Годината на купувача

Най-големите транзакции тази година обаче са по-скоро в резултат на изход от инвестиция поради нужда от преструктуриране на балансите или преосмисляне на стратегията, но винаги с международен отенък. Към първата група сделки може да се причисли топ продажбата на годината - ТЕЦ "Енел - Марица-изток 3" от Enel на американския фонд Contour Global. Във втората пък попада смяната на собственост при производителите на електронно оборудване "ЕПИК Електроник асембли" и "Сензор найт". Изключение са придобиванията, при които българският актив е част от една по-голяма платформа, позволяваща на даден стратегически инвеститор да стъпи в определен регион. Пример за това е препродажбата на търговската верига "Пикадили" в резултат на придобиването на сръбската Delta Maxi от белгийската Delhaize. Като стратегическо придобиване може да се определи и покупката на сладоледената фабрика "Дарко" от световния лидер в сектора Unilever.

Наблюдава се и активизиране на сделки, които са били спрени през 2009 г., но подновени и приключвани през 2011. "Разбира се, приключват при по-неизгодни условия от тези, при които са били договорени през 2009 г.", посочи Илко Стоянов. Отделно има сделки, при които инвеститорите, които са придобили активи през 2008-2009 г., сега искат да излязат от тях. Пример за това е поредната смяна в контрола на HR компанията Consulteam. След като преди две години тя бе препродадена, това лято тя отново смени собствеността си, като новият собственик - GI Group, всъщност е един от кандидатите от 2009 г., посочи Росен Иванов, управляващ партньор в консултантската компания Entrea Capital. "В началото на кризата те се отказаха, но две години по-късно преди последните развития на пазарите те отново си върнаха интереса към България, което беше интересно, тъй като в рамките на две години един стратегически инвеститор замени друг", посочи Иванов.

"Работа не липсва, но сделките се затварят по-трудно", поясни и Господинов. И изтъкна няколко причини за това - инвеститорите са доста внимателни,продължава да има разминаване в оценките на купуващия и продаващия, а банките все още финансират избирателно, което е предпоставка сделката да се забави.

Това вероятно е в основата и на липсата на развръзка и при най-голямото преструктуриране за България - това на Българската телекомуникационна компания. Преговорите се водят още от края на 2009 г., т.е. година и половина след последната препродажба на телекома, но сложната и свръхтежка дългова структура още повече усложняват преговорите.

С бебешки стъпки

Към спънките трябва да се прибави и голямата доза несигурност на инвеститорите, дори от страна на големите стратегически играчи, които познават много добре индустриите, в които работят. "За пръв път виждаме сделки, в които се желае да се придобие пълен контрол, но поетапно в рамките на една, две до три години, т.е. нямаме инвестиции веднага. А по-скоро инвеститорите подхождат с бебешки стъпки към сделки", посочи Илко Стоянов. Това според него само говори колко трудно е дори за стратегическите купувачи да правят прогнози напред във времето дори в рамките на шест месеца. Има и инвестиции, при които придобиващият си запазва правото да продаде обратно собствеността върху актива, ако той не отговори на очакванията му и на бизнес плана, посочи още той. Просто инвеститорите са сякаш на тръни какво ще се случи с компанията, която купуват, дори в сравнително краткият период на придобиването, допълни Стоянов.

Когато започна кризата, имаше и големи очаквания за продажби и преструктурирания заради сериозната задлъжнялост на бизнеса. Те обаче като че ли не се оправдаха напълно. Подобни преструктурирания се правеха по "лъжичка на час" или просто не се случваха, защото банките предпочитаха да запазят максимално дълго актива в балансите си. Само в най-краен случай започват да се появяват активи и бизнеси за публична продан. Според Илко Стоянов това се дължи по скоро на липсата на култура в България за "бързооборотност на компаниите", т.е. възможност за бързо преструктуриране чрез процедура по несъстоятелност.

Според Калина Пеловска, инвестиционен директор в "Алфа финанс холдинг" (където основен акционер е съиздателят на вестниците "Капитал" и "Дневник" Иво Прокопиев), по-скоро банките нямат мотивация да изваждат на пазара активи, които все още носят някакъв положителен паричен поток. По-скоро предпочитат да преструктурират и удължават кредити, защото от това донякъде зависи и собственото им здраве. Затова пък според нея на пазара има много недвижими имоти, които не генерират паричен поток.

На този фон изглежда логично освен стратегическите и дяловите инвеститори да са  по-предпазливи. Може би единствената сделка тип придобиване с миноритарен дял в този сегмент тази година е покупкатата на около 30% от CallPoint New Europе от ЕВБР срещу сумата от 3 млн. евро.

Спирачка за тези инвеститори е липсата на икономически растеж в страната. "Те търсят възвращаемост", каза Господинов, каквато за момента българската среда не може да им предложи. Затова не е изненада, че повечето фондове, които гледат и към България, в момента са изцяло фокусирани върху пазари като Турция например.

Периодът е слаб като инвестиционна активност от страна на фондовете за дялови инвестиции, но пък те управляват съществуващите си портфейли добре, защото компаниите, които вече притежават, имат нужда от помощ в тези условия, коментира и Христо Стоянов от българското представителство на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Част от фондовете пък успяват да направят успешен изход от инвестициите си,като например в случая с "Дарко", който скоро ще бъде придобит от Unilever. "Правенето на нови инвестиции обаче е трудно. Пазарът е на купувачите и така ще бъде още няколко години", допълни той.

Виж кой купува

Една от основните причини инвеститорите да са предпазливи в България е чисто местната черта фирмите да са непрозрачни финансово - имат двойно, тройно или нулево счетоводство, каза още Христо Стоянов. "Просто сега инвеститорите са по-предпазливи към рискове, които в годините на бум бяха склонни да пренебрегнат", посочи той.

За сметка на това обаче именно в тази среда най-добре се ориентират българските предприемачи и затова 2011 г. може да се определи и като тяхната година. Макар най-едрите сделки за периода да са с чужди инвеститори, най-големият брой от сливанията и придобиванията бяха от местните играчи. Така например активите на фалиралия "Кремиковци" бяха придобити от три компании от групата на "Надин", малко под 50% на БАКБ станаха собственост на компания на Цветелина Бориславова, вестникарският бизнес на германската WAZ в страната беше придобит също от български инвеститори. Пак местен капитал има в сделките за 3С СОТ, "Фама Сердика", "Агро финанс", "Еларг фонд за земеделска земя", "Еврохолд България", Тексимбанк и др.

Да влязат новите фондове

Оттук нататък пазарът е труден за предсказване. Зависи най-вече от развитието на европейската, а и на световната икономика. Сигурното на местно ниво е, че ще има раздвижване около трите инвестиционни фонда, които се структурират по европрограмата JEREMIE, с български играчи. Те биха внесли известна доза лекарство за разширяването на кръга от бизнеси, които се управляват поправилата и които впоследствие да станат интересни за придобиване, коментира Христо Стоянов. Според него местният пазар има нужда от една такава цяла инфраструктура или дори екосистема от най-рискови инвеститори, които да поемат компаниите на много ранен етап и да им помагат да се развиват, така че в даден момент да излязат на пазара на сливания и придобивания.

По евроинициатива JEREMIE, която е част от оперативна програма "Конкурентоспособност", в момента се структурират три инвестиционни фонда с общ публичен и частен ресурс от 150 млн. евро. Инвестиционният им хоризонт е до 2015 г., като още догодина от тях се очакват 5-6 сделка, тъй като мениджърите им бяха избрани тази есен. По 60 млн. евро за инвестиции ще имат фондът за развиващи се компании и фондът за мецанин финансиране. Третата схема по JEREMIE е рисков фонд с капитал от 30 млн. евро и ще инвестира в тепърва прохождащи фирми. Представителите на трите фонда - съответно Axxess Capital, Mezzanine Management съвместно с Rosslyn Capital и NEVEQ, тепърва ще разясняват какви проекти търсят, като първата им публична изява ще е точно на конференцията на "Капитал". Освен тях по инициативата има и ресурс от 20 млн. евро, отделен за инвестиции в компании на изключително ранен етап от развитието им, т. нар. early stage и seed capital фонд.

Точно в най-ниския сегмент на пазара има много потенциал, а той винаги е бил най-пренебрегван в България, смята Христо Стоянов. Според него нищо не пречи на JEREMIE да промени това през следващите няколко години, макар инструментът да е все още експериментален. "Резултатът очевидно няма да се случи в рамките на една две години, но това е посоката, в която трябва да се развива местната индустрия... ако не искаме в условия на криза винаги да имаме постоянен пазар на купувачите", допълни той.

Това е и механизъм предприемачеството в България да навлезе в нова фаза, която няма да е резултат от криво направена приватизация и евтин заемен ресурс, а от добре оценен бизнес потенциал.