Конституционният съд отказа да се произнесе за поправката "Пеевски" за КТБ
Обяснението е, че текстът, за който ВКС сезира съда, вече не съществува след последните козметични промени в него
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
След година разглеждане Конституционният съд отклони искането на Търговските колегия на ВКС да бъде обявен за противоконституционен действащият от 13 март 2018 г. параграф 8 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Той беше част от промените, внесени от депутатите Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид, чиято прокламирана цел беше да се спре вторичното разграбване на КТБ, като се дадат нови правомощия на синдиците да обявяват за недействителни прихващания и да възкресяват обезпечения. Пакетът придоби гражданственост като поправката "Пеевски" за КТБ, като зад нея прозираха интереси към конкретни активи като "Петрол" и "Дунарит", които след разпада на империята на Цветан Василев не попаднаха под контрола на депутата.
Мотивът на конституционните съдии да прекратят делото без произнасяне е, че проблемният текст междувременно беше променен. "Съдът е бил сезиран с разпоредба, която вече не съществува. Разглеждането на така изменената разпоредба означава съдът да се самосезира, което е недопустимо", пише в определението на съда, с което се връща искането на вносителя - зам.-председателя на Върховния касационен съд Дария Проданова, която ръководи търговската колегия към институцията.
Открийте разликите
Оригиналният текст на оспорвания параграф 8, който ВКС счита за противоконституционен, е кратък и гласи: "Член 59, ал 5, 6 и 7 се прилагат от 20 юни 2014 г." На практика поправките със задна дата правят недействителни сделки и освобождавания на обезпечения по заеми в КТБ, сключвани от датата, когато банката бе поставена под специален надзор, до отнемането на лиценза й на 6 ноември 2014 г. Именно отявлената ретроактивност беше в основата на искането на ВКС, според чиито мотиви промените в ЗБН нарушават редица конституционни принципи - на правовата държава, на равенството на гражданите пред закона и равенството на страните в процеса, защитата на собствеността.
Според върховните съдии по никакъв начин промените в закона не са обусловени от защитата на важен обществен интерес, той "обслужва интересите на ограничен кръг субекти чрез игнориране интересите на друг кръг от правни субекти, които са упражнили свое имуществено право. От тях няма неотложна необходимост, нарушен е принципът за пропорционалност, пише още в мотивите.
До преценка за тяхната основателност обаче така и не се стига, тъй като насред нова порция промени в ЗБН проблемният параграф 8 е леко променен. Поправката на поправката е приета на 5 април 2019 г. и обнародвана на 19 април 2019 г. Новото съдържание на текста гласи: "Член 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20 юни 2014 г., като кредиторите се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1."
Против практиката и логиката
Тази редакция на вид е уточняваща и прецизираща и по никакъв начин не преодолява критикуваните пороци на текста. Още при приемането на оригиналната поправка "Пеевски" тя беше атакувана от юристи, които виждаха в нея опит да се предрешат висящи дела със задна дата и намеса на законодателната власт в работата и независимостта на съдебната. На нея беше наложено и вето от президента Румен Радев, което обаче беше преодоляно и той не се възползва от правото си да сезира Конституционния съд. През 2018 г. беше образувано дело по спорните поправки и в Съда на ЕС в Люксембург, който трябва да прецени дали не противоречат и на международни норми като Договора за ЕС и Хартата на основните права на ЕС, които имат преимущество пред българските. То е по искане за преюдициално тълкуване от видинския окръжен съдия Васил Василев по делото за фалита на "Елит петрол".
Въпреки в това в определението си Конституционният съд се позовава на това, че текстът, който трябва да разглежда, не съществува и съответно искането на съдиите от ВКС трябва да бъде отклонено. Според някои тълкувания обаче това противоречи не само на логиката, но и на практиката на съда. Според тях той е длъжен да извърши пълен тест, доколко нормата, за която е сезиран, противоречи на Конституцията, а не само да се ограничава до мотивите в искането. В този смисъл въпреки уточняващата редакция на текста конституционните съдии биха могли да преценят по същество дали те са преодолели евентуалното му противоречие с основния закон и пак да се произнесат.
Така или иначе обаче актовете на Конституционния съд не подлежат на обжалване и делото е прекратено окончателно. За съдиите от Търговската колегия на ВКС, ако не са съгласни с мотивите и ако искат да са последователни в действията си, остава и още един вариант - да внесат ново искане за обявяване на противоконституционност на редактирания параграф 8.
2 коментара
И отговорните за сезирането на КС също са виновни - те са пропуснали да сигнализират за новите промени.
За наше съжаление, политиците откриха нов начин да имитират дейност. Някой праща закон на КС, правейки се на добросъвестен, последват леки промени и накрая КС може да ползва това като оправдание. Перфектна политическа схема - и вълка сит, и агнето цяло. А ние пак с пръст в устата, докато някой не демонтира модела им.
Очаквано. И КС си е на #ДП. Изцяло и безрезервно. От 2013 насам - ако не и от по-рано. А иначе схемата за "десезиране" на КС е изпипана отдавна - последно беше приложена от другия (малкия) Делян. И КС очевидно няма нищо против.
Да видим сега дали някой ще посмее да ги сезира за новия закон. Но като гледам, вече всички (които имат това право) са "страхувани". Особено покрай коледното "набиване на канчето" на ВКС от Великия Магистър Де*ил Кирилов & приятели, които само за десет дни "преодоляха" тълкувателното им решение.
#ЗАКРИВАЙ
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.