E.ON и RWE съдят Германия за затварянето на ядрените централи

"Днес всеки е наясно, че това е въпрос на живот и смърт за компаниите", казва анализаторът в Bank Metzler Гуидо Хойман.

Пренастройване на енергийния модел

Пренастройването на Германия към възобновяеми източници на енергия, както и желанието да затвори своите АЕЦ до 2022 г. изиграха фатална роля за бизнес модела на сектора. Цените на тока се изстреляха в отговор на стабилното навлизане на субсидираното електричество от вятър и слънце. Това затрудни компаниите да печелят от конвенционални източници на ток.

Сега големите енергийни групи са в незавидно финансово положение. Миналата седмица E.ON и RWE обявиха огромни загуби за 2015 г., като E.ON отчете най-голямата загуба в историята си - 7 млрд. евро. Двете компании прибегнаха до радикални решения, като отделиха бизнеса си с изкопаеми горива от този с възобновяеми източници. Засега обаче не е ясно дали това решение ще е работещо.

Политиците срещу големите енергийни компании

Германските политици обаче, и най-вече тези от левицата, не хранят никакви симпатии към големите енергийни групи. "Години наред те печелеха сериозно от ядрената енергия и в замяна трябва да поемат изцяло цената за затварянето им и съхраняването на отпадъците", казва Хубертус Здебел, депутат в Бундестага от лявата партия Die Linke.

Германия реши да затвори ядрените си реактори след аварията във Фукушима. Според закон, който беше гласуван тази година, операторите на ядрените централи трябва да поемат разходите за затварянето им и за съхраняването на ядрените отпадъци. За целта те трябва да заделят общо 38 млрд. евро.

Страната учреди ядрена комисия, която да набави средствата и да гарантира, че парите няма да излязат от джоба на данъкоплатците, ако компаниите попаднат в тежка финансова ситуация. Черновата от доклада на комисията препоръчва в замяна на финансовите разходи за бизнеса държавата да се нагърби с намирането и поддържането на място за съхранение на отработеното ядрено гориво. Комисията посочва още, че до 2022 г. компаниите трябва да прехвърлят част от заделените пари, или около 18 млрд. евро, в специален фонд под надзора на държавата. Бизнесът освен това трябва да плати "рискова премия" до 100% от тази сума. Това означава, че само за съхраняване на отпадъците компаниите трябва да заделят до 36 млрд. евро.

"Идеята е, че от някакъв момент нататък компаниите ще бъдат освободени от отговорност, която ще премине върху държавата, казва пред Financial Times източник, близък до ядрената комисия. Държавата смята, че трябва да бъде компенсирана по някакъв начин за този риск."

Бизнесът не е съгласен с това. Директор в една от четирите големи енергийни компании казва, че "при 100% рискова премия и без таван на дължимите разходи компаниите просто няма как да оцелеят".

Затова бизнесът е решен да съди държавата. Изпълнителният директор на E.ON Йоханес Тийсен каза във вторник, че действа в името на "хиляди малки инвеститори, които... са сложили пенсиите си в акции на E.ON". Той добави, че компания не се бори срещу преминаването към зелена енергия, а просто се опитва да "добие компенсация за активи, които ни се отнемат по политически причини".