Най-големите транспортни компании: Инвестиции въпреки трудния пазар

Друго дружество със загуба в групата е "Еъркрафт лийз". Всъщност това е новото име на чартърния превозвач "Виаджо ер". Той, макар и пряко да не е в БЕГ, се свързва с групата и е регистриран на адреса на централата й. Собственик на компанията чрез "Итал комерс 75" е Зорница Алексова, която е съдружник в счетоводна къща "ХГХ консулт", чието предишно име е "Химимпорт консулт", а мажоритарен собственик е едноименният холдинг. Компанията се занимава с предоставяне на самолети под наем, като загубата й за 2013 г. е 3.4 млн. лв., а натрупаната - 6.2 млн. лв. Освен превозни средства "Еъркрафт лийз" предоставя на двете авиокомпании и финансиране. Дружеството е отпуснало 17.4 млн. лв. заем на "Хемус ер" и още 8.2 млн. лв. на "България ер". Парите идват основно от банката в групата "Химимпорт" ЦКБ.

Така новината от лятото, че се работи по директна линия от София до САЩ, не дойде от националния авиопревозвач, а от чартърната "Би Ейч еър". Това е и втората по големина авиокомпания в класацията. От резултатите за 2013 г. пък се вижда, че другите две основни компании на пазара - "Българиан еър чартър" и "Ер Виа", отчитат ръст на приходите, като за "Ер Виа" това е най-големият от 2009 г. насам. Това се случва на един тежък пазар за чартърните компании като цяло. Причината е, че свободните капацитети на големите превозвачи доведоха до повишаване на активността им при чартърните полети за максимално използване на техническия ресурс, обясниха от пазара. Компаниите извън "България ер" пък не могат да се възползват и от ръста на туристи от Русия, тъй като руската страна е разписала, че те могат да бъдат превозвани само от назначения авиопревозвач от съответната дестинация. Другите в авиацията, доколкото и трудно могат да устоят на по-добрите цени на големите западни конкуренти, търсят работа на флота си на трети пазари, като позиционират част от самолетите си в Испания, Исландия, Африка, или там, където има възможност за сключване на договори и поръчки.

Още кораби, още камиони, още терминали

Миналогодишният лидер в секторната класация Параходство "Български морски флот" отстъпва с две места назад с 20% спад на приходите си. Последните няколко години бяха трудни за шипинга по две причини. Първо - по-малкото товари по вода. И второ - фактът, че поръчаните преди време нови кораби все още излизат от доковете на строителите. Комбинацията от тези два фактора смъкна навлата в целия подсектор. Въпреки това БМФ (приватизирана 70% през есента на 2008 г. от германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" с партньор от българска страна Кирил Домусчиев) продължава да инвестира в нови плавателни средства. През 2012 г. компанията изпълни ангажиментите си по приватизационния договор за първите пет години. В периода 2010 и 2011 г. БМФ купи осем новопостроени в Китай кораба за насипни товари (два по 37 850 тона и шест по 30 700 тона), като вложената сума беше 338 млн. лв. Инвестициите обаче продължават (за 10 години те трябва да достигнат 780 млн. лв. - поне според офертата, с която БМФ беше купено). Очакванията са параходството да се сдобие с още четири нови кораба от по 42 300 тона. Договорът за строителството вече е подписан, като сделката включва опция за строителство на още два съда от същия тип. Разглеждат се и варианти за покупка на кораби втора ръка.

За 2013 г. братя Домусчиеви фигурират в класацията си и с още една компания - "БМФ Порт Бургас", в която едноличен собственик на капитала е "Адванс пропъртис". Дружеството е концесионер на терминалите за насипни товари на пристанище Бурас от септември 2011 г. и на терминала за контейнерни от март 2013 г. За миналата година компанията има 36 млн. лв. приходи, а големите вложения тепърва предстоят. За да концесионира двата терминала за насипни товари, концесионерът се задължи да инвестира над 100 млн. евро и да изплаща 80% от заемите на държавната компания "Пристанище Бургас", които бяха отпуснати от японска банка за второто насипно съоръжение. За контейнерния терминал държавата поиска да се инвестира поне 20 млн. лв. в пристанището през целия 35-годишен срок на концесията, като 9.5 млн. лв. от тях ще трябва да се вложат през първите седем години.  

С най-голям ръст на приходите в сектора за миналата година е друг концесионер на транспортна инфраструктура - "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт". Компанията спечели конкурса за аерогарите във Варна и Бургас през 2006 г. и ги пое за 35 години. Регистрираното в България дружество е 60% собственост на германската Fraport. Останалите 40% от пролетта на 2008 г. официално са на компания от групата "Химимпорт", собственик и на авиопревозвача "България ер". През 2013 г. приходите на концесионера растат с 60% и достигат 198 млн. лв. Нараства и печалбата - до 26.7 млн. лв., като рентабилността на приходите е 13.48%. Половината от постъпленията (51%) обаче идват от строителството, което е ангажимент на компанията по концесионния договор с държавата (около 30% са приходи от авиационни дейности, а 11.8% - от наземно обслужване). През миналата година черноморските летища отвориха дългоочакваните си нови пътнически терминали заедно с необходимата за тях инфраструктура, като инвестицията беше общо над 150 млн. лв. Увеличение все пак има и при постъпленията от авиационни дейности, които достигат 58.5 млн. лв., или с 23% повече спрямо 2012 г. "Този ръст е резултат от комбинирания ефект от нововъведените такси сигурност и шум и нарасналия пътникопоток за годината на двете летища", се казва във финансовия отчет на компанията. През последните две години пътниците, преминали през черноморските летища общо, изпреварват тези на софийската аерогара, като за 2013 г. те вече са 3.8 млн., или с 5.5% повече от предходната година. Летището във Варна е обслужило 1.32 млн. души, а това в Бургас - 2.5 млн. души. Основните пазари на летище Варна остават Русия и Германия, а на Бургас – Русия и Великобритания. Най-голям е ръстът при пътниците от Русия, като сред дестинациите на челно място е Москва. Ръст има и сред клиентите, като за 2013 г. новите на летището във Варна са 13 авиокомпании от 131, а на Бургас – 7 от 145. През пролетта на тази година пък на летище Варна откри нова редовна линия до Белград на Air Serbia, а от края на май започнаха полетите и на Turkish Airways до Истанбул.

Сред силно растящите компании в сектора остава и автомобилният превозвач ПИМК. Компанията отчита с 60 млн. лв. повече приходи спрямо предходната година, което се дължи както на разширяването на дейността (през 2013 г. бяха купени 540 нови влекача), така и на продажбата на камиони на вторичния пазар, за да бъдат те подменени с нови. Пловдивската фирма от няколко години гони убедително обичайния лидер на шосето - бившата държавна СО МАТ, залагаща основно на превозите от Европа към бившите съветски републики. За миналата година СО МАТ има спад в приходите до 192.8 млн. лв. Или ПИМК вече излиза на лидерска позиция сред автомобилните превозвачи. Компанията предпочита курсовете в Европа и тези България – Европа, а при транспорта до трети страни гледа основно към Турция и държавите от Близкия изток. Промяната в структурата на бизнеса на компанията обаче е показателна за проблемите на целия автомобилен сектор в страната през последните години. За тази година от ПИМК обясниха, че превозите от и за трети страни вече съставляват само 20% от дейността, докато през 2013 г. са били 40%. Причината е, че проблемите на българските транспортни компании със съседна Турция вече се превърнаха в ежедневие, а официална София до момента показва безсилие да ги реши. Недостигът на транспортни разрешителни и "странните" изисквания на турската страна, имащи за цел да елиминират българските превозвачи като конкуренция, на практика са хронични. Труднодостъпен е и пътят към целия Близък изток - през пролетта на тази година автомобилните превозвачи се оплакаха от ограничения при влизането в Сирия от турска страна и от високите такси, налагани от Иран (670 евро на камион до Техеран).

Другият растящ на пътя е друга една пловдивска фирма - "Петко Ангелов БГ", която вече има 80 млн. лв. приходи, като това я нарежда на 15-о място сред транспортните компании. Макар и на по-задни позиции в класацията, с малко, но за сметка на това устойчиво се увеличават приходите на спедитора "Шенкер", който през последните години инвестира в развитието на логистичната си мрежа. Стабилна е и "М и М Милицер и Мюнх БГ".

Най-растяща компания извън частния сектор пък е столичното метро. Приходите на "Метрополитен" се увеличават с 35.7% и вече са 77 млн. лв. Разширяването на бизнеса е напълно закономерно, тъй като вторият метродиаметър беше пуснат в края на август през 2012 г. и на практика през 2013 г. подземната железница работи на по-големи обороти. За разлика от останалите две общински компании – "Столичен автотранспорт" и "Столичен електротранспорт", които имат загуби по над 8 млн. лв. всяка, "Метрополитен" е на плюс от дейността си.

Държавата в движение

На почетното второ място в класацията е Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) - предприятието, отговорно за жп линиите и гарите в страната. Това обаче не означава, че превозите по релси са се увеличили драстично - зад първото място в класацията се крият огромни дотации от държавата. От 309 млн. лв. общи приходи от реална дейност (предоставяне на инфраструктурата на жп превозвачите) идват едва около 70 млн. лв., като за 2012 г. числото е било 85 млн. лв. Прогнозите за 2014 г. са още по-негативни – 54.5 млн. лв., като причината е, че от началото на тази година инфраструктурните такси бяха намалени. На фона на свиващите се приходи от реалната дейност на компанията за 2013 г. държавата й е предоставила общо 219.8 млн. лв., като от тях 90 млн. лв. са капиталов трансфер (т.е. за инвестиции в мрежата) и 129.8 млн. лв. субсидия. За 2014 г. дотацията е увеличена с 5 млн. лв. и вече е 135 млн., а капиталовият трансфер е с 15 млн. лв. повече - 105 млн. лв. Средствата ще бъдат използвани за ремонти на жп инфраструктурата, която попада извън обхвата на ОП "Транспорт". Едновременно с нарастващите дотации компанията увеличава загубата си от 7 млн. лв. за 2012 г. на близо 20 млн. лв. за 2013 г.

По традиция мъгливо е бъдещето на държавния жп превозвач и двете му поделения "БДЖ – Пътнически превози" и "БДЖ – Товарни превози". Приходите и на двете компании намаляват, като пътническите въпреки годишната си субсидия от 170 млн. лв. са на загуба през 2013 г. от 12 млн. лв. Междувременно стана ясно, че холдингът е заплашен да се раздели с 25 дизелови мотриси и над 3500 товарни вагона, след събрание на облигационерите по втория облигационен заем на БДЖ. Компанията ще трябва да намери спешно и 76 млн. лв., колкото са просрочията, в противен случай заемът може да стане предсрочно изискуем в пълния размер на остатъка му, който е 88 млн. евро. Държавният мастодонт, както обикновено, разчита на помощ от държавата, която на свой ред е поискала от Европейската комисия разрешение за капиталов трансфер от бюджета.

Приходите на държавното "Летище София" растат с 11.6% спрямо 2012 г. Това обаче е резултат основно от продажбата на земя за близо 8 млн. лв., която дава отражение и във финансовите резултати на компанията. През 2014 г. предизвикателствата за дружеството ще са сериозни - то вече няма да може да разчита на продажбата на активи, а в същото време в края на миналата година загуби и най-големия си клиент в наземното обслужване - "България ер". Това стана, след като авиационното подразделение на "Химимпорт" "Бългериан еъруейз груп" влезе в бизнеса с т.нар. хандлинг чрез покупката на дял в "Суиспорт България". От отчета на "Летище София" за тримесечието пък стана ясно, че дружеството вече не обслужва наземно и Alitalia.

Като цяло обаче транспортът въпреки нелеките условия за работа и свирепата конкуренция продължава да се доказва като перспективен отрасъл за България.

Автор : Капитал Преглед на оригинала