Високите лихви сериозно намалиха купуването на музикални каталози

В онзи момент изглеждаше, че музикалната индустрия е на прага на финансова революция. Музикантите видяха възможност за рязко забогатяване, като едни от първите, които продадоха дискографиите си, бяха Стиви Никс и Шакира, като Никс получи 100 млн. долара за 80% дял в творчеството си. Първенец по получени пари за музиката си обаче е американската звезда Брус Спрингстийн, който се раздели с правата върху произведенията си срещу 500 млн. долара.

В онзи момент вярването, че тази тенденция ще продължи и занапред, изглеждаше оправдано. Заделените дотогава 3 млрд. долара са нищожна сума за трите фонда, които заедно управляват активи на стойност около 10 трлн. долара, което предполагаше продължаване на вече поетия курс. Анализатори предричаха дълготрайно навлизане на фондове в музикалната индустрия, а редица изпълнители очакваха възможността да направят бързи милиони.

Евтините пари приключиха

Всичко това обаче се промени заради инфлацията и опитите на централните банки да се справят с нея чрез повишаване на основните лихвени проценти (ОЛП). Financial Times съобщава, че големите фондове все още не са инвестирали напълно обещаните тогава суми, като средствата са замразени.

Причината за това е механизмът, по който фондовете традиционно финансират подобни сделки. Те планираха да заемат по-голямата част от капитала, който обещаха, но това се превърна в значително по-трудна задача заради покачването на лихвените проценти. Голяма част от финансовите компании, които тогава поеха ангажименти за инвестиране в музика, планираха да вложат само малка част от собствения си капитал, за да купят правата на песни. Останата част щеше да е дългово финансиране. Това е стратегия, която силно наподобява начина, по който се финансират традиционните сделки с частен капитал - влага се само част от парите, които са нужни за финансиране на сделката, а останалата част е под формата на заеми.

Нарастването на разходите за заеми обаче понижи стойността на бъдещите парични потоци, които собствениците на музика можеха да очакват да спечелят.

Стандартът във финансовата индустрия е агенциите за кредитен рейтинг да не толерират дълг, надвишаващ 1.5 до 2 пъти вложения от купувачите на акции. Това условие е от решаващо значение за застрахователните компании, които купуват такъв дълг.

Пречка пред този тип сделки се оказа и самата доходност на подобна инвестиция на фона на повишените лихвени проценти. Те се повишиха от почти нула до над 5%, което доведе до спад на цените на каталозите с песни с 14% спрямо пика им през 2019 г., изчислява Дейвид Дън, партньор в инвестиционната банка Shot Tower Capital, който е бил съветник по високопоставени музикални транзакции през последните години. Тази година активите на музикалните издателства достигнаха средна цена около 17 пъти историческия си годишен доход в сравнение с 20 пъти през 2019 г., добави той пред FT.

Бившият партньор в KKR Нат Зилха, който ръководеше неотдавнашния музикален тласък на фирмата, заяви пред изданието, че по-високите лихвени проценти са повишили привлекателността на немузикалните инвестиции, "които са по-близо до дома за много от тези традиционни финансови играчи". "В резултат интересът им към по-малко ликвидни, по-малко разбрани класове активи е намалял. Музиката е близо до върха на този [списък]", добави Зилха.

Сделки все пак има, макар и малко

Blackstone е един от малкото играчи в сферата, които останаха активни. Фондът е похарчи малко под 700 млн. долара при цел от 1 млрд. за каталози като Джъстин Бийбър и Джъстин Тимбърлейк.

Carlyle наскоро придоби каталога на Кейти Пери за сумата 225 млн. долара, като американската звезда е получила оферти още от HarbourView и фонда Hipgnosis на Blackstone според няколко души, запознати с търга. Според тях Blackstone е предложил 205 млн. долара, но това се е оказало недостатъчно. Отделно кредитното подразделение на Morgan Stanley миналия месец осигури 700 млн. долара за купуване на авторски права за песни от музикалната компания Kobalt.

Въпреки това анализатори отбелязват, че макар привидно сделки все още да се осъществяват, те са единствено за най-известните изпълнители. Ситуацията при по-малките такива е коренно различна, като според източници на FT този сегмент от индустрията преживява значителни корекции спрямо нивата от 2021 г. За Боб Валънтайн, главен изпълнителен директор на Concord, това обаче не е нещо ново. По думите му в продължение на години този сегмент от пазара е бил нишов, като "музикалните възнаграждения винаги са били езотерични".