Вятърната енергия изпревари водната в ЕС
Германия е водещият пазар в тази тенденция, вятърът е вече третият най-голям източник на енергия в Европа
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
През миналата година в Европейския съюз са били инсталирани рекордно количество мощности за генериране на електроенергия от вятър, съобщава Bloomberg. Вятърните централи дори са изместили водните като третия най-голям източник на електричество в региона, изтъква агенцията.
Германският пазар е бил водещ за този растеж и отговаря за 47% от инсталираните в ЕС 12.8 гигавата капацитет за вятърна енергия, показват данните на Европейската асоциация по вятърна енергия. Рекордният брой нови офшорни инсталации е компенсирал спада при новите вятърни мощности на сушата. През 2014 г. в ЕС бяха инсталирани нови вятърни мощности за 12.1 гигавата.
Зелена енергия
"Вятърната енергия отговаря за една трета от всички нови мощности, инсталирани в евросъюза след 2000 г. Конвенционалните източници на енергия като петролни горива и въглища продължават да изваждат от експлоатация повече мощности, отколкото инсталират", изтъкват от асоциацията.
Бумът на вятърна и друга зелена енергия в ЕС се дължи на заложените от Брюксел цели за намаляване на вредните емисии в региона с 40% до 2030 г. като част от мерките за справяне с климатичните промени. С времето цената на инсталациите за вятърна енергия ги прави все по-конкурентни спрямо традиционните форми за генериране на електричество. Тази тенденция кара предприемачи и политици да смятат, че в бъдеще вятърната енергия ще може да се развива и без субсидии.
Инвеститорите са отделили рекордните 26.4 млрд. евро за вятърни мощности в Европа през 2015 г. Говорителят на асоциацията за вятърна енергия Оливър Джой обаче коментира, че през тази година може да се очаква спад на исканията за включване към електрическите мрежи на нови вятърни мощности.
"Докато при офшорните вятърни паркове може да има подновяване на ръста през 2017 г., при наземните инсталации перспективите са по-неясни заради регулаторната несигурност в някои страни - членки на ЕС", заявява Джой. "Много е вероятно Германия да въведе тръжна система за енергийния си пазар, а подкрепата за ВЕИ в страни като Великобритания, Полша и Испания остава несигурна. Инвеститорите и индустрията се нуждаят от повече яснота каква политика може да се очаква след 2020 г.", добавя той.
Климатични промени
Възобновяемите енергийни източници получиха силен тласък през декември, когато за пръв път всички членки на ООН постигнаха споразумение за борба с климатичните промени. Европейският съюз си е поставил за цел до 2030 г. ВЕИ да отговарят за 27% от цялото потребление на енергия. Заложената цел е за целия съюз, без да има поставени цели за отделните държави.
През миналата година вятърните мощности са отговаряли за 44% от новоинсталираните мощности в ЕС. В блока вече има инсталирани вятърни мощности за 141.6 гигавата, които отговарят за 15.6% от общия енергиен капацитет. По този начин вятърната енергия изпреварва водната, чийто дял е 15.5%. Природният газ остава водещ с 21.1% дял, следван от въглищата със 17.5%. След Германия по брой на новите вятърни инсталации се нареждат Полша, Франция и Великобритания. Някогашният лидер в това отношение Испания няма инсталирани нови мощности през 2015 г.
2 коментара
Цитирам :"третият най-голям източник " и питам толкова ли е трудно да се напише "третият по-големина" ? Все си мисля , че в българския език "най-голям" може да е само един .
неяснотата за перспективите за използване на ВЕИ, основно рентабилността им, ще пречи на инвеститорите да влагат в нови мощности
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.