Активите на инвестиционните фондове се увеличават

Ниските лихви по депозити са предпоставка за насочване на вложения към взаимните схеми

Едно от най-големите удобства на взаимните фондове е възможността хората да разполагат с парите си, без да зависят от падежа. Недостатък е липсата на гаранция за спестяванията

Весела Николаева

Едно от най-големите удобства на взаимните фондове е възможността хората да разполагат с парите си, без да зависят от падежа. Недостатък е липсата на гаранция за спестяванията © ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Възвърнатият апетит към риск си личи и по типа инвестиции - делът на акциите расте за сметка на депозитите.

Aктивите на взаимните фондове в България са се увеличили през последните месеци, показват данни на БНБ. В края на юни парите от всички инвестиционни фондове, предлагани в България, са общо 2.41 млрд. лв., с 23% ръст от началото на годината. Повишение има както при чуждите, така и при тези на български управляващи дружества. Активите на последните вече надминават 1 млрд. лв., почти половината от тях са на фондове, инвестиращи основно в облигации. Това са нискорискови схеми и тенденцията е делът им в общите инвестиции на българските схеми да намалява през последната година. В края на юни те са заемали повече от половината инвестиции, но сега делът им се "изяжда" от фондовете, инвестиращи в акции, и балансираните. Това означава, че има повече пари в по-рисковите схеми, което може да се дължи на ръст от направени вноски и на доходност от инвестиции в различни инструменти.

В търсене на възможности

"Още от края на миналата година забелязваме постепенен ръст на активите на фондовете и се утвърждава устойчива тенденция за търсенето им като начин за диверсифициране на спестяванията", коментира Вяра Иванова, портфолио мениджър в "Елана фонд мениджмънт". Според нея силно намаляващата доходност от депозити е причина вложителите да се огледат за по-рискови възможности за съхранение на спестяванията си - нискорисковите взаимни фондове, такива, инвестиращи в акции. "Особено при хората с по-големи суми в депозити предпочитанията вече са към разпределяне на част от тях в инвестиции с по-висок риск", отбеляза Иванова.

Отдръпването от банкови депозити поне за част от спестяванията е добра новина за управляващите дружества, макар че дори и при най-големия бум взаимните фондове бяха далеч от вероятността да изместят банките като място за съхранение на спестявания. В последните месеци доходността от банкови депозити е под 1% за краткосрочните и едва надминава процент за тези със срок 12 и повече месеца. Така на практика парите се губят от инфлацията и стойността им намалява. Това беше посочено и от пенсионните дружества като една от основните причини за увеличени вноски в доброволните фондове. Там средната годишна доходност е близо 6% в края на юни.

За всеки по доходност

При взаимните схеми резултатите варират – има и такива с отрицателна доходност за последните 12 месеца, а има и такива с 10% и повече печалба. Дори и при нискорисковите схеми голяма част показват доход над тази от банков депозит, а в същото време вложителите могат да разполагат с парите си, без да са зависими от датата на падежа. Недостатък е, че парите, вложени в инвестиционни схеми, не са гарантирани от държавата за разлика от банковия депозит.

По данни на управляващото дружество "Елана фонд мениджмънт" сред инвестиращите на паричния пазар фондове най-високата доходност само за месец юли е 0.16%, а при тези с облигации е 1.03%. При високорисковите с насоченост акции "Адванс инвест" показва 6.4% месечна доходност, но при останалите тя е по-ниска.

Възвърнатият апетит към риск си личи и по типа инвестиции, които правят българските фондове. Делът на акциите и на други ценни книжа нараства за сметка на депозитите. В акции вече са вложени над 35% от нетните активи на местните фондове към края на юни при 25% година по-рано. Сравнението показва, че от близо половината активи, вложени в депозити, през второто тримесечие на тази година делът им вече е 33%. Все още по-голяма част от инвестициите са в книжа и инструменти, деноминирани в левове, но има и чувствително увеличение на тези в евро – за последната година ръстът е повече от двоен.