Банките започват годината със 115 млн. лв. печалба за януари
Увеличаващият се нетен лихвен доход е основен двигател за силното представяне на сектора
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Резултатите на българските банки получават силен първоначален тласък от покачването на лихвите
- Вдигането на лихвения доход идва най-вече от междубанковите заеми и фирмените портфейли
- Секторът продължава да отчита ръст и активите вече надхвърлят 156 млрд. лв.
През първия месец на 2023 г. българските банки са отчели 115 млн. лв. печалба, което представлява сравнително скромен ръст от 6.7% спрямо януари 2022 г. Представянето на сектора обаче е доста по-солидно, като се отчете, че в началото на годината са съсредоточени голяма част от вноските за Фонда за гарантиране на влоговете, които все повече институции правят еднократно. Ако миналата година разходът по това перо за януари е бил 41 млн. лв., а за цялата година - 195.7 млн. лв., сега само през януари са начислени 143 млн. лв. А това означава, че през остатъка на годината разходите по тази линия ще са по-малки.
Лихвен бонус
Ключовият фактор за силния резултат, както и в края на 2022 г., продължава да е разширяващият се нетен лихвен доход. Покачващите се лихви от ЕЦБ и съответно растящите котировки на Euribor увеличават постъпленията на банките по заеми с плаващи лихви, обвързани с междубанковия индекс. Това засяга предимно корпоративните заеми, докато при ипотечните и потребителските кредити засега нивата се задържат почти без промяна. Същевременно банките като цяло разполагат със свръхликвидност, депозитите продължават да растат с високи темпове, така че засега натискът за покачване на лихвите по депозити е доста по слаб.
Резултатът е, че ножицата се разтваря и през януари нетният лихвен доход достига рекордните в номинално изражение 348 млн. лв. За сравнение през първия месец на 2022 г. той е бил 245 млн. лв., а средмомесечно за цялата минала година - около 270 млн. лв. Данните ясно показват и по-силния ефект от бизнес заемите - лихвените приходи от тях скачат за година с близо 45% или с 45 млн. лв. до 145 млн. лв. При домакинствата покачването е с 13% или 17 млн. лв. до 146.6 млн. лв., като то идва почти изцяло от повишаващите се обеми заради растящото кредитиране.
Всъщност в най-голяма степен за повечето лихвени приходи влияят постъпленията от кредитни институции, които скачат от 1.6 на 75.4 млн. лв. Това се обяснява с покачването на котировките на междубанковите пазари, които от практически нулеви нива се изстреляха нагоре синхронно със затягането на паричната политика от ЕЦБ и Федералния резерв. Накратко, банките успяват да пласират по-изгодно свръхликвидността си. С 9 млн. лв. повече са и лихвените приходи от ДЦК, но тук също ефектът е повече от увеличените портфейли.
При лихвените разходи за банките скокът в процентно изражение е още по-внушителен и се мери в стотици, но от изключително ниска база. Така номинално повишението е едва с 24 млн. лв. до 31.8 млн. лв., като отново голямата част идва от повечето лихвени разходи към други банки.
И малко тежести
По другите основни пера показателите са по-скоро стабилни. Нетният доход от такси и комисиони за януари 2023 г. е 114 млн. лв., като се покачва леко с около 7 млн. лв. спрямо отчетения същия месец на 2022 г., но остава под средномесечните 119 млн. лв. през миналата година.
Административните разходи, движени най-вече от покачващите се разходи за заплати, продължават да растат и достигат 174 млн. лв. при 158 млн. лв. година по-рано и 164 млн. лв. средномесечно за 2022 г. Разходите за обезценки са 46 млн. лв. и са 9 млн. лв. над отчетените януари 2022 г., като на този етап не се наблюдава сериозно влошаване на кредитните портфейли. Очакваното продължаващо покачване на лихвите и влошаване на макроикономическите перспективи може да промени тази картина бързо, макар че очакванията безработицата да остане близо до рекордно ниските си нива не вещае рязък скок на просрочията.
Засега секторът не показва и тенденция към забавяне на ръстовете. През януари активите на банковата система се увеличават с почти 0.9 млрд. лв. (или 0.6%) до 156.3 млрд. лв. Кредитирането расте във всички основни сегменти - при домакинствата с 266 млн. лв., или 0.8%, и при фирмите - със 139 млн. лв., или 0.3%.
При депозитите също продължава да има ръст, но той се забавя до едва 48 млн. лв. или 0.04%, като така сумата им остава малко над 134 млрд. лв. Това се дължи най-вече на съществено свиване при свободните средства на фирмите с 826 млн. лв., докато привлечените средства от домакинства, банки и най-вече от сектор "Държавно управление" го компенсират.
2 коментара
До кога банките в България ще държат лихвите ниски по депозитите ?
Години наред ни обираха с нулеви лихви,сега вдигат таксите плюс лихвите се вдигат но по парите на гражданите които реално ги дават на банките за да съществуват и да кредитират лихвите са близо до нулата !Обръщам се и към Капитал и към всички медии и граждани които четат -след като нашите пари нямат значение за банките и те не ни плащат лихви ,тогава да вземем и да ги зитеглим задружно от банковата система ?Да видим тогава от къде ще се кредитират !До кога ще ги оставяме да ни обират до дъно !Това са престъпници
До коментар [#1] от "Nikolai Kavrakov":
За какво банките да дават лихви на големите спестявания на хората (60-65 милиарда само у нас), а и без това явно са бъкани с пари и правят рекордни печалби? Последните няколко години беше по-добре да имаш кредит и да си купил нещо с този кредит отколкото да държиш пари в банки за нищо.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.