Топ строителят на властта

Ще строим газопровод

В България едва ли скоро ще бъде обявена строителна поръчка с мащабите на "Южен поток". Газовото трасе на наша територия ще е дълго около 540 км и строителните работи се изчисляват на 30% от общо предвидените 3.5 млрд. евро. Това означава, че за изкопни, бетонови работи, монтаж на тръби и компресорни станции ще отидат около 1.1 млрд. евро (над 2 млрд. лв.). Останалите пари са за материали и оборудване.

Въпреки обтегнатите отношения между Русия и ЕС, както и независимо че има много регулаторни проблеми около газопровода (ЕК предупреди България, че на страната ще бъдат наложени глоби, ако газопроводът функционира по начина, предвиден в междуправителственото споразумение от 2006 г.), засега няма индикации, че "Южен поток" ще бъде спрян. Морската му част ще започне да се изгражда съвсем скоро, а заявките са първите количества газ да стигнат България през декември 2015 г. Това означава, че строителството на поне първия етап в България (една приемателна, една компресорна станция и 68 км газопровод) ще трябва да започне в близките месеци. Първоначалните прогнози бяха то да тръгне още през септември-октомври 2013 г., а газопроводът да излезе на пълния си капацитет през 2018 г.

Интересни са детайлите около регистрацията на "Газпроект юг". Адресът съвпада с този на "Водстрой 98" на софийската ул. "Шандор Петьофи" 13-15. Ключовата роля на компанията в новото акционерно дружество личи и от факта, че то се представлява от нейния собственик Иван Мирински.

Самият той не бе открит за коментар. Според източници на "Капитал" обаче "Водстрой 98" е била в основата на лобирането за спечелване на поръчката, както и на подбора на останалите участници в "Газпроект юг". Те са пет, с равен брой акции, като един от тях - "Промишлено строителство холдинг", е 100% дъщерно дружество на "Водстрой 98".

Непряко с компанията се свързва и друг участник - "Техноекспортстрой". Дружеството бе приватизирано с кредит от КТБ и гравитира около сегашните управляващи. Негов прокурист е сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев – Марияна, а в "Газпроект юг" то е представлявано от Калин Рогачев, зам.-министър на регионалното развитие при Тройната коалиция. С червени контакти се свързват "Понсстройинженеринг" на бургаския предприемач Милко Милков, както и "ПСТ холдинг", зад която стои Първа инвестиционна банка.

Последната компания в обединението - "Главболгарстрой", е партньор на "Водстрой 98" в други обществени поръчки. Единствено тя от петте има опит с газовите проекти покрай ремонта на компресорните станции на "Булгартрансгаз".

Малък капацитет, големи амбиции

Повечето акционери в "Газпроект юг" нямат ресурс за изпълнение на толкова мащабно строителство и това поражда очаквания голяма част от работата да бъде превъзложена. Като потенциални подизпълнители в бранша посочват "Газстроймонтаж" за специализираните дейности и по-малки местни фирми – за помощни и допълващи работи.

Така ядрото от компании в българския консорциум за строителството на газопровода остава с чисто брокерски функции, т.е. да осигури спечелването на поръчката и да преразпредели работата по веригата. Явлението се определя като негативно в строителния сектор, но е модел на работа на много компании. Включително на самата "Водстрой 98", която участва в проекти за стотици милиони в цялата страна с малък, предимно инженерен екип, без техническа обезпеченост и местни структури, които да организират и следят на място изпълнението.

При ВиК проектите, които се изпълняват основно от местни компании, това отчасти работи. Но при по-голям обем поръчки и там има риск от слаб контрол върху сроковете и качеството. Затова в някои тръжни процедури дружеството играе с големи строителни компании, които имат нужния ресурс за работа.

Източници от строителния бранш твърдят, че в много от тези случаи ролята на "Водстрой 98" е именно ракета носител за спечелване на обекта. Според тях с идването на новата власт тенденцията се засилва и буквално няма по-голяма обществена поръчка, която да подмине компанията. Ако някой обжалва, КЗК и съдът също имат устойчива практика да се произнасят в полза на силния на деня (последните два случая бяха за Северната тангента на София и депото в Стара Загора).

Ще порасна голям

Преглед на оригинала

Въпреки че бе нареждана сред любимците на ГЕРБ, при тяхното управление "Водстрой 98" не успя да впечатли с ръст. Приходите на компанията се движеха около 35-40 млн. лв. годишно (виж таблицата - в jpg и ексел). Дори намаляха след силното, но единично порастване през 2009 г. до 144 млн. лв. (единственият коментар на тогавашния изпълнителен директор Тихомир Трифонов бе, че то е резултат от усърдна работа в сградното и в инфраструктурното строителство).

Ако до момента компанията показва все още скромни мащаби, това се дължи на факта, че натрупването на поръчки при нея започна след 2012 г. с отпушването на проектите за водна инфраструктура по програма "Околна среда". По много от тях изпълнението в момента тече, големите плащания предстоят и ефектът ще се види по-скоро във финансовите отчети след 2013 г. Другите компании, които активно печелеха големи ВиК поръчки по времето на ГЕРБ, бяха "Райкомерс", "Станилов", "Джи Пи груп", "Интерпром", "Главболгарстрой".

Преглед на оригинала

През последните месеци обаче компанията на Иван Мирински видимо разширява портфолиото си извън водния сектор. Също и екипа си - докато последните години поддържаше 200-300 служители, през миналата разшири състава си до 456 души според фирмените регистри. В строителните среди свързват това с управлението на нови проекти, както и с "Южен поток".

За по-малко от две години "Водстрой 98" прибави към изпълняваните обекти партньорства за изграждането на депа за отпадъци в Стара Загора и Ямбол, жп ремонти, поръчки на Летище София, строителство на спортни зали, реконструкцията на жп гарата в София... Показа и амбиция в пътния сектор, като заедно с "Хидрострой" и пътни фирми в консорциум ХПВС ССТ получи поръчката за Северната скоростна тангента на София за 150 млн. лв. Ролята на "Водстрой 98" в спечелване на поръчката подобаващо е отразена и в консорциума - тя държи най-голям дял в ХПВС ССТ. Тъй като няма техника и специализация за подобен проект обаче, водещ при изпълнението ще е другият голям партньор - "Хидрострой".

Пътният проект е най-големият до момента в портфолиото на "Водстрой 98", а спечелването му е показателно за методите, с които се насочват обществени поръчки към близки до управляващите компании. Първоначално за победител в тръжната процедура бе избрано италианското обединение Salini-Impregilo, но след жалба на ХПВС ССТ изборът бе отменен с формални мотиви - липса на доказателства, че предложените ръководители на обекта и координатор по безопасност имат нужната квалификация. Така обединението бе отстранено от процедурата, класирането - проведено наново, а запознати със случая коментират, че това е станало след намеса на Делян Пеевски, под чиято опека напоследък е поставяна "Водстрой 98".

Според мениджъри от строителния бранш "Водстрой" скоро ще порасне още чрез покупка на дружество със силни позиции в сектора. Ако се стигне до сделка, тя заедно с проекта за северната тангента ще осигури на компанията на Иван Мирински солидни референции за участие в по-големи пътни поръчки.

Рискове по трасето

Ако се интересувате как често пъти се печелят и изпълняват обществени поръчки, моделът е следният: кандидатства се с ниска оферта, след това се търсят изпълнители за различните видове работи и те се превъзлагат, след като се удържи процент за управление на проекта. По тази схема работят както големи компании, които могат да осигурят финансови гаранции и да докажат опит и персонал, така и по-малки дружества, групирани в обединения. Тя се вижда и при много от обществените поръчки на "Водстрой 98".  

Според представители на строителния бранш при подобен подход проблемите са заложени в аванс. На първо място, изпълнителят често не познава добре проекта и не може да упражни ефективен контрол върху работещите, плащанията, доставките, логистиката и др. Това освен че води до опасна концентрация на дейност и зависимост на десетки малки фирми от една по-голяма, нерядко се проявява в забавени плащания или други некоректни практики. Когато подобна компания концентрира много проекти, зависимостта може да се прехвърли и на общинско, дори на държавно ниво. 

Примери в тези посоки не липсват и при проектите за водни цикли. Сред показателните случаи е този във Враца, където тече изпълнението на най-голямата до момента водна поръчка на обща стойност 136 млн. лв. Тя е разбита на три лота - два за подмяна на ВиК мрежата и един за рехабилитация на пречиствателната станция.

Проблеми се появиха основно по първия етап от подмяната на ВиК мрежата, изпълняван от консорциум "Воден цикъл 2011" с участие на "Водстрой 98", "Интегрирани пътни системи" и "Дар 55". Ремонтите започнаха със закъснение, слаба организация, недостатъчна мобилизация на работни екипи и напрежение заради некачествено възстановени настилки по ремонтираните участъци. Кметът на Враца Николай Иванов допълни и проблем с пропуски в проекта, както и липсата на подземен кадастър, заради които се наложило често да се спира работа, да се местят комуникации и т.н. Всичко това доведе до забавяне и през зимните месеци общинското ръководство вече беше наясно, че изпълнителите трудно ще се вместят в срока.

"В нито една община с подобни проекти няма пълен разкош. Това е тежко строителство, има неясноти във всеки момент на изпълнението, налагат се промени в проектите…", примирява се Николай Иванов. Той признава обаче, че нерядко проблемите идват и от недостатъчния капацитет на изпълнителите. Затова трябва да има регистър, който да показва дали даден кандидат разполага с нужния ресурс да изпълни строителството. Иванов настоява и за по-ясни отношения с подизпълнителите по обектите.

Така засяга и другата болна тема при строителните поръчки. Водният цикъл във Враца подобно на редица други се изпълнява основно от местни компании. Често пъти те нямат ясен статут на подизпълнители и при забавени плащания трудно могат да отстояват правата си. Местни източници например припомнят, че във Враца вече е имало промяна на реалните изпълнители, които се оплакаха заради неиздължени суми и спряха работа.

При друг голям воден проект, също изпълняван от консорциум с участието на "Водстрой 98" - в Сливен, местни компании изобщо отказаха участие заради твърде ниски цени, които са им предложени. Информацията даде източник от строителния сектор в града, който пожела анонимност. По думите му в момента на обекта там работи фирма от Велико Търново.

Изводът от подобни примери е, че ако ключови строителни поръчки продължат да се концентрират в ръцете на тесен кръг компании, без за това да има логично бизнес обяснение, проблемите по веригата ще се множат. Компаниите ще продължават да насочват основната си енергия и финанси не в добри проекти и конкуретни цени, а в лобиране. Това разяжда политическата система на страната, защото политиците намират подкрепа не в своите избиратели, а в няколко бизнесмени с добри връзки. Оттам по веригата ще растат некачествено изпълнените и оскъпени проекти, малките фирми ще имат финансови проблеми, а страната, вместо да спринтира с допинга, получен от еврофондовете, ще куцука в името на няколко фаворита. И ако в България по темата само се жуми, то Брюксел при инспекциите си вероятно ще го забележи. А тогава схемата ще струва прескъпо.