И Индия се противопостави на европейската въглеродна търговия

Не казвам, че Европа не е виновна за много от досега образуваните въглеродни емисии (които те изнасят на други континенти) и не казвам, че планът с търговията е лишен от грешки и проблеми, но те поне работят в тази посока. А проблема се вижда ясно, времето е лудо, ще става още по-лудо, държавите ще губят милиони и милиарди за да се справят от бедствията, но хей, нека защитим нашата авиокомпания сега, а бъдещите поколения да си гледат работата. И отчасти разбирам позицията на Русия и Канада - на тях това глобално затопляне ще им е само в плюс, понеже ледниците ще се стопят и ще открият нови райони, в които може да се открие я някой нов ресурс, я още земя за населяване, я нещо друго. И за България няма да бъде от най-лошите, ще придобием малко екваториален климат, но най-много да почнем да отглеждаме банани и портокали :D :D :D.

Жална им майка само на хората по екватора, които нито имат средствата, нито възможността да се борят и лобират срещу намаляване на емисиите. Но откъде да знаеш, може те да еволюират и да могат да оцеляват в този климат и постоянни наводнения и други природни бедствия :)

"СО2 =Въглероден диоксид"?

Интересна ситуация, особено с Китайското участи в големите авиационни холдинги на Европа и полетите на Европйски превозвачи през Русия за Азия. Струва ми се че ЕЦ преиграха ситуацията, надцениха възможностите си в този конкретен случай.

Стремежът на ЕС да даде личен пример за намаление на емисиите е нещо много хубаво, но може би е необходимо малко повече диалогичност и широта в мисленето - за да не се появяват такива проблеми.

По отношение на нас също се появяват проблеми - основните в момента са 2:

1) Много експерти в Западна Европа възприемат нашите намаления на емисиите от 1988 г. насам с около 45% като "горещ въздух". Основанието е, че тези намаления не са се получили в резултат от съзнателно следвана политика, а заради икономическия спад. Но от друга страна, ние можем да твърдим, че тези намаления - съзнателни или не - са изстрадани по някакъв начин. С по-малкото производство, по-малкия транспорт, дори в някои случаи с недоотопляване на жилищни и обществени сгради.

По Протокола от Киото ние имаме право за тези намаления да продаваме така наречените "предписани емисионни единици". Тази година имаме вече известни продажби на такива единици, но с изтичането на периода на действие на Протокола от Киото в края на 2012 г. е необходимо някакво ново международно споразумение, за да може продажбата им да продължи и след това.

Имаме ли подкрепа от ЕС в това отношение? Позицията на западноевропейските експерти е по-скоро, че тези намаления на емисии са "горещ въздух". Техният стремеж е постепенно да се увеличава цената на емисиите, а евентуални големи продажби в бъдеще биха влияли в обратната посока.

И все пак, един от мотивите на Полша например да има малко по-различна позиция за емисиите е именно този въпрос.

2) Въвеждането на 100% заплащане на квотите за емисиите в електроенергетиката от 1 януари 2013 г.

За повечето западноевропейски страни това ще доведе до сравнително малко повишение на цените на електроенергията. Ние сме сред малкото страни, в които тази промяна ще се усети по-силно - с над 15% увеличение на тези цени. И дори и при използване на дерогация това ще е пак така - защото в този случай самите централи ще трябва да инвестират равностойността на цената на квотите. Тези инвестиции ще се отразят в цените и те пак ще се увеличат (друг е въпросът, че някои от тези инвестиции отдавна са необходими). Такова скокообразно увеличение на цените на електроенергията ще представлява нещо като "шокова терапия" за цялата ни икономика.

А иначе, от научна гледна точка е ясно, че има опасност големите емисии да доведат до изменение на климата. И е ясно, че намалението на емисиите е свързано преди всичко с трудности. И че единственият начин да се убедят повечето хора да го правят е чрез добър личен и национален пример от най-богатите страни. В случая с авиационните квоти такъв пример би било да се прилагат най-напред към европейските превозвачи и да се даде възможност на останалите доброволно да се присъединят, когато те решат.