БНБ продължава с капиталовите мерки за банките заради бързия ръст на кредитите

Затова и БНБ базира решението си на разработен от нея допълнителен набор от показатели, който тя представи миналата година. Това стана в рамките на анализ, публикуван в Икономическия преглед на БНБ, озаглавен "Методи за оценка на финансовия цикъл в България", който би могъл "да послужи за определяне на подходящите моменти за натрупване на буфери във финансовата система".

Въвеждането на буфера със закъснение също не е изненада, като едногодишното предизвестие е предписано в европейския регламент за капиталовите изисквания. Българската народна банка може да вземе решение и за по-ранно увеличение на буфера, но тогава трябва да обясни детайлно какво налага скъсяването на срока.

Как работят буферите

Допреди влизането в сила през 2014 г. на Директивата за капиталовите изисквания на ЕС и регламентът към нея БНБ имаше свобода да налага свои правила и тя провеждаше политиката си чрез т.нар. специфични изисквания за кредитен риск. С тях тя принуждаваше банките да поддържат по-високи нива на капитал, с които да покриват необслужвани заеми, независимо от счетоводното им отчитане.

След унифицирането на правилата обаче за всички банки в ЕС важат едни и същи изисквания - 8% обща капиталова адекватност, 6% капитал от първи ред и 4.5% базов капитал от първи ред (CET1), като над тях всеки национален регулатор може да налага допълнително буфери. БНБ от самото начало използваше два от тях в максимално позволения им размер - капиталов буфер за системен риск (3%) и предпазен капиталов буфер (2.5%). От началото на 2018 г. действа и буфер за други системно значими институции, чийто максимален размер по регламент е 2%. Както подсказва името му, той важи само за най-големите и важни за целия сектор банки (към момента за такива БНБ е определила 10 институции). Спрямо размера и поетите рискове той е различен - от 0.75% за четирите най-големи банки Уникредит Булбанк, ДСК, ОББ и ПИБ до 0.25% за средните по размер Банка Пиреос и ББР. Следващата година тези проценти трябва да се покачват и през 2020 г. да достигнат нива между 1 и 0.5%, като БНБ може и всяка година да преразглежда кои банки трябва да поддържат буфера и в какъв размер. Към тези три буфера от 1 октомври 2019 г. ще се добави и 0.5% антицикличен буфер за българските експозиции на банките.

Така примерно след година за някоя от най-големите банки, като се сумират всички буфери, изискването за CET1 ще достигне приблизително 12%, а общата капиталова адекватност ще трябва да е минимум 15.5%. За банка извън топ десет пък тези показатели биха били съответно 11 и 14.5%. По данни на БНБ към края на миналата година общо за системата съотношението на CET1 е 19%, а на общата капиталова адекватност - 20.4%. За банките тепърва показателите ще се видят в годишните им отчети.

Какво значи този 1%

Повечето банки в България работят с капиталов излишък, така че новият буфер няма да означава непосредствено нужда за банкиране на капитал. Съответно за повечето няма да е и рязка спирачка за още кредитиране. Така по-скоро ефектът ще е да се съхрани капитал за покриване на евентуални бъдещи разходи за обезценки. Към края на 2018 г. излишъкът от капитал в банковата система над законовия минимум и буферите е около 4 млрд. лв. Дори да прием, че антицикличният буфер влиза в сила веднага, пак биха останали около 3%. По текущи данни тези 1% антицикличен буфер съответстват на около 570 млн. лв. капитал за цялата система.

Все пак е важно да се отчете и че някои банки са с чувствително под средните капиталови показатели и покачването на буферите може да ги постави пред нужда от свеж капитал или преосмисляне на стратегията им и намаляване на рисковите експозиции. А това може да доведе до известно укротяване на апетита им за кредитиране.

По-съществен ефект би могло да има, ако при резултатите от течащите сега прегледи на активите им и стрес тестове от ЕЦБ в шест банки се констатират нови или заметени при предишната проверка на БНБ проблеми. Ако бъдат наложени корекции, това може да изведе някои банки под регулаторните минимуми и те да трябва да набират допълнителен капитал. Проверяваните банки са топ три по активи на пазара - Уникредит Булбанк, ДСК, ОББ, и топ три с българска собственост - ПИБ, ЦКБ и Инвестбанк. Последните са и трите с най-ниски CET1 съотношения в сектора към края на 2017 г.