За ползите от публичния статут на ЧЕЗ

Фондовете на "Доверие" искат да бъдат одобрени от общото събрание няколко договора и плащания между компанията-майка "ЧЕЗ България" и дъщерното и дружество "ЧЕЗ Разпределение България". Това са "договор за услуги, договор за предоставяне на услуги за избор на доставчици, договор за наем на автомобили, договор за общи условия при продажба на стоки и договор за наем на недвижими имоти".

От дневния ред на събранието не става ясно на каква стойност са тези договори. Според финансовия отчет на "ЧЕЗ Разпределение" обаче сделките на компанията със свързаната "ЧЕЗ България" са за около 100 млн. лв., което е над 10% от активите на дружеството. Санкцията на миноритарните акционери трябва да е гаранция, че са защитени максималко интересите на всички и че от дружеството на изтичат неправомерно средства към свързани лица. 

Ябълката на раздора

Договорите за услуги със свързани лица на теория трябва да ограничат разходите на ЕРП-тата. Няма смисъл ЧЕЗ, Енерго-про или ЕВН да поддържат отдел "Кадри" (примерно) в разпределителните и снабдителните си дружества - те могат да бъдат на едно място и фирми да си купуват услугите оттам. Проблем обаче би било ако цените на тези услуги всъщност не намаляват разходите, както твърдеше Държавната комисия по енергийно и водно регулиране през 2010 г. А цената на електроенергията е в пряка зависимост от разходите на енергийните фирми.

Глобите, които ДКЕВР беше наложила на трите ЕРП–та тогава паднаха във Върховния административен съд, основно по процедурни основания. Външните услуги се даваха и като пример при поисканото от регулатора в началото на тази година отнемане на лиценза на ЧЕЗ, макар че нарушенията, които бяха открити от Агенция държавна финансова инспекция и при трите ЕРП-та бяха само административни и трудно можеше да се говори за неспазване на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Въпреки това те позволяват заобикалянето на ЗОП и дават много по-голяма възможност за фаворитизиране на едни за сметка на други фирми, както и за непрозрачно определяне цените по тях. 

Договорите със свързани компании и механизмите на делегиране на част дейностите на електроразпределите дружества, които подлежат на регулация към свързани и неподлежащи на регулация компании, бяха критикувани от икономическото министерство още през 2011 г. Специално при ЧЕЗ МИЕТ е поискал тогава на общото събрание на акционерите да не се възлагат поръчки на ЧЕЗ-България, които самата тя не може да изпълни (т.е. трябва да търси подизпълнители). Дали това е променило ситуацията е трудно да се каже.

Публичният статут

"ЧЕЗ Разпределение България" стана публично дружество благодарение на инициативата на предишното правителство да продаде остатъчния държавен дял от 33% в трите електроразпределителните дружества, приватизирани през 2005 г. от чешката CEZ, австрийската EVN и германската E.ON. Миналата година E.ON продаде дружествата си на чешката Energo pro.

Листването на двете дружества на ЧЕЗ бе реализирано през есента на 2012 г. Основни минотитарни акционери в голямото дружество "ЧЕЗ Разпределение" станаха пенсионните фондове на ПОК "Доверие", които придобиха около 12% от капитала му, следвани от пенсионните фондове на ПОАД "ЦКБ - Сила".