Държавата отчете повече зелена енергия, отколкото пресметна секторът

България не е преизпълнила целите си за дял на възобновяемата енергия спрямо общото енергийно потребление на страната. Това показват данни от доклад, направен от Асоциацията на производителите на екологична енергия (АПЕЕ), който е подкрепен от още девет асоциации в бранша. Не такива обаче са данните от първия национален доклад за напредъка на България в използването на възобновяеми източници, изготвен от  Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Според изискванията на ЕК този доклад трябваше да отчете данните за 2009-2010 г., които да покажат къде се намира страната по отношение на крайната цел 16% дял на зелената енергия през 2020 г. Според  него страната ни е преизпълнила междинните цели за използване на ВЕИ за 2012 г. още през 2010-а. Такива бяха и твърденията на премиера Бойко Борисов и ресорния министър Трайчо Трайков, както и причината премиерът да обясни при срещата си с германски инвеститори преди няколко седмици да не очакват подписването на нови договори за изграждане на проекти за зелена енергия в България.

Една тема, различни числа

Според доклада на асоциацията, с който "Капитал Daily" разполага, през 2009 г. в България е използвана 9.36% възобновяема енергия спрямо общото потребление. В доклада на министерството обаче е записано, че този дял е 11%. Разлика има и по отношение на данните за 2010 г., тъй като според асоциацията българите са използвали 10.64% срещу 12.6% на министерството. Ако се вземе средната стойност за 2009-2010 г., както изисква европейската директива, пък се оказва, че въпросният дял е 9.86%, което определено не означава преизпълнение на целите. Според тях за 2011-2012 г. страната ни трябва да има 10.72% дял на зелената енергия. Данните на асоциацията в никакъв случай не показват сериозно изоставане, но това не оправдава и управляващите в изказванията им за преизпълнение на целите, което в крайна сметка диктува и политиката в този сектор.

Защо има разминаване

Според асоциацията разминаването идва най-вече от данните, използвани за енергията от биомаса. В този раздел от доклада на министерството са използвани данни от Националния статистически институт (НСИ), които показват общото количество използвани дърва за огрев. Според директивата обаче от значение са само тези, които са били планирани за тази цел. Костадинка Тодорова, която е бивш ръководител на дирекцията за енергийна ефективност и опазване на околната среда в МИЕТ, обясни, че данните на НСИ не правят такава разлика, откъдето идва и една от грешките.

Велизар Киряков, председател на АПЕЕ, коментира за "Капитал Daily", че те са използвали данните от годишния доклад на Изпълнителната агенция по горите, който са получили чрез Закона за достъп до обществена информация. Освен това данните на двата доклада се разминават и по отчетените количества вятърна, слънчева и водна енергия, като най-фрапираща е разликата при вятърната (виж таблицата). Според Киряков причината за тази разлика идва от начина на изчисляване на министерството.