кредитирането, което говори за задържане и дори намаляване на нивата.

Върху представянето на банките продължават да тежат основно растящите административни разходи, най-вече по линията на покачващите се заплати. Общо показателят достига 576.5 млн. лв. Това е с 67.8 млн. лв. повече от същия период на предходната година, като ръстът се ускорява до 13.3%. На тримесечна база има спад, но съпоставката с края на годината е некоректна, тъй като обичайно в последното тримесечие се наблюдава скок заради бонуси и други еднократни разходи в края на годината.

Нов момент е, че разходите за обезценка са повече с 49 млн. лв. до близо 135 млн. лв. Това обаче на този етап трудно може да мине за тревожен сигнал за просрочия и влошаване на кредитните портфейли. Огромната част от провизиите са концентрирани в едва няколко на брой банки, което по-скоро говори за проблеми с единични големи експозиции. Най-много обезценки начислява ПИБ (36.9 млн. лв.), която в последните години разумно използва добрата конюнктура за прочистване на скелети от гардероба, следвана от Ти Би Ай банк (36 млн. лв.), чийто бизнес модел в необезпечено потребителско кредитиране по принцип предполага повече провизии.

Резултатът от този сблъсък на фактори продължава да е положителен и практически всички опериращи в България институции (без малкия клон на естонската BigBank) отчитат печалби, и то в повечето случаи растящи. ДСК допринася с почти ⅓ от общата сума - 253 млн. лв. По-съществени спадове има при държавната ББР, която е и сред малкото свиващи се като активи, Уникредит Булбанк (заради липсата на дивидент) и ПИБ (заради повечето обезценки). Трябва да се има предвид и че през първото тримесечие повечето големи банки начисляват целите си разходи за гаранционни фондове през годината (общо 146.5 млн. лв.), така че до края на годината оперативното им представяне би трябвало да е по-силно.

Неспирното кредитиране

Отчетните данни показват, че и в началото на 2024 г. темповете на кредитиране не стихват. При жилищните заеми на тримесечна база портфейлите на банките се покачват с 4.84% (1.06 млрд. лв.) и за пръв път надхвърлят 23 млрд. лв. За тази сума традиционно допринасят най-силно големите банки и най-вече лидерът в ритейл сегмента ДСК с 337.5 млн. лв. За година назад нейният ипотечен портфейл е пораснал с 1.24 млрд. лв., докато при ОББ и Уникредит Булбанк повишенията са с по над 0.8 млрд. лв.

ДСК изскача и като най-активен играч при потребителските заеми, като измества традиционно силните в сегмента Пощенска банка и Ти Би Ай банк. Там се наблюдава оживление, като ръстът се ускорява до почти 4% (710 млн. лв.), а общо отпуснатите от банките кредити достигат 18.75 млрд. лв.

При корпоративното кредитиране пейзажът се доминира от Уникредит Булбанк, която след увеличение с 438 млн. лв. затвърждава лидерството си с вече над 10 млрд. лв. бизнес заеми. Правят впечатление сравнително слабите ръстове при ДСК (40.4 млн. лв.) и ОББ (2.3 млн. лв.), като обаче често в сегмента динамиката зависи от отделни големи нови експозиции или рефинансирания. Общо ръстът от началото на годината до края на март е почти 930 млн. лв., или 1.92%, до 49.4 млрд. лв.

Общо по активи ОББ запазва лидерството си с 34.68 млрд. лв., като разликите в челната тройка, където влизат още ДСК (33.54 млрд. лв.) и Уникредит Булбанк (32.65 млрд. лв.), остават компресирани. В подреждането няма съществени размествания, като по-агресивни ръстове на годишна база отчитат Д банк (48%) и Ти Би Ай банк (35.7%). Пренареждане в средата на таблица би могло да дойде от обявеното намерение БАКБ да придобие и погълне Токуда банк, което по текущи данни би я извело от 11-а до 9-а по активи.

Двете неясноти

Пред това как ще се развие годината за българските банки стоят две големи неизвестни. Едната е изцяло външна - дали, кога и с какъв темп ЕЦБ ще предприеме понижаване на лихвите. Въпреки че инфлацията в еврозоната още не е достигнала целевото ниво 2%, анализаторите и пазарните участници продължават да залагат на разхлабване на паричната политика, което да започне още от юнското заседание на централната банка. Сигналите откъм част от гуверньорите в борда на ЕЦБ също са в тази посока, макар да са в контраст с тези от САЩ, където все повече възприятието се измества към задържане на лихвите високи за по-дълго от Федералния резерв. Разбира се, действията на двете централни банки не е задължително да са в синхрон, но свалянето на лихвите в еврозоната би отслабило еврото.

Ако все пак ЕЦБ понижи чувствително лихвените нива през тази година, това ще започне да компресира и маржовете на българските банки.

Другата въпросителна е какво ще стане с плановете на България да влезе в еврозоната през 2025 г. Вече датата 1 януари изглежда почти непостижима заради непокриване на инфлационния критерий, като засега намерението е това да стане по-късно през годината. Надеждите са, че с охлаждането на ценовия шок необходимото ниво ще бъде постигнато през есента и тогава може да се поиска нова извънредна оценка. При евентуално неблагоприятно стечение на икономически фактори и/или политическа нестабилност обаче приемането на еврото може да се отложи и за 2026 г.

БНБ вече сигнализира, че зелената светлина за еврото ще значи поетапно понижаване на минималните задължителни резерви от 12% на 1%, колкото са в еврозоната, а това ще освободи още ликвидност. Евентуално отлагане обаче може да доведе до ново покачване на изискването, което би могло да предизвика покачване на лихвите по депозитите в страната. Отделно регулаторът вече загатна и намерения да въведе мерки, насочени към потребителите, което допълнително може да охлади кредитирането.