Последно сбогом на държавата с БТК

Изцяло частна и вече напълно независима от администрацията - БТК ще среже и последната си връзка с държавата на 16 септември. За тогава е свикано извънредно общо събрание на акционерите на телекома, на което се предвижда да бъде обезсилена т.нар. златна акция на държавата, дружеството да се трансформира от акционерно в еднолично акционерно, да бъде отписано от фондовата борса и практически да премине изцяло в ръцете на частните си собственици - тандема между мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и руската VTB.

Финалът на края

Според материалите за общо събрание ще се гласува решение, с което особените права на привилегированата акция на държавата в дружеството да се отменят и да я трансформират в обикновена поименна безналична акция. Второто решение, което се предвижда да бъде гласувано, е под условие, че всички акции на компанията бъдат придобити от мажоритарния й акционер "Вива телеком България", името на БТК да бъде сменено от БТК АД на БТК ЕАД. Третото предложение е, след като дружеството вече е еднолично, занапред въпросите от компетенцията на общото събрание да бъдат решавани от едноличния собственик на капитала.

Ако първото и основно решение бъде взето, това означава на практика, че държавата се отказва от правото си на вето върху основни решения за БТК. Златната акция й даваше възможност да блокира евентуална промяна на името на телекома, прекратяване или ограничаване на  дейността му, емитиране на нови акции, преобразуване на дружеството по какъвто и да било начин и т.н. Тоест оттук нататък VTB и Цветан Василев няма да имат нужда от одобрението на транспортното министерство (което е държател на златната акция) за какъвто и да било свой ход с БТК.

Множеството претенции

След приватизацията на БТК през 2004 г. държавата водеше няколко различни дела в Парижкия арбитраж (а отскоро - и в българския Върховен касационен съд). С тях тя претендираше за обезщетения от първия й купувач Advent International, твърдейки, че той не е изпълнил свои ангажименти по договора за продажбата. Едното дело беше за неспазени обещания за трудова заетост. То беше изгубено в Париж и макар да се поднови в българския ВКС, шансът за спечелването му по мнения на юристи беше изключително нисък. Вторият иск беше за неплатени пари за отделяне на мрежата на военните от тази на БТК. По него решение така и не беше взето, но междувременно се оказа, че е безпочвен, защото сметките са изчистени с прехвърляне на активи. Третото дело беше с искане Advent да плати на държавата 10% от горницата над сумата от 300 млн. евро от цената, на която е продала БТК по-малко от две години след като я е купила за 230 млн. евро. Всъщност само това дело беше спечелено от държавата в Париж. Максимумът възможно обезщетение по него, за който държавата настояваше, беше 80 млн. евро.