Когато двигателите за печалба спират

Защо пада печалбата

В продължение на няколко години банките работят в условията на намаляващи лихви по кредити, което оказва съответен натиск върху нетния лихвен марж. В момента кредитирането се ускорява, но това се случва при ниски лихви и не води до чувствителен ръст в основния доход на банките. И ако в последната около половин година свиващите се разходи за обезценки имаха принос в реализирането на печалба, то сега дори и по-малкото обезценки не успяват да помогнат за ръст на финансовия резултат.

До известна степен намаляващият лихвен доход се компенсираше от другия основен приход за банките – такси и комисиони. Отпускането на повече заеми, включително рефинансиране и предоговаряне, особено в корпоративното и жилищното кредитиране в момента, води и до повече приходи от такси за банките. Нарастването в този доход обаче не е съразмерно с понижението при лихвения приход и очевидно вече не е достатъчно, за да тушира ефекта в печалбата.

Нетният лихвен доход към края на март е с 3.7% по-малък спрямо година по-рано, достигайки малко над 646 млн. лв. Предходния месец свиването беше малко по-голямо (4.4%). Такъв беше темпът им на свиване – около 4-5% годишно, през втората половина на миналата година. От 25 банки на пазара 15 отчитат годишен спад в показателя. В общи линии тези с по-агресивно поведение на кредитиране в стратегически за тях сегмент отчитат съответно и повишение в основния доход (виж таблиците). Годишното нарастване при нетния доход от такси продължава, но е по-ниско в сравнение с миналата година по същото време (7.5%) и през януари тази година (12.7%). Сега нетният приход от такси се е увеличил с 4.7% до 242.5 млн. лв. на годишна база, но спада спрямо последното тримесечие на 2017 г. Ръст на този показател има при повечето банки. При някои е двуцифрен, като при Райфайзенбанк (22.39%) например, която отбелязва силно увеличение в жилищното кредитиране.

Към картината през първото тримесечие на тази година се прибавя и силен ръст на административните разходи на системата, което вероятно се дължи в основна степен на увеличения на заплати заради общата тенденция на пазара на труда. Допълнително ефект може да са имали и повечето разходи за отговаряне на нови регулации и двойният одит. На годишна база административните разходи в сектора се увеличават със 7.35% до малко над 415 млн. лв. За предходните две години такъв ръст не е правен, дори напротив, през по-голямата част от отчетните периоди данните показваха свиване, теглено от стремежа на банките да оптимизират дейността си и да намалят клоновете си..

Обезценките при почти всички банки се свиват, което се изчислява в 15% по-малко разходи в това перо за сектора до общо 106.4 млн. лв. към края на март. Изключения са няколко банки, основно по-малки, които вероятно са направили еднократни по-големи разходи. От големите Банка ДСК е с 340% ръст при разходите за обезценки. При ОББ има 11 млн. лв. реинтегрирани обезценки, вероятно резултат на продажбата на пакета лоши кредити от 460 млн. лв.

Изостряне на апетита за риск

В кредитирането състезанието продължава да е при жилищните заеми, където в изминалите две тримесечия (последното на 2017 г. и първото на 2018 г.) годишните ръстове се ускоряват доста бързо – съответно със 7.85% и 12.31%. Банките очевидно се възползват от благоприятните текущи фактори – активизирано търсене на имоти, ниски лихви по кредити, покачващи се цени на имоти, правейки бързи пазарни дялове. В сегмента ръстът се генерираше основно от банки с местна собственост, сега обаче има промени. През последното тримесечие на миналата година Сосиете женерал Експресбанк показа голямо нарастване, а сега със силен ръст от 54.47% годишно в жилищното кредитиране влиза и Райфайзенбанк. И при двете обаче скокът съвпада със спадове при потребителски или други кредити, така че вероятно поне частично се дължи на рекласификация на вече отпуснати кредити. Двуцифрен ръст сред по-големите банки продължава да поддържа и Централна кооперативна банка (55.89%).

В потребителското кредитиране също има банки, които залагат на високи ръстове и правене на доход от по-приличния лихвен спред в сегмента, където лихвените нива са по-високи от тези при жилищните заеми. Банка Пиреос отчита 84.43% годишен ръст на този портфейл, БАКБ (54.98%) поддържа темпа си, като тя заложи и на експресни заеми още от миналата пролет. Други такива увеличения отчитат по-малки банки, които работят основно в този сегмент, като Ти Би Ай Банк например (43%).

Скокообразните ръстове в кредитирането обаче и привличането на клиенти с ниски лихви носят потенциал за загуби и нови проблемни активи при обръщане на лихвения цикъл. А това е само въпрос на време, като за тази година прогнозите са за все по-малко намаления на лихви, епизодични и основно в периоди на кампании.

В корпоративното кредитиране позициите също се разместват, като банки, които до неотдавна правеха ръст там, като Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, Сосиете женерал Експресбанк сега са в застой. Вече трето тримесечие поред Пощенска банка с агресивна стратегия продължава да отчита двуцифрени ръстове от порядъка на 20% годишно. Банка ДСК също явно е решена на по-дълбоко проникване в сегмента предвид профила й на лидер в банкирането на дребно. Годишният й ръст е 12.52%.

Ефектите от прочистването

Като цяло за по-видимия ръст в кредитирането принос има и чистенето на портфейлите от банките. Необслужваните заеми продължават да намаляват, като делът им в кредитния портфейл в края на първото тримесечие е 9.3%, или 7.715 млрд. лв. В края на миналата година делът им беше 10.2%. За банките ще бъде здравословно, ако през тази и следващата година успят да разчистят балансите си от натрупаните още и от предишната криза лоши кредити. Така само биха си облекчили положението при следваща криза и появата на нови необслужвани заеми.

Депозитите продължават да растат, като по-големите ръстове са при по-малките банки или такива с българска собственост. Запазва се и притокът на спестявания на домакинствата към Банка ДСК (8.80%) и Уникредит Булбанк (7.62%). Райфайзенбанк отчита двуцифрен годишен растеж от 15.14%. Спад на депозитите на годишна база има само при ПИБ, като намалението идва основно от сметките на фирми. Вероятно е да е резултат от преструктурирането на корпоративния портфейл като цяло, което банката е предприела по неофициална информация в последната година, редуцирайки го, в хода на търсене на стратегически инвеститор.

За първото тримесечие активите на сектора отбелязват спад спрямо декември 2017 г. с малко и обемът им е 97.6 млрд. лв. На годишна база обаче ръстът се запазва. Собственият капитал на системата също намалява. В края на март 2018 г. възлиза на 12 млрд. лв., като през тримесечието намалява с 563 млн. лв., или 4.5%, въпреки че вътре влизат и текущите 267 млн. лв. печалба, а още не са раздавани дивиденти. Това вероятно е ефект основно от въвеждането новият Международен счетоводен стандарт 9, който влиза в сила от началото на 2018 г. Според него банките начисляват повече провизии дори и по обслужвани кредити, което се отразява в намаление на капитала им.

За това тримесечие за сектора в структурно отношение най-същественото е вливането на Сибанк в ОББ, заличаването от правния мир на първата и изкачването до трета по размер на активите на новата ОББ. За неангажирания страничен наблюдател едва ли би му направило впечатление намаляването на броя на клоновете на чужди банки в България с един - дейността си е прекратил клонът на турската Иш банк. Така клоновете остават четири. В следващите шест месеца ще трябва да бъде заличена и ТБ "Виктория", тъй като ангажиментът на купувача й - Инвестбанк, е да се слеят двете в период от шест месеца след покупката й (началото на април 2018 г.).