Оператори без покритие

По тарифата на КРС лицензът на "Булсатком" струва 19 млн. лв., а тези на "Макс телеком" и "4 Джи ком" -  всяка по 30.4 млн. лв. Дотук добре. Проблемът дойде оттам, че нито едно от трите дружества не плати. По информация от няколко различни източника превод два пъти е направил само сателитният оператор: първо 9 млн. лв., а после още известна сума, но не целия остатък до 19 млн. лв.

Затова и на 1 март КРС реши да приеме акт за установяване на публично държавно вземане от трите фирми. Което означава, че с принудителното събиране на парите ще се занимае Националната агенция за приходите (НАП). Процедурата оттук нататък е същата като при всички неплатени актове: агенцията образува изпълнително дело, изпраща две последователни писма, с които приканва фирмата да внесе дължимите суми, и ако това не се случи, прибягва до запор на сметки, вещи и недвижимости. До края на седмицата решението на КРС не беше обработено от деловодството на НАП, но след като това се случи, сроковете са от порядъка на седмици, обясниха от приходната агенция.

В очакване на милионите

Пари ще има, но малко по-късно. Така накратко се обобщава реакцията както на "Булсатком", така и на "Макс телеком". Според маркетинг директора на сателитната компания Тинко Тотев "Булсатком" не се е отказала от намерението си да изгражда мрежа, дори напротив. "Осигурили сме финансиране, което е в процес на договаряне. Най-вероятно до месец ще го получим и ще обявим подробности", каза Тотев. Според него в момента фирмата разглежда и различните възможности за доставка на оборудване за новата мрежа.

"Когато другите платят, тогава и аз", каза пък собственикът на "Макс телеком" Красимир Стойчев. "Разбира се, че ще имам парите, но да не съм луд да ви кажа как и откъде", добави той. От "4 Джи ком" пък отказаха всякакъв коментар.

Според председателя на КРС Веселин Божков преди няколко дни той е поканил представители и на трите компании, за да получи информация за хода на проектите им. На срещата и тримата са го уверили, че финансиране ще има.

Кой какво цели

Дали и коя от трите фирми ще оползотвори лиценза си засега не може да се каже категорично. Според повечето експерти от сектора обаче доста сериозен е шансът при "Булсатком". Компанията е един от най-големите доставчици на сателитен сигнал в България, вече разполага с развита търговска мрежа за обслужване на абонати и най-логичният й ход би бил да предложи на сегашните си клиенти комбинирани услуги, включващи доставка на тв сигнал по сателит, интернет и мобилен пренос на глас и данни. Маркетинг директорът на фирмата Тинко Тотев признава, че именно това е част от философията в новия й проект. Доказателство, че "Булсатком" има намерение да оползотвори отпуснатия й честотен спектър, е и самият факт, че вече е платила милиони за лиценза си.

Малко по-различен е случаят с Красимир Стойчев. Според няколко източника от бранша целта при участието му в разпределението на новите разрешителни е да доведе начинанието донякъде, след което да го продаде. Пак според представители на сектора Стойчев от доста време презентира самия "Макс телеком" пред различни евентуални купувачи. "Нямам никакво намерение да продавам фирмата си", каза Стойчев пред "Капитал".

WiMAX операторът също има разработена търговска мрежа, но не и достъп до толкова клиенти като "Булсатком". А и приходите на двете дружества се различават в пъти (виж карето), оттам и възможностите им за инвестиции.

Що се отнася до "4 Джи ком" - информация за нея липсва, а и самите представители на фирмата не желаят да дадат такава нито за дружеството, нито за плановете му.

Парите или лицензът

Освен че съвсем скоро ще получат писма от НАП, тримата евентуални бъдещи оператори ще бъдат притиснати съвсем резонно и по друга линия. Председателят на КРС Веселин Божков е категоричен, че ако фирмите не плащат и годишните си такси за ползване на честотите, ще започне процедура за отнемане на лицензите им. Въпросните такси са разделени по тримесечия и според сегашните регулации неплащането на две такива вноски е основание за вземане на разрешителните. "На срещите си с представителите на трите фирми ясно съм изразил позицията си, че ако тези средства не постъпят, ще стартирам процедура за отнемане на лицензите им", каза Веселин Божков. Справка с календара показва, че това би могло да се случи през юни. Впрочем по аналогични причини КРС досега два пъти е започвала същата процедура за "Макс телеком" като WiMAX оператор.

Изгубени в мрежата

Кои биха могли да са кредиторите или партньорите на новите мобилни играчи в България засега дори градската легенда не гадае. Според експертите в сектора обаче те ще трябва да осигурят доста по-солидна сума от споменатата за разрешителните, защото изграждането на прилична мрежа за услуги от ново поколение би струвало по груби сметки около 100 млн. евро. Дори и при най-оптимистичен сценарий, в който някой от операторите плати лиценза си буквално утре, услуги от новата му мрежа няма как да има за по-малко от година-две. Според условията в разрешителните компаниите трябва да осигурят покритие на 20% от българското население до две години.

Освен финансовия мащаб на това упражнение не по-малко интересна е технологичната му страна. Узаконяването на една базова станция (необходими са стотици такива) отнема месеци. "Опитът ни показва, че за да вземем всички разрешителни за една станция, ни трябват средно 13 месеца", каза специалист от един от действащите мобилни оператори. Отделно фирмите ще трябва да сключат договори за доставка на оборудване и за разработка на билинг система, да изградят мрежа от точки за обслужване на клиентите си, да сключат споразумения за взаимно свързване с останалите оператори и т.н. Съвсем логично трите сегашни участника на пазара на мобилни комуникации едва ли ще бързат да се съгласят с договорите с евентуалните си конкуренти.

Шум по линията

За недружелюбния прием в телеком семейството вече има и първите признаци. "Глобул" още в края на януари обжалва във Върховния административен съд (ВАС) решенията на КРС да издаде лицензи за изграждане на мобилни мрежи в обхвата 1800 MHz. Аргументът на оператора е, че така регулаторът изчерпва честотите в този спектър, а те биха могли да потрябват на компаниите, които вече имат изградени мрежи в традиционния GSM обхват от 900 MHz. Отделно от "Глобул" ползват за основание за жалбата си факта, че КРС не е организирала търг или конкурс за разпределението на лицензите. Позицията на регулатора по този въпрос беше обявена още при издаването на разрешителните и с две думи гласи, че честотният ресурс във въпросния обхват е достатъчен за всички желаещи.

ВАС е насрочил разглеждането на трите жалби на "Глобул" за различни дати между края на март и средата на юни. Изпълнението на решенията на КРС обаче не е спряно, а юристи от сектора не смятат, че съдебна намеса реално ще има.

Тънкостите на занаята

Колкото и време и пари да струва навлизането на новите участници на мобилния пазар, бъдещето им като бизнес начинание до голяма степен ще зависи и от регулациите, при които ще работят. При проникване на мобилните комуникации в България от близо 140%, парцелирана клиентска база и падащи приходи в сектора за оптимизъм трудно може да се говори. Затова и до голяма степен ще е решаващо какви ще са отношенията на евентуалните оператори от ново поколение със сегашните, какво ще поискат те като възможности за достъп до мрежите им и как ще се разрешават евентуалните им спорове от КРС. Интересно е например дали "Булсатком" би потърсила национален роуминг (използване на мрежата на работещ оператор), при какви условия и цени би им дал такова нещо "Глобул", "Мобилтел" или БТК и с каква регулация би излязла ресорната комисия.

Ако обаче оставим настрана всички възможни сценарии за бъдещето, към момента е сигурно едно: шанс за допълнителна конкуренция и навлизане на нови услуги на мобилния пазар има, но надежди за революция не трябва да се възлагат.