Мистериозният мосю Луврие и неговите руски другари

Това обаче явно е само едната половина на историята. И то неосъществилата се. Още с влизането на сайта на CFG първото, което се вижда, е... опровержение. "CFG Capital винаги е оперирал самостоятелно на руския пазар и никога не е влизал в каквото и да било съвместно начинание или партньорство с местни лица или компании", пише там. Обяснява се, че статията на "Ведомости", в която фондът се свързва с политически фигури, "не отговаря на базови журналистически правила, CFG Capital не е бил потърсен преди публикуването на тази статия, в която практически всички твърдения за CFG са неверни". А след това "Ведомости" е отказало да публикува опровержение, CFG не се обърнало към медиите, за да избегне повторно споменаване на връзките. И за капак европейският фонд твърди, че заради влошените пазарни условия обмислят излизане от инвестициите си в Русия и са преустановили правенето на нови.

За работата на Луврие в CFG не се споменава в представянето му на прясно създадения сайт на LIC33. За сметка на това обаче в LinkedIn профила си той е отбелязал, че го е напуснал през същия ноември 2014 г. Така излиза, че по неизвестна причина Луврие и Малофеев са изфабрикували цялата грандиозна сделка от нищото.

Колко е важно да бъдеш европеец

Логичното обяснение е, че няма особено много желаещи да се докоснат до токсичните благодарение на санкциите олигарси. Те продължават да имат нужда от достъп до европейските пазари за финансиране, но и за експанзия. А конкретно за Малофеев - и за пропагандиране на житейските му ценности, които накратко се сумират в опазване от порочното западно влияние. При злополучно обявената сделка с Луврие в края на 2014 г. той изрично изтъква и че не мисли, че съвместното начинание нарушава санкциите.

Що се отнася до българския проект - говорител на Малофеев не отговаряше на телефона при опитите на "Капитал" да се свърже с него. Проектът обаче усърдно се рекламира като "европейски". Още в края на февруари Луврие беше избран за прокурист във военните заводи на Василев - "Дунарит" и "Авионамс", като е и управител на собственика на първия "Кемира". Тогава той се представи пред вестник "Стандарт" като европейски инвеститор. Прессъобщението на LIC33 също започва с това, като описва начинанието като "група компании, обединяващи инвеститори от Европейския съюз, специализирани във възникващите пазари".

"Ведомости" обяснява още през 2014 г., че нито Луврие, нито бившият му фонд CFG са познати на местния пазар и на местните private equity фондове не им говорят нищо. При това положение възниква резонният въпрос откъде и как той успява да набере обещаните 900 млрд. долара за рефинансиране на задължения на фирмите на Василев. И изключвайки лесното възможно обяснение - Малофеев, друго засега няма предложено. Още повече че говорителят на компанията назова белгиеца и като основен акционер. А запитан директно дали Пиер Луврие има каквито и да било връзки с руснака Константин Малофеев, той отговори, че белгиецът от години инвестира в Русия и със сигурност се е виждал с много хора там, но няма, нито пък е имал бизнес с Малофеев. Което най-малкото влиза в противоречие с публичните изказвания и на двамата през 2014 г.

Останалите обявени лица от екипа също не говорят за възможности да се постигне такъв размах. Двамата управляващи директори са били инвестиционни банкери в сравнително малки руски фондове и компании. Единият от тях Анатолий Кайро дори е бил в CFG заедно с Луврие. Другият Брус Бауър е портфолио мениджър в хедж фонд и поддържа блог, в който споделя съветите си към трейдъри. А френският пенсиониран генерал от жандармерията Бертран Кавалие звучи по-скоро като имиджова добавка предвид военните инвестиции.

Друга индикация, че руският олигарх може да има участие в сделката, са сложните му взаимоотношения с друг от акционерите в БТК - ВТБ. След четиригодишни дела, при които руската банка се опитваше да си вземе 225 млн. долара невърнат кредит от Marshall Capital още от 2007 г. ,буквално в началото на март 2015 г. двете страни обявиха, че са се споразумели.

Един (не)ортодоксален олигарх

С какво точно активите на Василев привличат руския интерес не е ясно. От чисто финансова гледна точка такава инвестиция си е високорискова предвид големите местни корпоративни апетити към тях, които при това са и политически подплатени. Със сигурност обаче отделните предприятия са взривоопасен мишмаш от стратегически интереси. БТК продължава да е въпрос от полето на националната сигурност - тя е не просто най-голям телеком, но и собственик на ключова инфраструктура. Продажбата на военни заводи също нормално е усложнено и предполага намесата на ДАНС.

Друга възможна причина за интереса е просто купуване на влияние и интересът й към TV7 подклажда това. Константин Малофеев публично декларира оттеглянето си от прякото управление на инвестиционния си бизнес и все повече е зает като активист по тънката линия между традиция, религия и национализъм. Напоследък той по-често е в полезрението като застъпник на руската експанзия в Украйна, като собственик на православна телевизия, като инвеститор в исторически паркове, пресъздаващи величието на Русия като спонсор на националистически конференции... А предвид неприкритите връзки на Малофеев (иначе самоопределящ се като монархист) с Путин не е трудно негова инвестиция да се разглежда и като проводник на политически интереси. А това са неща, които могат да оправдаят и сложна и скъпа сделка.