Какви рискове може да крие по-евтината застраховка

Въвеждането на системата "Бонус-малус", която възнаграждава изрядните шофьори зависи много от избраната методика

Ако не е калибриран правилно, бонус-малус може да направи застраховката прекалено скъпа за някои шофьори. Съществува опасност и група клиенти да стане нежелана и да е отхвърляна от всички застрахователи
Ако не е калибриран правилно, бонус-малус може да направи застраховката прекалено скъпа за някои шофьори. Съществува опасност и група клиенти да стане нежелана и да е отхвърляна от всички застрахователи
Ако не е калибриран правилно, бонус-малус може да направи застраховката прекалено скъпа за някои шофьори. Съществува опасност и група клиенти да стане нежелана и да е отхвърляна от всички застрахователи    ©  Shutterstock
Ако не е калибриран правилно, бонус-малус може да направи застраховката прекалено скъпа за някои шофьори. Съществува опасност и група клиенти да стане нежелана и да е отхвърляна от всички застрахователи    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

След 10 години чакане

Бонус-малус при "Гражданска отговорност" вече над десет години е евъргрийн тема за необходимите нововъведения на застрахователния пазар. По същество тя представлява отчитане на личния риск на водача при цената на полицита - бонус за тези без нарушения и произшествия и обратно санкция за опасните шофьори. Проблемът досега беше непълни и несвързани бази данни на застрахователи и КАТ, което не позволява отделните компании да могат да си съставят пълен рисков профил за клиентите. Или поне за своите - за лоялните си потребители те имат данни и ги ползват да награждават безаварийните шофьори, но не могат да наказват тези с нарушения, защото те могат просто да мигрирт към конкурент.

Това вече се променя. Тази обща система вече е изградена и работи - макар първите сигнали от сектора да са, че цари прилично голям хаос. Сега предстои да се финализира поръчаната от Гаранционния фонд на застрахователите (който покрива щетите, предизвикани от водачи, несключили задължителната полица), методология за определяне на риска. Тя се изработва от гръцкото поделение на EY и се очаква да е готова до края на годината. Предстоят и още нормативни промени, така че вероятно бонус-малус ще заработи след месеци. Има обаче и доста съмнения доколко надеждите за реална промяна ще се оправдаят, а някои анализатори виждат и поява на нови опасности.

Системата "Бонус-малус" се коментира особено активно още от средата на 2014 г. Горе-долу по това време започна да се появява информация, че предвижданите промени в Кодекса за застраховането са насочени към подпомагане на нейното въвеждане. Като превъртим на бързи обороти напред четири години: системата има шансове и да тръгне. Резонният въпрос е "къде ще стигне". А краткият отговор е, че вероятно въпреки настилката от добри намерения, дяволите, както винаги, са скрити в детайлите. От застрахователният сектор зависи дали пак ще изостане от съвременните тенденции и технологии.

Изглеждаш ми малко рисков

За начало е нужно кратко въведение: системата "Бонус-малус" е метод за прецизиране на застрахователната премия въз основа на набор от показатели за цялостната "рисковост" на един водач. Тук спадат както обективни критерии като възраст, населено място, стаж зад волана, изминавани километри на година, така и субективни като предишни произшествия, регистрирани вредни навици (например регистрация за наркомании) и прочее. Всъщност наборът от показатели може да бъде доста дълъг и да доведе до максимално гранулиране на застрахователната съвкупност. С използване на съвременни технологии като big data mining премията може да се индивидуализира дори до единичен шофьор (тази възможност в момента е обект на сериозни спорове на ниво европейски регулатори, доколкото би довела до нарушаване на основни застрахователни принципи и ценова дискриминация, но това е друга тема).

Само за създаване на яснота относно принципите, на които е изградена системата "Бонус-Малус": действащата в момента такава в Германия стъпва на 110 вариации на 9 основни критерия и позволява 138 милиона възможни комбинации на застрахователна премия, което е около три пъти повече от броя на регистрираните в страната коли. Това илюстрира, сложността на актюерските механизми, които трябва да залегнат в основата на една правилно функционираща методика "Бонус-Малус".

Какво може да се обърка тук

Сегашната българската система е стъпила здраво върху основите на методики от времето на безапелационната доминация на "Държавния застрахователен институт". Все още при тях водеща е кубатурата на двигателя на МПС. Връзката между този фактор и вероятността да настъпи ПТП с участие на застрахования е подобна на вероятността да се спънете в зависимост от размера на обувките, който носите. Кубатурата като основа започва да се ползва още от средата на 60-те години на миналия век (авторът не намери информация за по-ранното й прилагане) и корелира с факта, че застраховката на ГО е била почти неотличима от данъка, който е плащан за собственост на МПС. Самата идея за подобно структуриране на премията много напомня на данъчно облагане, където ставката се налага върху обективно фиксирана данъчна основа и не може да съдържа елементи на несигурност и субективни зависимости.

След промените през 1989 г. този модел на ценообразуване се запази, макар и леко видоизменен. Появиха се дружества, които опитваха да го дообогатят и конкретизират посредством въвеждане на допълнителни критерии, но като цяло той продължава да доминира пазара. Атавистичният характер на подобен подход може да бъде видян в застрахователни пазари като Бразилия и Турция, където основните нива на задължителната застраховка за автомобилисти се определят на база категория на МПС и също са въвеждани в средата на миналия век.

Остава само да се надяваме, че наетият консултант, от когото се очаква да представи цялостна методика за функциониране на системата, ще подходи по един адекватен и модерен начин. Лошо структуриране или неадекватно детайлизиране може бързо да доведе до неадекватни премии за дадени групи шофьори. Нискорисков заможен водач на средна възраст, живеещ в добра част на малък град и каращ нов модел кола, може да получи застраховка за десетки левове, докато по-рисков младеж с негативна история и голям стар джип може да бъде изправен пред премия от хиляди. Подобни ценови дисбаланси биха направили полиците недостъпни за "по-лошата" категория водач, би ги мотивирало към шофиране без застраховка, което си е допълнителен рисков фактор и може да доведе до още по-сериозна ценова и административна санкция. Освен това макар и унифициран бонус-малус, системата не предполага централно ценообразуване, а и всяка компания ще може да си я надгражда в определени граници. Това поражда опасности някои застрахователи да концентрират повече и недобре покрит риск, като таргетират основно клиенти с високи премии. Същестествува опасност и група клиенти да стане нежелана и да е отхвърляна от всички застрахователи.

А сега да превъртим още по-напред

Засега не е ясно дали и как това ще е заложено в методиката. А тя, дори и да е калибрирана добре, оставя други, трудни за адресиране, теми. Най-вече това, че застраховката се сключва за МПС, а не за водача, и съответно в рамките на едно семейство например собственик и подписващ полицата може да е най-неактивният шофьор без никакви произшествия, докато автомобилът се ползва и от някой с по-рисков профил.

Нещо повече. Дори да игнорираме, че застраховката е за кола, а системата "Бонус-малус" е за водач, то идва следващо ниво на проблеми - тези водачи, някак подразбиращо се са физически лица. Но бързо навлизащите новости в автомобилостроенето, каквито са автономните МПС, създават вече главоболия на аналитиците и законодателите в развитите пазари. Самоуправляваща се кола тип 5 (напълно автономна) ще се движи без участие на водач и в този смисъл застраховка на ГО няма да бъде въобще приложима. Дали българската система ще включва подобен поглед към бъдещето? Донякъде иронично може да се окаже, че има хляб в сегашната българска практика на застрахователите да се фокусират върху характеристиките на автомобила. Макар че ще трябва да погледнат отвъд добрата стара кубатура и да преценяват например колко точно е умен софтуерът й.

* Авторът е член на групата по застраховане и презастраховане към Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване EIOPA.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.
    • + 1

    Простотрии... Ще я въведат побългарена, и разбира се ще бъде масово оплюта.

    Нередност?
  • 2
    bestbuy avatar :-?
    За да останат ХОРА в България.
    • + 2

    Така, тук имаме един типичен казус от пазарната икономика. Той е толкова прост, че не мога да разбера какво има да се насландисват върху данните и кое как трябва да бъде направено.

    Данните за нарушенията и колите, ако са общодостъпни от всички застрахователни компании, тогава всяка една свободно , НА ПАЗАРЕН принцип би следвали да си определи медодика за определяне на цената на застраховките. Ако искат на някой изрод с 20 нарушения и по 20 лв на година да му направят застраховката - ама те да си му поемат риска.

    Нередност?
Нов коментар