БТК в света на ниските лихви

Договорът с консорциума е за предоставянето на главен заем от 345 млн. евро и допълнително финасиране за още 35 млн. евро. Самият главен заем е разделен на четири части: заем А в размер на 119.5 млн. евро; заем Б за 190.5 млн. евро; краткосрочен заем за 20 млн. евро, както и револвиращ заем за 15 млн. евро. За обезпечение по главния заем е учреден залог на БТК като търговско предприятие с всичките му активи, както и върху акциите в БТК на компанията майка "Вива телеком България".

За какво са парите

На въпроси на "Капитал" по повод на операцията от мениджмънта на БТК потвърдиха, че ще използват средствата от новия заем за рефинансиране на падежиращите облигации, като това се подготвя да се случи преди падежа им през ноември. Все още средствата не са усвоени. С останалите суми ще се покрият разноските по финансовото реструктуриране и ще се обезпечи инвестиционната програма на дружеството, която за тази година е разчетена на 175 - 185 млн. лв.

На въпрос защо са избрали да погасят облигационния заем с банков кредит, а не с нова емисия дългови книжа, от телекомуникационната компания обясниха, че са избрали опцията синдикиран заем заради по-изгодните финансови условия, в това число и по-гъвката схема на предсрочно погасяване.

По отношение на ефекта върху задлъжнялостта на дружеството, от там обясняват, че с рефинасирането показателите чувствително се подобряват. "Тази финансова задлъжнялост е по-ниска от съществуващата, както и под средните нива за сектора, което показва способността на компанията да генерира достатъчно паричен поток, за да обслужва кредитите си и да финансира дейността си със собствени средства. Дълговете на собственика на БТК не се променят в този процес", коментира Атанас Добрев, главен изпълнителен директор на "Виваком".

Дълг с история

Последният по-обстоен преглед на задлъжнялостта бе направен преди около шест години, когато "НЕФ телеком" продаде БТК на консорциум, сформиран между Цветан Василев (през "Бромак") и VTB Bank. Според публично оповестената информация сделката включваше кешово плащане на 130 млн. евро, встъпване в дълг за 588 млн. евро и ангажимент за изкупуване на още от дълга на предишния собственик. През 2013 г. БТК емитира облигационна емисия за 400 млн. евро и по този начин Василев и VTB успяха да преструктурират задълженията си. Паралелно с това бе поет мостов заем от 150 млн. евро и револвиращ кредит от 35 млн. евро.

С колапса на КТБ през 2014 г. Василев спря да обслужва дълга по линия на телекома, което доведе до търг за продажба на обезпечението - БТК. Така през 2016 г. като собственик се появи Спас Русев, а сделката тогава бе за 330 млн. евро, от които 240 млн. евро на купувачите отпусна самата VTB. В момента Русев контролира 46% дял в InterV - крайния собственик на БТК, 20% - 1 глас, има VTB Bank, а съдружието между братята Милен и Георги Велчеви и финансиста Красимир Катев държи 19%. Придобивката от тяхна страна явно е била финансирана и с други заеми, тъй като в края на миналата година БТК купи дял в компанията майка "Вива телеком България", с което се отблокира ресурс от 43 млн. евро, който стигна до акционерите, за да могат те да погасяват финансови ангажименти.

Рекорден заем

Най-голямото корпоративно рефинасиране на българска компания е на производителя на препарати за ветеринарната медицина Huvepharma. През 2016 г. той преструктурира дълг за 275 млн. евро, а с допълнителни операции след това увеличи експозицията си към кредиторите до 436 млн. евро. За разлика от него обаче БТК работи изцяло за местния пазар и няма фабрики или продажби извън граница. Затова и операцията по дълга му може да се счита за своеобразен рекорд. Големи рефинансирания през последните години са правили още "Идеал Стандарт", "Бизнес парк София", "Овергаз" и "Приста ойл" (виж таблицата).

Нормално подобно преструктуриране и предоговаряне на заемите осигурява спокойствие за фокусиране върху основната дейност на една компания. БТК работи на конкурентен пазар. Дружеството под бранда Vivacom е най-големият доставчик на фиксирана телефония с 82% от пазара към края на 2016 г. Държи 26% от пазара на широколентов интернет и формира 28% от приходите от мобилни услуги. Мобилният му оператор е номер три по брой абонати с над 3 млн. клиенти. Годишните консолидирани приходи на групата са около 800 млн. лв., като от тях 57% идват от мобилния оператор и 15% от фиксираната телефония.

В най-доходоносния пазар - на мобилните оператори, конкуренцията е особено силна, тъй като се движи от международни групи - от една страна, Austria Telecom, която стои зад Mtel, а от друга - норвежкия Telenor, който след влизането си на българския пазар през последните години инвестира масивно в технологии. Макар в момента да текат преговори за продажба на инвестициите на скандинавския телеком в региона с Петр Келнер, ако тя стане, той също ще оформи голям играч в комбинация с оператора му O2, който е лидер на пазар в Чехия. Самото изтегляне на норвежците вероятно е продиктувано от ниската печалба от българския пазар в сравнение с други. А това не е плюс в очакваната след време поредна препродажба и на БТК.