Поправката "Пеевски" за КТБ се доказа като поправка "Петрол"

Освен това са предприети "действия по подновяване на 33 ипотеки на кредитополучатели на КТБ АД". При тях вписаните са 19, а по тези, при които има откази, синдиците обжалват и вече има случаи, в които са отменени откази. От тези 33 заявления 6 са за подновяване на морски ипотеки на обща стойност над 25 млн. лева.

Освен това са заявени вписвания на 9 броя особени залози върху търговски предприятия на длъжници на КТБ. От тях вписаните подновявания са 6 бр., а по 3 бр. все още се очаква произнасяне. А също и са внесени 2 искания за подновяване на залог върху акции, които са уважени.

КТБ vs "Петрол"

В съобщението не са посочени конкретни имена и суми, но поне част от тях могат да се извадят от публичните регистри. И те сочат, че огромната част от обявената сума 240 млн. лв. е концентрирана в едва няколко казуса.

Най-големият е "Елит Петрол", което до затварянето на КТБ беше собственик на над 180 от най-ценните и обновени бензиностанции на групата. Спрямо него синдиците чрез пълномощника си адв. Матей Матев са поискали да се подновят обезпеченията по два кредита за 86 и 15 млн. долара. Подписаният от тях документ за целта е още от 6 юли, но неясно защо е заявен в Търговския регистър чак на 30 август. Заявлението обаче не е вписано, тъй като е блокирано от дело на хонгконгска (явно близка до лагера на Ганчев) компания, която претендира, че е кредитор на "Елит Петрол" и е вписана като такъв от синдика на дружеството. Дни по-късно е направен втори също неуспешен опит.

Дори и КТБ да се впише отново като кредитор на тази компания, обаче това би било само началото на опитите й да възстанови нещо от нея. През годините, след като обезпеченията бяха вдигнати, бензиностанциите бяха прехвърлени в други дружества - включително и по линията на принудително изпълнение. Самото "Елит Петрол" е пререгистрирано във Видин и е в несъстоятелност. Така, за да стигне до реалното обезпечение, КТБ ще трябва да успее да мине и през другите си спорни правомощия - да връща имущество с произход банката, или да подновява и ипотеки върху самите имоти, ако е имало такива.

Атака срещу празни дружества

От случаите, при които банката все пак е успяла да впише връщане на обезпеченията, впечатление прави, че това отново са предимно дружества, които практически са изпразнени от съдържание. Едното от тях също е свързано с Гриша Ганчев - това е "Селект моторс къмпани", както сега се казва някогашното "Литекс моторс". За него още през април е върнат залогът върху предприятието по 15.9 млн. евро заем от КТБ, макар неизвестно защо в Търговския регистър той е отбелязан като трети поред (след залог в полза на "Литекс комерс"), а не като първи. "Селект моторс" също е в несъстоятелност, а автомобилният завод е собственост на друга компания.

Аналогичен е случаят с "Костенец ХХИ", където са подновени два залога на търговското предприятие по два кредита - за 8.4 и 6.757 млн. евро. Тук също хартиеният завод вече е част от активите на друга компания - "Костенец пейпър мил", а залогът е вписан последен поред, след такъв в полза на компании, свързани със собственика Борислав Сарандев.

Третият известен случай с подновен залог е "Рубин", което след затварянето на КТБ беше овладяно от Александър Сталийски и дългът му беше погасен с прихващане с депозитите на Сталийски и приятелката му Виолета Сечкова. Синдиците са успели да подновят залога на предприятието по 23 млн. евро кредит и той дори е вписан на правилното си място, но то му отрежда чак пети ред. И тук обаче основният му актив - стъкларският завод в Плевен, мина през няколко прехвърляния на собствеността, а самото акционерно дружество "Рубин" е в несъстоятелност.

Неуспялата противоконституционност

По всички тези казуси не е ясно доколко действията на синдиците ще произведат резултат. А дори и да има такъв, ефектът ще е спорен, доколкото все още витаят съмнения за конституционността на самите използвани законови похвати.

Поправката "Пеевски" за КТБ отнесе критики от много юридически експерти, че е противоконституционна, но в нейната цялост тя така и не стигна до Конституционния съд, тъй като никоя от институциите с правомощия да го сезира не го направи. Президентът Румен Радев наложи вето с такива мотиви, но след като то бе преодоляно, не направи следващата крачка. Омбудсманът Мая Манолова е получила искане, но е отказала с мотив, че в прерогативите й е да защитава само права на граждани. ВКС внесе искане за обявяване на противоконституционност, но само на един от новите текстове.

Предложение да повдигне темата към КС беше подадено от адвокати към Висшия адвокатски съвет (ВАдС) още в началото на юни. То беше изготвено от Георги Стойчев и Антон Коларов от адвокатско дружество "Стойчев, д-р Вълков и ко" и подкрепено от още над 60 столични адвокати.

По информация на "Капитал" предложението е получило положително становище от Комисията по правни въпроси към ВАдС. Адвокатурата е имала също така и изготвено становище в подкрепа на искането на ВКС. На заседанието си на 14 септември обаче съветът е решил да не разглежда по същество предложението и да не излиза със становище, а изказани мотиви от членове били, че гилдията не бива да се меси, тъй като адвокати защитават както ощетени, така и облагодетелствани от поправката клиенти.

Така, ако и ВАдС не повдигне темата, тя вероятно няма да стигне до Конституционния съд. Извън това има обаче възможност тя да стигне и до тълкуване извън България, тъй като според много юристи тя противоречи и на редица международни норми (Европейската конвенция за защита правата на човека, Международния пакт на ООН, Договора за ЕС и Хартата на основните права на ЕС), които имат предимство пред местното законодателство. Така, ако при гледането на конкретно дело някои съдия види такова противоречие, той би могъл да отправи запитване към Съда на ЕС или дори директно да реши да не прилага редактирания Закон за банковата несъстоятелност.