Активите на фалиралия "Химко" излизат на търг

Колко и дали си струва

Продажбата ще стане чрез търг с тайно наддаване, за което има определение на окръжния съд във Враца от 25 февруари. Началната цена за целия пакет е 28.6 млн. лв. В него влизат земи (самата производствена площадка, депото за отпадъци и др.), около 140 сгради, инфраструктура, производствени съоръжения (които формират основната част от цената - близо 16 млн. лв.), дълъг списък с оборудване и машини, както и транспортни средства и обзавеждане. Кандидатите трябва да внесат 10% от началната цена като депозит за участие до края на работния ден на 17 март. За целта е открита сметка в Корпоративна търговска банка.

Експертната оценка на активите обаче не дава представа каква част от тях реално могат да се използват. Според изготвения преди две години от бившия директор на завода Кирил Петков и екип експерти анализ на възможностите за възстановяване на "Химко" врачанският завод може да работи с около четвърт от капацитета си. Става дума за т.нар. нова седма линия, която е инсталирана през 1983 г. и според специалистите има ресурс да работи още 15 години.

При обявяването на идеята за национализация обаче изпълнителният директор на "Агрополихим" Васил Александров коментира, че значителните инвестиции, които трябва да се направят във възстановяване на производството (най-малко 15 млн. лв.), и огромните дългове на предприятието (около 85 млн. лв. по последни оценки) правят начинанието безсмислено. Още повече че свързаните с производството активи като пречиствателната станция, ТЕЦ-а, склада на пристанище Варна и т.н. вече не са собственост на "Химко".

Инвеститорът БЕХ

Въпреки това възраждането на бившия соцгигант се оказа една от основните идеи на правителството за реиндустриализация на икономиката. Още в началото на декември Драгомир Стойнев обяви, че държавата ще осигури 50 млн. лв. за възстановяване на производството в "Химко". Тъй като директно държавно участие в подобна сделка би довело до санкция от Брюксел, това трябваше да стане чрез "Български енергиен холдинг" (БЕХ) (който всъщност е 100% държавно дружество).

По-късно се появиха съобщения за интерес от страна на неназован чуждестранен инвеститор, който освен всичко друго имал достъп и до евтин природен газ (основната суровина за производството на урея). Това обаче повдига основателния въпрос защо държавата не остави директно инвеститора да си купи завода и дали национализацията не се прави, за да се облагодетелства после друг.

В средата на януари бившият социален министър и депутат от ГЕРБ Тотю Младенов отправи питане чрез медиите дали е вярно, че 35 млн. лв. от обещаните 50 млн. лв. ще отидат за закупуване на ТЕЦ-а, който е собственост на свързана с Христо Ковачки фирма. Отговор от правителството така и не последва.

Възможно е сделката да стане през новосъздадената инвестиционна компания на БЕХ - "Енергийна инвестиционна компания" ЕАД, с предмет на дейност "Инвестиционна дейност, разработване и внедряване на нови технологии, сделки с интелектуална собственост, управление на активи, предприемачество и др.". Дружеството е регистрирано с капитал 50 хил. лв. На въпрос на "Капитал Daily" дали планират да участват в търга за торовия завод директно или чрез дъщерното си дружество от БЕХ отговориха: "Български енергиен холдинг" е в процес на технически и икономически анализ относно възможностите за целесъобразността на възстановяване производствената дейност на "Химко", град Враца."

Така силно задлъжнялата държавна енергетика ще трябва спешно да осигури почти 30 млн. лв. за покупката на активи, които може и никога да не тръгнат. Малко успокоение е, че част от тях ще се върнат в дружества от системата, защото "Булгаргаз" и НЕК са най-големите кредитори на "Химко", макар и необезпечени. За здравето на холдинга обаче щеше да е по-полезно да получи свеж ресурс, без да купува нищо. А да се намери частен инвеститор с конкретен бизнес план как да развие площадката. Най-малкото може да се изчака да се види дали на първия търг ще има интерес, тъй като на втория цената дори ще падне с 20%. Но бързането, липсата на маркетинг и заявката на министъра показват, че планът е друг.