ДСК и Уникредит Булбанк планират да разпределят сумарно над 1 млрд. лв. дивиденти

"Ще използваме възможността, която ни дава рекордната печалба, допълнително да подсилим капиталовата си база с цел едновременно да подкрепим кредитния растеж и особено прехода на страната и клиентите ни към декарбонизация и да създадем буфери за нови рискове и бъдещи шокове. Също така ще можем да ускорим инвестициите си в проекта ни за IT модернизация, който ще доведе до подмяна на всички съществени системи до 2028 г.", обясни Хак-Ковач.

При Уникредит Булбанк в поканата за общото събрание на 11 април е записана точната предложена за разпределяне сума от управителния съвет - 524.35 млн. лв. Тя също е рекордна за самата банка и отстъпва само на планираната от ДСК сума. Тази стойност съответства на точно 65% от печалбата за 2023 г., като останалите 282.3 млн. лв. се планира да останат неразпределени.

И двете банки имат и множество малки акционери, които могат да получат своя пропорционален дял от дивидента. При ДСК той е около 4.20 лв. на акция, а при Уникредит Булбанк - 1.83 лв. на акция. И в двата случая обаче делът им е под 1%, като огромната част от сумата ще се насочи към банките майки - съответно унгарската OTP и италианската Unicredit.

ДСК и "Уникредит" заемат второ и трето място по активи към края на 2023 г., но в челната тройка дистанциите са доста свити. За миналата година двете отчетоха най-големи печалби, които сумарно са над половината от тези в целия банков сектор. Те са и двете банки с най-устойчива дивидентна политика, като за последните десет години са изплатили общо над 3.8 млрд. лв., а с предстоящите решения сумата би набъбнала до над 4.9 млрд. лв.

На обратния полюс

Лидерът по активи - Обединена българска банка, по всичко личи се движи в противоположна посока. В началото на 2023 г. на извънредно събрание акционерите одобряват предложение за увеличение на капитала с малко над 309 млн. лв., съответстващи на 158 млн. евро. Обосновката за него е, че "с планирането на дейността на ОББ през периода 2024-2026 е идентифицирана нужда от увеличение на капитала с цел постигане на съответствие с всички регулаторни изисквания при очаквания ръст на кредитиране и очакваните промени в регулаторната рамка". На миноритарните акционери е даден един месец срок да се включат, като внесат сума, съответстваща на дела им, като в противен случай след това ще бъдат автоматично записани от мажоритарния собственик - белгийската KBC.

ОББ още няма свикано общо събрание за разпределяне на печалбата, която по данни от надзорната статистика на БНБ е 471.8 млн. лв. По неофициална информация от източник на "Капитал" обаче планът е тя също да се капитализира изцяло, за да се подсигури растежът на бизнеса. Това може да се тълкува и като знак за амбиции за по-агресивна експанзия. Същевременно и при банките, разпределящи дивидент към централите, не е особен проблем при нужда впоследствие сумите да се върнат под формата на подчинен дълг или други хибридни инструменти. При големите групи подобни операции по алокиране на капитала, където е необходим, са обичайна практика.

От по-малките банки с традиции в раздаването на дивиденти само Алианц банк има свикано общо събрание, но там предложението е цялата печалба да се капитализира. През миналата година други банки, разпределили дивиденти, бяха Прокредит банк, Търговска банка Д и БАКБ.

При затягащи се условия

За всяка банка нуждите от капитал (и съответно от задържане на печалбата) зависят от множество фактори. От една страна, това са регулаторните изисквания - голямата част от тях са унифицирани, но част са и персонално калибрирани за отделни банки спрямо бизнес модела и риск мениджмънта им. Като цяло тенденцията към тяхното затягане и покачване в последните години продължава и от банките се изискват все по-високи нива на показателите за капиталова адекватност.

Втори важен компонент е качеството на активите и наследените проблеми. Банките, които имат да провизират и почистват балансите си, по-трудно могат да си позволят да разпределят дивидент и обикновено, дори да искат, БНБ им налага ограничения. Това заедно с липсата на възможност за подкрепа от централата при нужда е и причината от световната криза насам банките с местна собственост като правило да не разпределят печалбата си с малки изключения от последните две години.

В допълнение, състоянието на икономиката и очакванията за развитието й също оказват влияние. Логиката е, че евентуално забавяне или рецесия носи рискове от просрочия и ръст на необслужваните заеми, което може да произведе бъдещи загуби. Така че от банките се очаква да заделят провизии и за подобни хипотетични сценарии дори и по обслужваните си заеми.

И накрая ключово е и доколко плановете за кредитиране в следващите години са агресивни, тъй като повечето рискови експозиции в бъдеще водят и до нужда от повече капитал. При все още ниските лихви и бумтящото кредитиране, особено при жилищните заеми, в сектора явно не споделят очакванията за охлаждане. А при продължаващата изострена конкуренция който желае да остане в надпреварата, трябва да си подсигури и капитал.

При тази комбинация от фактори вероятно далеч над половината от миналогодишната печалба на сектора ще бъде реинвестирана.

Същевременно има и един фактор, който би могъл съществено да облекчи капиталовите нужди на сектора. В момента банките заделят капитал за инвестициите си в ДЦК, деноминирани в евро, тъй като те се водят в чужда валута. При влизането в еврозоната същите инструменти вече ще се водят в национална валута и ще имат нулево рисково тегло, което би трябвало да доведе до освобождаване на стотици милиони блокиран капитал в банковата система.