Българската следа в борбата с бедността

Под българското дърво в Кения

Преди около шест години, когато "Софтуер Груп Бг" започва дейността си от София за слаборазвитите страни, микрокредитирането далеч не е толкова разпространен модел. "Преди 15 години микрофинансиращите институции бяха малки структури с по пет, десет до 100 хил. клиенти, а днес те са много по-ефективни от стандартните банки - има сериозни инвеститори, които правят бизнес от това, и конкуренцията е огромна", коментира българският предприемач развитието на сектора.

Преди да се захване с компанията, самият Радев работи като консултант в областта на микрокредитирането - заема ръководна длъжност в немска фирма, която внедрява банков софтуер в Кения. По тази причина живее там известно време, запознава се със спецификите на микрофинансиращите институции в Африка и проблемите, с които се сблъскват от технологична гледна точка. Тогава започват да му хрумват и решения.

"След наблюдение на пазара установих, че има ниша с недостатъчно добри продукти и решения за хора, до които иначе не може да се стигне без технологии и иновации и да се обслужват повече клиенти", разказва той.

В началото "Софтуер Груп Бг" започва с трима души и доста бързо след това се появяват първите клиенти. Радев вече има нужните контакти на стратегическите пазари и не е трудно да се открият финансови институции с желание за иновации. Първият официален клиент е в островната държава Вануату, но реално бизнесът на компанията започва да се развива първо в Кения. Продуктът на фирмата UnderTree всъщност включва седем инструмента, които изграждат цяла виртуална банка - от инфраструктурата, свързваща отделни финансови институции, през фронт офис приложение до мобилна версия за потребители. Според нуждите на конкретните микрокредитори софтуерът за крайни клиенти предлага и различни опции: мрежа за обмен на информация между различните бенефициери на институцията, или пък платформа, където потребителите могат да се информират по разнородни въпроси. В някои случаи чрез платформата на българската компания потребителите, получили микрофинансиране, намират клиенти за своите стоки или пък продавачи, от които да купят необходимите им продукти или материали за бизнеса си. Сред другите интересни решения на "Софтуер Груп" е и биометричният модул за снемане и проследяване на пръстови отпечатъци. Използването на биометрични данни понякога е единственият начин да се идентифицират хората в развиващите се държави, защото не всички имат лични карти, ЕГН-та или други идентификатори.

Високите технологии

На пръв поглед някои от решенията звучат странно, но те са съобразени със спецификите на финансовия сектор в развиващия се свят. Идеята на микрокредитирането е освен бизнес да има и социален елемент. Целта на Мухамад Юнус е изкореняването на бедността в глобален мащаб. Той изхожда от разбирането, че мизерията е грешка на системата, а не на самите бедни, и че дори онези, които живеят с под един долар на ден, също са способни да започнат бизнес, с който да си връщат кредита. Едно от схващанията е, че микрокредитирането може и да не изкоренява бедността, но поне помага на хората за справянето с болести и належащи нужди. Затова и част от технологичните решения са насочени към това клиентите на микробанките да се свързват помежду си, ако могат да си помогнат в бизнес дейностите, но и да имат достъп до информация, с която да се грижат за здравето или спестяванията си. "Някои от институциите например имат изискване при отпускане на кредит клиентите им да посещават редовно лекар. Идеята на това е не клиентите да са здрави, за да плащат, а да свикнат да обръщат внимание на здравето си", обяснява Радев концепцията. 

Кредитирането също така е по-ефективният начин за борба с бедността спрямо безвъзмездните помощи. Според Радев вторият подход не е ефективен, защото бенефициерите свикват да получават средства наготово, без стимул да развиват дейности, които да им помогнат в средно- или дългосрочен план. За разлика от традиционните кредити, при микрофинансирането се отчита не само фактът, че даден човек е върнал заема, но и се проучват ефектите от него. Правят се изследвания и попълват въпросници преди взимането на микрокредита и известно време след като е върнат. Така се изследва дали благосъстоянието на съответния потребител се е повишило, както и дали се е подобрил начинът му на живот.

"Например, ако преди две години само едно от петте деца е ходило на училище, вече четири от тях го правят. Или покривът от слама е станал ламаринен и пр. По този начин се следи ефектът от цялата дейност по финансиране", коментира Радев и допълва, че тези функционалности се предлагат от системите на "Софтуер Груп".

Друга отличителна черта на микрофинансирането е, че макар да става въпрос за много малки суми, лихвите са много високи, защото рисковете са големи. Това е така поради липсата на лични документи и централизирани регистри, заради което клиентите трудно се проследяват. За отпускането на заеми в тези райони има различни практики - например "селското банкиране", при което няколко познати едновременно вземат кредит, гарантирайки един за друг. Друг ефективен метод е интеграцията на технологиите.

Един от вариантите е снемането на пръстови отпечатъци, за да може да се проследява дали кандидатстващият вече има кредитна история. Веднъж влязъл в системата, се следи как се развива, съхранява се информация за финанси, бит, документи. Тъй като в някои отдалечени райони по думите на Радев и картографията не е безупречна, със софтуера може да се направи и заснемане на терени. С две думи - решенията на софийската компания помагат на микрокредиторите (най-често западни фирми), от една страна, да оперират съобразно местните нормативни правила, а от друга - да достигнат и да обслужват повече клиенти.

Специфична технологична особеност на развиващите се държави е доста по-масовата употреба на мобилни разплащания. Докато на пазари като САЩ и Европа плащането със смартфон все още не може да се наложи като основно, в Африка мобилният апарат понякога е единственото средство за осъществяване на парични транзакции. Още през 2009 г. фондацията на Бил Гейтс оповести целта си да улесни разплащанията в развиващите се страни чрез банкови услуги през мобилен телефон. Пет години по-късно, през 2014 г., в Африка около 30% от възрастните използват мобилните си устройства за тази дейност, сочи доклад на изследователския институт Pew Research Center. Достатъчно показателен е и фактът, че "на повечето пазари има повече от един оператор на мобилни разплащания, на места са дори до 20: телекоми, микрокредитори, пеймънт процесори, независими оператори и др.", посочва Калин Радев. В развиващите се държави тенденциите ще се запазят и ако през 2015 г. смартфони притежават едва около 25% от населението в Тропическа Африка, то очакванията са за проникване до 100% през 2021 г., като 80% от пакетите ще включват и мобилен интернет, показва анализ на технологичната компания Ericsson.

Глобален отпечатък и местен растеж

Фотограф : shutterstock

С продуктите си "Софтуер Груп" има над 150 клиенти в лицето на различни микрофинансиращи институции и присъства на 50 различни пазара. В момента компанията има екип от 200 специалисти - половината в София, а останалите в офисите в Мексико, Гана, Кения, Египет, Индия, Филипините и Австралия. Скоро предстои отварянето на още един във Вашингтон, а след това и развитието на подофисна мрежа. Локациите са подбрани така, че да няма клиент, отдалечен на повече от два часови пояса, обяснява разположението Радев. Сами по себе си офисите не са просто търговски представителства, а относително самостоятелни сервизни и внедрителни центрове. Интересен е фактът, че преките клиенти на компанията са финансови институции предимно в западния свят - американски, немски, холандски, френски дружества, които оперират в развиващите се държави. Въпреки че на този етап компанията няма бизнес в България, вече се замисля за разширяване на екипа си и в други градове в страната, които да поемат растежа на дейността.

Някои от най-значимите проекти и клиенти, по които работи "Софтуер Груп", са тези към фондацията Bill&Melinda Gates Foundation. Компанията вече е осъществила три задания за организацията и ще започне разработката на четвърто през 2016 г. Форматът на проектите е интегрирана пълна платформа за обслужване на сектора с идеята да бъдат приобщени всички потребители, които са изолирани от финансовия свят - изграждане на среда за всички организации които искат да оперират там. Тя е облачно базирана, за да може да бъде внедрена веднага и навсякъде. Друг важен клиент за компанията е Международната финансова корпорация (IFC), която е инвестиционното поделение към Световната банка. За нея "Софтуер груп" издава наръчник, в който се обяснява на сектора как да използва и внедрява подобни софтуерни решения за микрофинансиране.

Радев очаква досегашният темп на разрастване от 50% годишно да се запази и занапред. През 2014 г. приходите на компанията се увеличават със 73% и достигат 8 млн. лв., спрямо 4.6 млн. лв. година по-рано, сочат годишните отчети на дружеството. Печалбите са съответно от 1.7 млн. лв. и 756 хил, лв. Добрите резултати поставят "Софтуер Груп" в класацията за най-бързоразвиващите се малки и средни предприятия "Гепард" на вестник "Капитал", като фирмата е на 13 място в секторното подреждане на IT фирми.

Подценяване от конкурентите

Разбира се, "Софтуер Груп", далеч не е единствената технологична компания за финансов софтуер, надушила потенциала в микрофинансиращия сектор. Конкуренцията в повечето случаи е в лицето на IT гигантите, които предлагат определени решения, или на малки локални фирми, които също са специализирани само в конкретна част от софтуера. "Софтуер Груп" се отличава с това, че е глобална и специализира основно в дейността със системите за микрофинансиране, но предлага комплексна услуга в този сегмент. "Засега не сме достатъчно големи, за да ни третират големите играчи като сериозна заплаха", обяснява Радев. Местните дружества в повечето случаи са доста тясно специализирани и не биха предложили продукт, който да се ползва универсално по целия свят. Това, което дава преимущество на "Софтуер Груп" обаче, е, че предлагат стандартизиран и едновременно езиково и културно напаснат продукт на западните си клиенти микрокредитори, които оперират в повече от една локация.

Поради тази причина конкуренцията не е главното предизвикателство за българското дружество. По-трудната задача е компанията да може да управлява и да се справи с постоянния растеж. Следващата е традиционната за софтуерния бранш в България - недостигът на качествени специалисти. Този факт принуждава "Софтуер Груп" да изнася част от дейността си извън страната - най-вече в Мексико, Филипините, Индия и Кения.

"В България се спъва значително развитието на IT фирмите именно поради липсата на достатъчно специалисти", коментира Радев.

Все още не е ясно дали до 2030 г. ще бъде открит Музей на бедността, каквато е визията на Бил Гейтс и Мухамад Юнус. Но ако той стане реалност, има голяма вероятност българският разработчик "Софтуер Груп" да остави следа в него със своя софтуер за микрофинансиране.