Ръстът на кредитирането все повече притеснява банкери и анализатори
Евтините пари може да раздуят балон при имотите и да направят населението и фирмите свръхзадлъжнели
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ръстът на кредитирането започва да се превръща в риск за формиране на балони в икономиката. Той би могъл да се отрази негативно и по пътя на България към еврото, предупреди председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов. В интервю за БНТ експертът каза, че темпове на растеж от 15 - 20%, каквато е динамиката в сегмента потребителски заеми и ипотеки, надхвърлят здравословното ниво и са повод за внимание. На същото мнение е и икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов, според когото тази тенденция рискува да направи домакинствата и бизнеса в свръхзадлъжнели.
"Най-сериозните рискове пред България са външните рискове: сериозен е ефектът на експорта върху нашето стопанство и ако той се затормози, ще го усетим веднага", каза Андронов. За него продължаващият растеж в българската икономика може да доведе до дисбаланси в някои сектори и това също би било риск, включително по пътя на страната към еврото.
"Сега е времето да се замислим за растежа на кредитите. Той става висок. Може би 10% е здравословно, но сега виждаме 15-20%. Стигаме във фаза, когато оптимизмът е хубаво нещо, но трябва да се внимава", каза председателят на банковата асоциация, който е кънтри мениджър за България на KBC, която освен ОББ притежава и ДЗИ.
Риск от свръхзадлъжнялост
Подобна теза разви и икономическият анализатор Георги Ангелов, който, цитиран от "24 часа", намира, че официалната статистика за кредитирането не предава реално ситуацията и ръстът е по-голям, отколкото показват данните. Причината е, че разчистването на лоши кредити изкривява числата и на практика подценява реалния растеж на кредитирането.
"Този ефект се вижда много ясно в данните за кредитирането на бизнеса. Според статистиката кредитите за фирмите растат с едва 4.3% за последната година... но ако разгледаме само редовните кредити, те се увеличават с внушителните 15.6%, а дългосрочните над 5 години растат с цели 21% за последната година. По подобен начин стоят нещата и при кредитите за домакинствата", отбелязва Ангелов.
Според него се получава затворен кръг, в който растежът на доходите помпи депозитите в банковата система. Тя от своя страна няма какво да прави тези средства и е принудена да дава повече кредити, поддържайки лихвите ниски. В краткосрочен план това може да е положително, защото стимулира инвестициите и потреблението, но прекалено ниските лихви могат да доведат до вредни развития - например балон при недвижимите имоти и строителството или свръхзадлъжнялост на домакинствата и бизнеса. Това бързо кредитиране може да прелее и към инфлация, смята още Ангелов.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.