Очаквам двоен ръст на индустрията на взаимните фондове в близките години

Интервю с Явор Ачев, мениджър на Pioneer Investments за България

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В България към колективни инвестиционни схеми са насочени около 1% от личните спестявания, докато в Централна Европа те са стойностите са над 4-5 пъти по-големи.

Повечето нови инвеститори са физически лица и по-малко са фирмите и корпоративните инвеститори.

Явор Ачев е мениджър на фондовете на Pioneer Investments за България. Компанията управлява активи за 225 млрд. евро в глобален мащаб, а в България е привлякла 400 млн. лв. От началото на годината активите под управление в страната са нараснали с 30 млн. лв., което определя пазарен дял на Pioneer от 26-27% при взаимните фондове. Според Ачев ниските лихви по банковите депозити тласкат клиентите към инвестиционните продукти, които носят по-висока доходност. Най-бурно било развитието при спестовните планове, предлагани от фондовете. При тях клиентът внася равни вноски на месечна база.

Съдейки по растежа на активите ви, каква е динамиката на пазара на взаимните фондове през тази година и на какво се дължи тя?

- Определено има засилен интерес към нашите продукти. От началото на тази година нараснахме с близо 30 млн. лв. като активи. Това са нетни продажби. А за последната една година растежът е с около 70-75 млн. лв., като към края на април имаме пазарен дял при колективните инвестиционни схеми от 26-27%. Не за всички фондове обаче има официални данни, но ние общуваме с колегите и се радваме, че пазарът расте. Разбира се, считаме, че това е един закъснял растеж и че тепърва ще заемем своето място в личните спестявания, за да достигнем нива, които са близки до страните от Централна Европа.

С колко изоставаме от тях?

- У нас към колективни инвестиционни схеми са насочени около 1% от личните спестявания, докато в страните в Централна Европа те са над 4-5 пъти по-големи стойности. Така че очакваме да има поне двоен ръст на индустрията в близките години.

Отрази ли се върху бизнеса ви и интереса на клиентите онова, което се случи с някои взаимни фондове миналата година, за които се разбра, че са имали големи експозиции към Корпоративна търговска банка (КТБ) и не могат да изтеглят парите си след затварянето й?

- Директна реакция към нас не сме наблюдавали.

В последната статистика на БНБ се вижда, че бизнесът е изтеглил 400 млн. лв. от депозитните си сметки в банките през април. Знаете ли дали част от тези средства са насочени към по-високодоходни инвестиции във взаимни фондове например?

- Повечето нови инвеститори са физически лица и по-малко са фирмите и корпоративните инвеститори. По-скоро при тях се вижда възстановяване - не само в България. Считам, че при всички положения фирмите много повече инвестират в своята дейност.

На какво се дължи това оживление сред клиентите, което наблюдавате сега?

- Безспорно основен фактор е понижението на лихвите по депозитите или тази нормализация на пазара, тъй като лихвите по депозити би трябвало да са на нива, които са близки или малко под инфлацията. Те в момента са на тези нива, което дава възможност да предлагаме фондове в облигации и краткосрочни фондове, където масовият инвеститор вижда положителен за него доход при поемането на по-малък риск, а не както досега, единствено да разчитаме на пазарите на акции.

Има ли някакво психологическо ниво при лихвите по депозитите, което тласка клиентите към фондове?

- Не мога да кажа за конкретно ниво, но самият факт, че лихвите спадаха постоянно във времето, накара все повече хора да се замислят и за други възможности, което постепенно доведе и до по-голям интерес не само към фондовете, но и към други видове инвестиционни инструменти. Така че топката е в полето на нашата индустрия и е важно да се позиционираме правилно и да обясним на клиентите каква е нашата роля и какво могат да очакват от инвестициите си.

Каква доходност търсят най-често клиентите ви?

- Разбира се, те имат практика с високите лихви по депозити, така че имат очаквания за нива, близки до тях.

Тоест 6-7%?

- Да, като ние им казваме, че това са нива, които са много далеч от пазара, предвид на спадналата доходност от облигации. Тези нива могат да бъдат постигнати, но за по-дълъг период от време и с поемането на по-голям риск.

Пречка ли е пред постигането на по-добър резултат това, че активите под управление в България са малки?

- Тези фондове, които предлагаме, са люксембургски и са много големи, така че проблемът със средствата за инвестиране и ликвидността не е стоял никога. Но ако растежът беше дошъл по-рано и можехме да купуваме, когато бе спадът и бе евтино, знаете, някои пазари нараснаха 4-5 пъти и си възстановиха нивата отпреди кризата. Така че тепърва ще се учим, и ние като мениджъри, и клиентите, че е хубаво да се инвестира, когато има спад, а не когато пазарът е поскъпнал.

В такъв случай, ако реша да инвестирам сега, съм закъсняла?

- Ние не сме спекулативен инструмент, така че ако някой иска да прави активни покупки и продажби, то има прекрасни възможности през инвестиционни брокери и платформи - всичко вече присъства в България. При нас казваме, че е по-скъпо да не си на пазара. Колкото повече отлагаш, толкова по-скъпо струва, отколкото да си на пазара и да инвестираш по малко и редовно.

Защо казвате, че е по-добре да се инвестира редовно, а не да се дебне подходяща възможност за влизане и излизане от позиция?

- Защото това е изключително подходящо за масовия инвеститор, който или има друг бизнес извън финансовите пазари, или няма достатъчно средства. Така се получава осредняване на цената, по която се инвестира, особено за такива пазари, каквито имаме в момента. Ако говорим за акциите и облигациите, те нараснаха много и пазарът рано или късно ще премине през консолидация. Пазарите ще бъдат колебливи за известно време, преди да намерят своята посока. Ако в такива моменти инвестираме суми на равни интервали от време, то ние купуваме пазара на различна цена. Съответно средната ни цена става по-добра, тъй като сме купували и когато е падал. А когато се възстанови, доходността ни става много по-добра, отколкото ако се опитваме да инвестираме една голяма сума наведнъж и да се опитваме да уцелим дъно.

Кризата вече е позабравена, но сега сте изправени пред ново предизвикателство - ниските и дори отрицателни лихви и печатането на пари от централните банки от двете страни на океана, което пречи на фонд мениджъри като вас да направят задоволителен доход за клиента.

- Да, точно така е и затова говорим за тези мултиактивни фондове и стратегии. Те инвестират в различни инструменти, а мениджърите могат да ползват пълния капацитет за подбора на  качествена селекция от малки ниши на пазара, където все още има доходност. Разбира се, много от фондовете, и нашите включително, използват инструменти за хеджиране на позиции, които считат, че могат да доведат до спад. Примерно при евентуално покачване на лихвите в САЩ.

Да, но това също яде от дохода ...

- А, от друга страна, запазва стойността на портфейлите. Това не е ситуация, която ние не познаваме.

Клиентите могат да се притеснят, че в опита си да постигнат желаната доходност мениджърите могат да си позволят да купуват по-рискови активи и дори junk книжа.

- Затова фондовете имат инвестиционна стратегия, която е предварително обявена в проспекта и се съобщава в месечния бюлетин. Това се следи и от рейтинговите агенции. Има фондове, които въобще нямат право да купуват такива облигации, като примерно са казали, че средният рейтинг на портфейла е инвестиционен. Малкото фондове, които имат и такива книжа в портфейла, изрично уведомяват инвеститора. Ще ви дам и един един пример. През 2009 година имахме фонд с такива книжа, когато фалираха около 12% от емитентите на този пазар, на който бяхме инвестирали. В същото време в портфейла на нашите фондове фалираха под 3% от позициите. Тоест тези инвеститори, които са склонни да поемат повече рискове, купувайки си тези по-високодоходни инструменти през фондове, си купуват и това, че някой наблюдава портфейла на всекидневна база и продава книжата, които не се представят добре.

Какви са прогнозите ви за пазара през тази година - каква доходност могат да постигнат трите основи класа колективни инвестиционни схеми (консервативна, балансирана, високорискова) и какво да очакваме от облигациите и акциите?

- Основният въпрос е дали и кога Федералният резерв на САЩ ще повиши лихвите. Пазарът очаква това да се случи до края на годината, като със сигурност ще се действа много предпазливо, и то едва когато се види устойчиво нарастване на потреблението сред американците и активизиране на инвестициите от страна на компаниите. Безработицата вече е на нива, които са ниски. Дори и да има такова вдигане на лихвите в САЩ, ние очакваме то да бъде минимално и изключително плавно и бавно. Тоест покачване за доста дълъг период след това задържане. Тези движения на Федералния резерв са дисконтирани вече от пазара, но все пак ще окажат влияние. При инструментите на паричния пазар има корекция. Облигациите с инвестиционен рейтинг, сред които и правителствените, също са в корекция след години на изключителен ръст. За пазарите на акции сме оптимисти, защото компаниите са в изключително добро финансово състояние.

Това може ли да доведе до ребалансиране на портфейлите и вдигане на дела на акциите за сметка на облигациите например? В какви пропорции?

- Не знаем точно как ще се получи, но това, което се препоръчва, е периодично да се ребалансират портфейлите. Ако към края на годината акциите са нараснали, а облигациите са спаднали, може да има прехвърляне в облигации.

През тази година влизате в обединение с испанските фондове на Santander. Какво променя тази консолидация?

- Има предварително съгласие между Unicredit и испанската банкова гупа Santander за комбиниране на дружествата ни по управление на активи, така че в момента текат преговори. Това, което е важно за българските инвеститори, е, че нищо няма да се промени за тях. Инвестиционните мениджъри са потвърдени и остават същите, а Unicredit ще продължи да играе роля в новото, по-голямо дружество на пазара.