Банките имат рекордна година с печалби 1.5 млрд. лв. към септември

Печалбата за деветмесечието е с над 400 млн. лв., или 37.4%, повече от тази за януари - септември 2021 г. Тя обаче надхвърля и нивата за същия период в предковидните 2018 и 2019 г., когато секторът отчете рекордни печалби по над 1.67 млрд. лв. Сега надхвърлянето на тази граница за оставащите три месеца изглежда почти гарантирано предвид текущите прогнози за икономиката, като дори и тя да се развие в по-негативен сценарий, ефектите ще проличат със закъснение.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Ако се гледа само трето тримесечие, печалбата от 481 млн. лв. показва също силно представяне - ръст от над 11% на годишна база и 7.2% над реализираната в предходните три месеца. Това е рекорд за този период на годината, като по-силни тримесечия са отчитани предимно в първото полугодие, където се концентрират приходите от дивиденти.

Освен това всички 18 регистрирани в България банки отчитат печалби за деветмесечието, като единствено три малки клона на чужди институции (от общо 7) са на малки загуби. Все повече обаче се затвърждава тенденцията печалбата да се концентрира в големите играчи, като текущо двете най-големи банки по активи в страната - Уникредит Булбанк и ДСК, генерират почти половината от резултата. Ако към тях се добавят ОББ и Кей Би Си банк (които предстои да се слеят и да формират трети гигант), както и четвъртата Пощенска банка, концентрацията изглежда още по-внушителна - над ¾ от печалбата. Като цяло засилващата се регулаторна тежест прави все по-трудно за малките банки да са рентабилни, така че настоящият момент определено е изключение.

Когато всички ветрове са попътни

Рекордът става възможен заради благоприятното стечение на фактори, които подкрепят приходите на банките по всички линии. Нетният лихвен доход за деветмесечието достига 2.28 млрд. лв., като расте с 246 млн. лв., или 10.7%. Показателят само за третото тримесечие е близо 820 млн. лв., което надхвърля стойността за второто с почти 80 млн. лв., а на годишна база повишението е със 127 млн. лв. Основен фактор за това е продължаващият ръст на кредитирането, като леко се подкрепя и от разширяващ се марж - покачването на лихвите по кредити (особено по евровите) вече се пренася на местния пазар, докато при депозитите все още не се вижда засилена конкуренция и лихвите се запазват близо до дъната си.

Нетният доход от такси и комисиони също допринася съществено за ръста на печалбата. Той се покачва с над 100 млн. лв. (18.9%) до 1.07 млрд. лв. В третото тримесечие отново се достига рекордна стойност - 376 млн. лв., като темпът на растеж се укротява. Тук отново има два източника за ръста - от една страна, новото кредитиране и засилената икономическа активност генерират обеми, а от друга, тенденцията на повишения в тарифите на банките продължи. Трябва да се отчете и че от края на юли банките премахнаха таксата за съхранение върху големите депозити.

Положителен, макар и неравномерен тласък идва и от приходите от дивиденти, които от 114 млн. лв. през 2021 г. скачат на над 287 млн. лв. Тук ефектът е почти изцяло концентриран в Уникредит Булбанк (чието потребителско кредитиране е в дъщерно дружество), ДСК (която извлича приходи от пенсионно и лизингово дружество) и Ти Би Ай банк (от небанковото й кредитиране в Румъния).

Все още положителен принос към печалбата имат и свиващите се разходи за обезценки - за деветмесечието те са почти 350 млн. лв. и около 45 млн. лв. под нивото миналата година. През третото тримесечие обаче те чувствително се покачват спрямо второто с над 80% и като цяло при влошаващите се икономически перспективи в следващите тримесечия растящите провизии може да се окажат основна тежест за банковите резултати.

Към момента обаче единственият по-съществен негативен фактор остават растящите административни разходи - с над 146 млн. лв. до 1.43 млрд. лв. Това не е изненадващо при общия ръст на заплатите в страната, като исторически натискът по това перо се покачва допълнително в последното тримесечие заради бонуси в края на годината.

Добре смазано кредитиране

И предвид показателите на банките поводи за бонуси ще има. Кредитирането расте във всички сегменти. Макар в третото тримесечие да се вижда ускоряване при корпоративните заеми, основен двигател продължават да е активността при финансирането на домакинствата.

Ипотечните кредити се увеличават с почти 705 млн. лв. към септември спрямо юни, което в номинално изражение е рекордно тримесечие. Процентно изменението обаче дори се свива леко до под 4.2%. Тук активността е почти равномерна и е трудно да се отличат по-агресивни играчи, като всички големи банки увеличават портфейлите си. Номинално ръстът е най-голям при ДСК, което е разбираемо предвид исторически силните й позиции в обслужването на гражданите, а в последните месеци се вижда активизация на ОББ, която в началото на годината подхождаше по-консервативно.

При потребителското кредитиране картината е сходна - повсеместен ръст на портфейлите със сумарно 617 млн. лв., или 4%. Тук се запазва и челната тройка на най-активно кредитиращите банки в сегмента от предходното тримесечие - ДСК, Ти Би Ай банк и Пощенска банка

В сегмента на корпоративните кредити ръстът от номинално 1.16 млрд. лв., или 2.7%, е по-нюансиран, като има и банки, чиито портфейли се свиват. Най-солидни ръстове отчитат Уникредит Булбанк (456 млн. лв.) и ОББ (278 млн. лв.). Данните от лихвената и парична статистика на БНБ показват отчетливо засилено търсене на оборотно финансиране, а не толкова на инвестиционно.

В резултат ръстът на активите на банковия сектор към септември се ускорява до 12.2% годишно и 4.8% спрямо юни, което също е най-висок темп от Световната финансова криза насам. Само за тримесечието те се покачват с почти 6.2 млрд. лв. до 148.9 млрд. лв. Най-големи ръстове за тримесечието отбелязват ДСК (почти 2 млрд. лв.) и Уникредит Булбанк (над 1.5 млрд. лв.). Това на този етап не води до разместване в класирането по показателя, като сумарно ОББ и придобитата от белгийския й собственик Райфайзенбанк (преименувана на Кей Би Си банк) продължават да ги изпреварват по активи с общо над 28.5 млрд. лв. Така след очакваното им сливане в началото на 2023 г. те все още са в позиция да заемат лидерската позиция.

Спокойствието преди бурята

Тези перфектни условия за банковия сектор може да се задържат още известно време. Започналата тенденция на покачване на лихвите обичайно в началния си етап има по-скоро благотворен ефект за кредитните институции, особено в условия на изобилна налична ликвидност. Пренасянето на ефекта при лихвите по нови заеми, както и при плаващите еврови (най-вече корпоративни) кредити се случва практически автоматично през повишените нива на Euribor. Същевременно липсата на агресивна конкуренция за депозити вещае относително по-плавно покачване на лихвите там, което би разширило лихвения марж.

В малко по-дългосрочен план обаче обръщащият се лихвен цикъл, съчетан и с очаквано забавяне на икономиката, може много бързо да генерира вълна от необслужвани заеми. За това предупреждава и БНБ в последното си издание "Банките в България". "Засега обемът на необслужваните експозиции продължава да следва низходяща тенденция, което се дължи на осъществяваните операции по отписвания и продажби на кредити. Същевременно делът на кредитите във фаза 2 по Международния счетоводен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9 показва повишено ниво на кредитен риск. Рязкото нарастване на цените на енергоносителите, евентуално отсъствие на регулярност в техните доставки, влошаване на икономическите нагласи и потенциални индиректни ефекти от забавянето на икономическата активност в основни търговски партньори на България могат да повлияят върху състоянието на реалната икономика и да засегнат способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията", пишат експертите от регулатора.