К100 Софтуер: Технология на оптимизма

Първите

Сред водещите компании има както известни на публиката, така и имена, които не са особено познати извън самия сектор.

Начело на секторната класация за втора поредна година остава "САП лабс България". Приходите на българския център за производство на софтуер на германския гигант SAP Labs продължават да растат и през 2013 г. са достигнали 48.3 млн. лв. спрямо 46.7 млн. лв. през 2012 г. "През 2013 г. в развойния център в България успяхме да привлечем няколко нови продуктови направления, консолидирахме екипи и направихме допълнителна инвестиция, която се отрази и на нашия ръст", казва изпълнителният директор на компанията Радослав Николов. Фирмата продължава да разширява дейността си, като през тази година възнамерява да увеличи инвестициите си с 25% в българското развойно дружество.

Второто място също е за познат играч - американската "ВиЕмуеър България", която се занимава с решения за виртуализация и инфраструктура в облака. И нейните продажби продължават да растат - с около 11% до 36.7 млн. лв. "Увеличихме екипа си и вече над 400 IT специалисти, включително софтуерни разработчици, автори на техническа документация, проджект мениджъри и други специалисти работят за компанията", казва Диана Стефанова, управляващ директор, центрове за разработка на VMware, България & EMEA. Тя допълва, че фирмата продължава да привлича специалисти от България и чужбина.

Иначе първенството вероятно се държи от "Телерик", поне ако се съди от миналогодишни резултати (почти 60 млн. лв. приходи за 2012 г.), но компанията не е подала отчет в Търговския регистър.

Още ръстове

Продължават да растат приходите и на фирма, която не е част от западна компания, основана е от български разработчици, които са създали продукти, котиращи се изключително добре на международните пазари. "Хаос софтуер" разработва популярния и много ценен софтуер за 3d рендване V-Ray, който се ползва във филмовата индустрия, дизайна и гейминга. Приходите на компанията нараснаха до 15 млн. лв., а в момента в нея работят над 100 специалисти.

Сред фирмите в класацията е и "Немечек", която в началото на дейността си тук е част от мюнхенската Nemetschek, но впоследствие се отделя като самостоятелна и независима фирма, когато германците решават да се оттеглят. И се доказва - през последните години приходите не спират да растат. "Компанията ни има добре изградена база от дългосрочни договори с американски и западноевропейски клиенти, които водят до стабилност и прогнозируемост", казва управителят на компанията Георги Брашнаров. Над 140 души работят в дружеството.

Друг трайно растящ представител на сектора е софийският офис на гейминг гиганта Ubisoft. "Юбисофт София" се доказа в направата на една от най-известните поредици за всички времена. "Студиото ни взе дейно участие в разработването на блокбъстъра Assassin's Creed IV Black Flag и също така пусна на пазара Assassin's Creed Liberation HD", казва изпълнителният директор на фирмата Иван Балабанов. Според него възможностите за растеж в гейминг индустрията са "по-големи от когато и да било". В момента над 130 разработчици във фирмата участват в създаването на следващите хитове.

Сред останалите участници в класацията има и други разработчици с дългогодишни доказани решения. "Сирма груп" е сред най-опитните компании в българския IT сектор. Основното й подразделение "Сирма солюшънс" работи най-вече за американски клиенти. От един пазар в началото - Канада, сега компанията има продажби и дистрибутори в десетки държави по света. Компанията има редица проекти и в държавната администрация. "Фадата" пък работи основно за международни клиенти от застрахователния сектор, като разработва решения за водещите компании в бранша от цял свят. "Адастра" се занимава със софтуер за управление на информацията и бази данни, а през последната година служителите й нараснаха с 50% до над 150 души. "Декарт" пък е специализирана в разработването на бетинг системи - софтуер за онлайн залагания на спортни събития, цифрови игри, казино игри и др.

В разширената класация място намериха няколко развойни звена на чуждестранни компании, като френският разработчик на видео игри "Геймлофт" например. Той се ориентира основно в направата на заглавия за мобилни платформи и разполага с офис в София.

Подобна е и ситуацията с "Енигма софтуер", чийто развоен център започва да функционира през 2013 г. Компанията се занимава с разработването и поддръжката на антивирусното приложение SpyHunter.

Има представители и на основно български дружества. Такова е "Мелън", което предоставя софтуер и услуги за развитието на нови медии - в някаква степен те се явяват като софтуерен аутсорсинг на малки IT или дигитални медии.

На последно място в разширения вариант на класацията на К100 софтуер се нарежда "Софтуер груп БГ", които са специализирани в разработването на решения за финансовия сектор. Любопитното е, че освен в България фирмата разполага и с офиси в Кения, Гана, Филипините, Мексико и Австралия.

Постоянно разширяване

Динамичното развитие на сектора най-лесно може да се проследи с намеренията и действията на компаниите за увеличаване на своя персонал. Освен това в рамките на година и половина навлязоха или са в процес на установяване на българския пазар няколко големи имена в софтуерния бранш, сред които и дружества, основани в Източна Европа.

Лидерът в класацията на "Капитал 100" за софтуерен разработчик "САП лабс България" ще наеме още около 70 души през тази година, които ще работят по потребителския интерфейс на продуктите на германския IT гигант. Развойното звено на компанията за финансови услуги Experian удвои своите служители в рамките на 2013 г. до близо 400 души. Дружеството не влезе в класацията, защото отчита приходите за развойна дейност на централно ниво, тоест няма локални данни за местното звено. Българската софтуерна фирма "Мусала софт" отчита 25% ръст на служителите си през изминалата година до 250 души.

През февруари 2013 г. в София американско-израелската компания Comverse отвори свой център с около 100 служители. Фирмата се занимава с разработката на специализирани софтуерни решения за телекоми, които да позволяват на компаниите да предлагат услуги с добавена стойност. Намеренията й обаче не спират само с отварянето на новия офис - компанията планира да удвои персонала си в софийското звено до края на 2014 г. и така той да достигне 190 - 200 души.

Тенденцията продължава и през настоящата година. През зимата две компании, започнали дейността си в Източна Европа, обявиха, че ще отворят развойни центрове в България. Местното звено на руската Luxoft вече функционира и работи по първите си проекти. Към средата на април компанията разполагаше с около 20 служители, като плановете са до края на годината да достигнат 200, а през 2015 г. - 400 души.

С подобни амбиции смята да навлезе и базираният в Украйна софтуерен разработчик SoftServe. Дори темповете на растеж са същите като Luxoft - по 200 души на година. Очаква се българското звено да заработи през лятото. Компанията има дългосрочни и доста амбициозни планове - според тях до 2017-2018 г. персоналът й в България трябва да достигне 1000 души. SoftServe се занимава с аутсорсване на софтуерни проекти. Тоест компанията получава задания, които обхващат част или целия цикъл при разработване на програми. Затова SoftServe е и пример за чиста софтуерна компания, която се занимава с аутсорсинг.

Оптимизъм днес и утре

Софтуерната индустрия и компаниите като цяло отчитат растеж през 2013 г., както и очакват тенденцията да се запази и през настоящата година. Това се дължи основно на факта, че браншът е ориентиран основно за износ, а силното търсене на продуктите и услугите в чужбина се запазва. Българските фирми отбелязват, че поръчките на местния пазар продължават да намаляват и през тази година. "За поредна година изпълняваме планиран ръст от 12%, но за съжаление балансът между проекти в България и експорт силно се наклони към износа. Ако преди 3-4 години бяхме достигнали до 20% дял на местни проекти, сега отново се върнахме към незначителните 2-3%", коментира Георги Брашнаров от "Немечек", досегашен председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Според него това показва незадоволителното състояние на българските фирми, които не дават приоритет на инвестиции в IT продукти.

"Положителна тенденция е и разработката на все повече собствени софтуерни решения и усъвършенстване на уменията на българските софтуерни екипи", коментира Диана Стефанова, управляващ директор на развойните центрове на VMware за България, както и за Европа, Близкия изток и Африка (ЕМЕА).

Засилването на мобилните устройства и нуждата от бизнес софтуер за тях, облачните услуги и програми, както и обработването на големи информационни масиви (Big Data) са сред основните технологични тенденции, в които ще има търсене. "Технологично годината отбелязва голям ръст в търсенето на мобилните решения за бизнеса, но и стабилно увеличение в областта на Business Intelligence and Analytics и Big Data", коментира Елена Маринова, президент на "Мусала софт".

Очаква се растежът да продължи и през настоящата 2014 г. заради силното търсене на софтуер по света, който става все по-неразделна част от нашето ежедневие.

"Нуждата от професионални разработчици по света става все по-голяма, а България и местните компании си създадоха отлично име в този сектор", коментира Брашнаров.

Положителните новини са за тези, които са ориентирани към външните пазари. Софтуерните разработчици няма да разчитат на поръчки от България, защото се очаква негативната тенденция да продължи. "На вътрешния пазар обаче не се очертава цялостно подобрение на икономиката, което да доведе до увеличаване на бюджетите за IT в индустрията, и отново големите проекти ще са по-скоро изключения и силно концентрирани в телекомуникационния и финансовия сектор", коментира Елена Маринова от "Мусала софт". Според бизнеса основен клиент на IT решения в България ще продължи да бъде държавата, а фокусът ще падне около изграждането на електронното правителство.

Все по-голям дефицит на кадри

Ръстът в софтуерната индустрия и действията на компаниите по увеличаване на персонала си за развойна дейност, както и навлизането на нови големи играчи най-вероятно ще задълбочат един от основните проблеми в бранша. Това е наличието на квалифицирани IT кадри. От години софтуерните дружества алармират, че липсата на достатъчно специалисти може да спре растежа на индустрията.

"През последните години в България се забелязва стабилен ръст на IT индустрията и добре подготвените специалисти са необходимост, за да се продължи този здравословен растеж на сектора, като се отговори подобаващо на увеличеното търсене на IT продукти и услуги, на изискванията на софтуерната индустрия", коментира Радослав Николов, изпълнителен директор на "САП лабс България".

Вече почти открито в сектора се говори за "кражба" на кадри, породена от липсата на достатъчно добре подготвени специалисти. Бизнесът е на мнение, че за да се преодолее тази тенденция, трябва да се направят реформи в образователната система и да се подобри диалогът между компании и университетите, за да може подготвените студенти да отговарят на нуждите им. През 2012 г. БАСКОМ формира консултативен съвет, който изготви препоръчителните изисквания на индустрията към образователната система, а сега се подготвят и препоръчителните професионални стандарти. Софтуерните компании обаче са на мнение, че в момента са замразени всички действия от страна на правителството в тази посока.

От бранша предупреждават, че усложняване на политическата ситуация в страната може да доведе дори до обратния ефект - напускане на кадри.

"Липсва каквото и да било разбиране на ситуацията от страна на нашето собствено правителство. Спрените реформи, както и насадените в обществото разделение, реваншизъм и противопоставяне за пръв път от няколко години доведоха до решението на редица млади и не толкова млади успешни професионалисти да потърсят реализация извън България", обяви Брашнаров от БАСКОМ и "Немечек".

В момента част от софтуерните компании се опитват да решат проблема с кадрите със собствени усилия, като инвестират в изграждането на "академии", където да предоставят практическа подготовка и така да развият IT специалистите в страната. Най-ярък пример е Академията на "Телерик", а VMware ги последва през миналата година, като съвместно с няколко университета откри своя. Украинската SoftServe също обяви, че има намерения, след като открие развойния си център в София, да развие и собствена академия, която да заработи до една година. Компанията има опит с изграждането на подобни инициативи по света, но все още официално не е открила своето звено в България.

Светлин Наков, който преди ръководеше Академията на "Телерик", направи и първи стъпки в учредяването на Софтуерен университет, който отвори врати през февруари тази година. Макар инициативата му да е още в ранен етап на развитие, тя може да реши частично проблема с дефицита на качествени кадри. Само чрез подобни програми и инициативи с участието на компаниите в сектора България ще може да остане конкурентоспособна на глобалния пазар за IT услуги.

Преглед на оригинала