"Химко" пак се продава
Търсената цена от 11.7 млн. лв. е почти наполовина по-ниска от предния път
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
млн. лв. беше цената при първия търг за активите на торовия завод. При втората процедура падна до 22.8 млн. лв.
Синдикът на неработещия от години торов завод "Химко" във Враца обяви поредна процедура за продажбата му. След провала на предишните два търга през 2014 и 2015 г. сега всички активи на фалиралото дружество се предлагат за 11.7 млн. лв. Макар че цената е почти наполовина по-ниска от предишния път, липсата на перспектива заводът някога да заработи отново прави успеха на сегашната процедура съмнителен. Все пак евентуални кандидати имат още две седмици да подадат предложения. Оптимистичният вариант предвижда преговори с потенциални купувачи на база на подадените оферти, които ще се проведат на 20 януари.
Какво предлага синдикът
За продажба отново се предлагат активите на предприятието като цяло. Това включва земи, сгради, съоръжения, оборудване, транспортни средства и други активи. В списъка влизат над 685 дка имоти, които освен производствените площи включват депо за отпадъци, автомобилна площадка и т.н. с обща стойност 3.2 млн. лв. Продажбата сега е по чл. 718 от Търговския закон, който предвижда пряко договаряне, когато не е имало наддавания при предишните търгове. Това позволява и цената да е по-ниска.
За да участват в процедурата, потенциалните купувачи трябва да платят задатък от 1 млн. лв. и да внесат предложенията си до 19 януари. Офертите ще бъдат отворени на следващия ден, като синдикът ще покани всички кандидати с валидни предложения на допълнителни индивидуални преговори, където стъпката за подобряване на ценовото предложение ще е 50 хил. лв. Ако въобще се намери купувач, той ще има два месеца и половина, за да плати цялата цена по сделката.
Дълга продажба
"Химко" беше обявен в несъстоятелност в средата на 2012 г., макар че на практика спря работа дълго време преди това. Към края на 2013 г. общите задължения на предприятиието са 81.75 млн. лв. и почти всички са необезпечени. Най-големите кредитори са държавните енергийни дружества НЕК и "Булгаргаз".
За пръв път активите бяха предложени за продажба през март 2014 г. при начална цена 28.6 млн. лв. Търгът беше организиран за рекордно краткото време от две седмици - минималният срок, позволен от закона, и очаквано купувачи не се появиха. Това стана въпреки слуховете за интерес от руски и украински компании и въпреки плановете на кабинета "Орешарски" да налее 50 млн. лв. в рестартирането на "Химко". Това трябваше да стане чрез специално създадено инвестиционно дружество на БЕХ, което се очакваше да участва в наддаването за бившия торов завод. В интервю за "24 часа" тогавашният изпълнителен директор на БЕХ Иван Йончев обаче призна, че цената е била прекалено висока.
Без кандидати мина и вторият търг за активите, който се проведе година по-късно при друго правителство и стартира при 20% по-ниска цена – 22.8 млн. лв. Макар и базирана на експертна оценка, дори и тази цена изглеждаше прекалено висока за неработещ завод с остаряло оборудване и съмнителен шанс да заработи отново.
Може ли да работи
В годината, в която "Химко" беше обявен във фалит, бившият директор на завода Кирил Петков и екип експерти изготвиха анализ за възможностите за възстановяване на "Химко". Според документа врачанският завод може да работи с около четвърт от капацитета си, като пусне "новата" си седма линия за карбамид, която е инсталирана през 1983 г. и има ресурс за още 15 години. Специалисти обаче твърдят, че за подновяване на производството ще трябва да бъдат инвестирани поне 15 млн. лв. Освен това ключови за работата на завода активи като пречиствателната станция, ТЕЦ-а и склада на пристанище Варна вече са собственост на други фирми. Като се добавят и огромните дългове на предприятието, дори и да съществува техническа възможност за подновяване на производството, икономическата логика на подобно начинание изглежда спорна.
Евентуален апетит към машините на площадката във Враца като скрап също може да се окаже обречен, ако е вярно това, което от години се говори в града – че голяма част от оборудването е изнесено и вероятно нарязано. Все пак някой инвеститор с въображение може и да види бъдеще в предприятието, поне при сегашната цена. Винаги съществува и вариантът активите да бъдат продадени на части, но това решение е в ръцете на кредиторите.
4 коментара
Това не би трябвало да е висока цена. Няколко стотин или дори хиляди декара готов индустриален терен. Ако се почне от нулата, само за преотреждане на земеделска земя се плащат 3000 лева на декар.
До коментар [#1] от "cinik":
За съжаление, нищо не става от този завод, освен скрап.
А и да ставаше, кой нормален инвеститор би дал пари за него, когато се намира в България и то в северозападната ѝ част.
У нас само IT има шанс за развитие, защото изисква малко инвестиции и можеш лесно да се изнесеш в Румъния, като ти писне от простотията тук.
Дори и да зарежеш всичко и просто да си хванеш шапката, пак не е голяма загуба.
Инвестираш ли десетки милиони в производство, става сложно излизането от инвестицията, особено когато някоя местна мутра, реши, че бизнесът ти много му харесва...
Добре че махнахме Орешарски, че щеше да налее 50 милиона в кацата и да я окрадат комунягите и пак щеше да се продава за 10 милиона.
Няма кой да го купи обаче, толкова е разкраден че активите са само на хартия. Какво производство като дори ЖП лините са вероятно откраднати.
Цената е точно колкото за старо желязо?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.