Борислав Иванов: Повечето български предприятия ще спечелят от търговията с емисии

Въглерод на сметка

Всъщност банката започва разговорите с предприятията още преди две години. Още тогава се очакваше компаниите да започнат да продават излишните си емисии на борсата или да купуват емисиите, които не им достигат. Причината това да не се случва и до днес е повече от банална. Държавата, която трябваше да разпредели количествата безплатен въглерод между компаниите в сферата на енергетиката и индустрията, вървеше няколко стъпки назад и планът за разпределението на емисии се забави с около две години. Търговията се очаква да започне в момента, в който Европейската комисия одобри плана, който за последно бе преправен в началото на есента. В най-добрия вариант това означава сделки да са възможни още в близките няколко месеца.

Въпреки че това ще е първата година на реална търговия на карбоновата борса, Иванов очаква, че българските предприятия ще проявят активност. "На някои компании определено ще им трябват допълнителни сертификати. Други ще имат излишък. Очаквам, че второто ще преобладава поради кризата в момента и това, че не всички произвеждат на пълна мощност. Емисиите са инструмент, с който компаниите ще могат много бързо да вкарат ликвидност. Мисля, че всеки ще използва тази възможност", коментира той.

Директорът на Deutsche Bank -България, се въздържа да дава общовалидни съвети към фирмите за това какво да бъде поведението им на борсата. "Дали да продават или да оставят емисиите си в резерв за по-късен етап, когато ще имат повече нужда от тях, зависи от предприятието. Важно е какво е финансовото състояние на компанията и какъв е потенциалът за намаляване на емисиите в производствения процес."

Освен да продава или запазва емисиите си по европейската схема (EUA), компанията може да замени 12.5% от тях срещу емисии по друга световна схема (т.нар. съвместно изпълнение - CER) и да ги депозира в банка. "Лихвата е в рамката на 10 цента на сертификат на годишна база, което не е много, но все пак е по-добре, отколкото излишъкът да стои в чекмеджето", смята банкерът.

Кислород за въглерода

Българските предприятия ще имат възможност да се включат в търговията във време, в което пазарът на въглеродни емисии се съвзема от кризата. През 2008–2009 г. въглеродният пазар претърпя същия спад, както и всички останали пазари, като достигна дъното през февруари миналата година. Сриването на въглеродната борса имаше и своите положителни страни. "Падането на цената на емисиите в крайна сметка намали финансовото напрежение върху предприятията, каза Иванов и допълни: Това, което показа кризата, е, че пазарът на въглеродни емисии работи."

Цените на емисиите, търгувани по европейската схема, сега се движат в много малки граници - от 12.50 до 13.50 евро на тон разрешителни. "Прогнозата е, че към средата на годината може да се очаква възстановяване на пазара, т.е. цените да се върнат на нивата от 15-16 евро", коментира Борислав Иванов. Анализаторите смятат, че ще има по-голямо търсене на емисии заради активното запасяване на предприятията с енергия от всякакъв вид, което пък означава повече бизнес и емисии в енергетиката. От друга страна, този сектор ще бъде със значително намалени безплатни въглеродни разрешителни след 2012 г. според европейския пакет "Енергетика – климат". Тогава ще започне да купува емисии предварително, за да увеличи запасите си. Тези сделки вероятно ще започнат още през тази или през следващата година, когато цената им е сравнително ниска.

Въпреки Копенхаген

Незадоволителният резултат на срещата в Копенхаген, на която трябваше да бъде подписано ново глобално споразумение за борба с климата, което да наследи протокола от Киото, породи известна несигурност за бъдещата търговията с емисии по света. "Неясна остава съдбата на емисиите на развиващите се държави като Индия и Китай например, които биха могли да играят голяма роля на глобалния пазар", обяснява Иванов.

За продажбите и покупките на въглерод на европейската борса ефектът на Копенхаген е минимален. Основното въздействие за европейската въглеродна борса от незадоволителния резултат на срещата е, че целта за намаляване на емисиите към 2020 г. за европейските държави остава 20% (както е по пакета "Енергетика – климат"), а не 30%, (каквито бяха заявките на ЕС за новото глобално споразумение), смятат от банката. "Срещата в Копенхаген беше разочарование от гледна точка на търговията в глобален мащаб, но регионалните пазари продължават да функционират", коментира Иванов.

Остава само и българските предприятия да успеят да се включат в търговията.