Мирослав Вичев: Финтех и иновациите ще наградят традиционните банкови услуги

Компанията, ръководена от Вас, се отличи като финансовата институция, която бързо се ориентира към иновации и финтех продукти. Това ли е бъдещето и къде виждате България в него?

БОРИКА разработва финтех решения от дълги години и това е съвсем естествено предвид ролята ни национален картов и платежен оператор. В последните 5 години множество ИТ компании също предложиха подобни услуги. С появата на новите европейски регулации обаче и в частност директивата PSD2 тези решения вече са законово регламентирани. Правилата за работа на всички играчи на пазара са унифицирани, ясни са ролите, работи се по решаване на проблемите и мотивацията на всички ни да предложим по-атрактивни и иновативни услуги е голяма. Въпреки засилената конкуренция считам, че това е бъдещето и най-големите печеливши в него ще бъдат клиентите. България не е изключение от тази тенденция.

Как смятате, че ще повлияят финтех услугите върху традиционните банково-финансови услуги? Какви продукти разработвате Вие и в полза на кого са?

Целта на финтех услугите е да развият и надградят традиционните банкови услуги. В последните две години голяма част от финансовите институции въведоха частично нови процеси на обслужване на клиентите си, които не изискват лично явяване. Казвам частично, защото сме съвсем в началото на този процес и предстои да извървим още дълъг път до изцяло дистанционната комуникация между страните. БОРИКА работи паралелно по няколко стратегически проекта, свързани с иновации в различни области. Един от основните ни фокуси е отдалечената идентификация и електронното подписване, като голяма цел тук е въвеждането на национална електронна идентичност. В ход е и проектът за незабавните плащания, като при него ще осигурим на участниците - банки и платежни институции, не само инфраструктура за изпълнение на този вид плащания, а и всички съпътстващи дейности, които подпомагат по-бързото проникване на услугата на пазара. Надграждаме и традиционните картови услуги с решения за електронна търговия при най-висока превенция от картови измами.

Какво ви е мнението за т.нар. open banking и защо все още малко се използва в България? Кой страда повече от това - крайният потребител или финансовият сектор като цяло?

Отвореното банкиране се регламентира от основната платежна директива PSD2. Ще се повторя, че тя стимулира създаването на иновативни продукти, но ще отнеме време и усилия, докато страните в процеса се напаснат. Тук става въпрос за споделяне на чувствителна банкова информация за клиентите между различните институции, което изисква, от една страна, лицензиране на доставчиците на платежни услуги, от друга - специфична интеграция на системите, и от трета - подсигуряване на най-високо ниво на защита на данните. Потребителите вече не са зависими от обслужваща ги банка, а могат да се възползват и от решенията на други доставчици на платежни услуги. В това отношение БОРИКА е в много добра позиция, тъй като традиционно работим с всички финансови институции.

След успешен пилот през септември в реална среда вече е новата мултибанкинг платформа - InfoPay, която е наследник на предлаганата от БОРИКА повече от 20 години услуга "Инфобанк". На този етап услугата е предназначена за бизнес клиенти, като им осигурява бърз и лесен достъп до техния финансов профил. Във всеки момент през една точка те разполагат с обобщена информация за своите наличностите и движения по сметките, открити в различни банки в страната. Планираме да развием услугата и за крайни клиенти през мобилно приложение.

Какви са основните тенденции в разплащанията и как те ще се отразяват на крайния потребител и бизнеса - по-бързи, евтини, прозрачни?

Незабавните плащания са тези, които ще променят коренно начина на разплащане и навиците ни. Те са достъпни 24/7 365 дни в годината, а разплащането става в рамките на секунди в търговски обекти, в онлайн магазини, през мобилно или интернет банкиране и други канали. Към днешна дата две финансови институции са включени в програмата Blink, като техните клиенти вече могат да осъществяват незабавни плащания помежду си. До средата на следващата година очакваме по-голямата част от останалите банки и финансови институции също да се присъединят. Една от най-ценните за клиентите характеристики ще бъде мигновеното плащане само на базата на мобилен номер, без необходимост от банкова сметка. Услугата ще стартира в началото на следващата година. Този вид плащания има редица предимства - по-висока скорост, лекота на употреба, като и опитът на други държави показва, че разпространението им сред крайните потребители е сравнително масово и бързо. У нас те ще се реализират под бранда Blink според утвърден единен стандарт и правила на Националната картова и платежна схема, като в момента тече процес на сертификация на доставчиците на платежни услуги. Като цяло стремежът ни е повишаване на дела на електронните разплащания, което може да стане с проникване на незабавните плащания в ниши, в които традиционно се реализират само кешови плащания.

Защо е важно да има добра платежна инфраструктура, за да се постигнат горните цели? Какви проекти развива БОРИКА в тази посока?

Неведнъж съм казвал, че националната платежна инфраструктура и екипната работа на всички играчи на пазара имат ключова роля. Проектите, които споменах по-горе, са свързани с подобряването и модернизирането на тази инфраструктура. Тук само бих добавил за програмата "БОРИКА Нова генерация", чийто фокус са управлението на карти, POS и ATM устройства и онлайн търговци. Наред с традиционната картова услуга започнахме да предлагаме на банките и редица услуги в посока аутсорсинг - система за управление на карти (CMS SaaS), поддръжка и обслужване на ПОС терминали, мониторинг и управление на АТМ мрежи, издаване и персонализация на карти, мониторинг и превенция на картови измами. В отговор на европейските регулации въведохме 3DS решения за двуфакторна автентикация и мобилна автентикация, базирана на биометрични характеристики. Всичко това дава възможност на банките да предлагат разнообразни и иновативни продукти на своите крайни клиенти.