КФН и призраците на сделката за "Доверие"

Част от лицата около опита за покупка на най-голямата пенсионна компания в България се сблъскаха с регулатора в опита си да създадат финансова група

Изпълнителният директор на "Юроамерикан" Стефан Софиянски каза, че обжалва решението на КФН да го отстрани от поста
Изпълнителният директор на "Юроамерикан" Стефан Софиянски каза, че обжалва решението на КФН да го отстрани от поста
Изпълнителният директор на "Юроамерикан" Стефан Софиянски каза, че обжалва решението на КФН да го отстрани от поста    ©  Цветелина Белутова
Изпълнителният директор на "Юроамерикан" Стефан Софиянски каза, че обжалва решението на КФН да го отстрани от поста    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

- Част от лицата около опита за покупка на най-голямата пенсионна компания в България отново са активни.

- Те вече контролират инвестиционен посредник, малък застраховател и публична компания.

- Комисията за финансов надзор опитва да разплете и блокира някои куриозни транзакции на групата.

През 2013 г. една мъглява група местни и чужди инвеститори почти купи най-голямата пенсионна компания в България - "Доверие". Тогава въпреки медийния шум и острите реакции институциите не оказваха особена съпротива и до сделка не се стигна предимно защото в Русия беше отнет лиценза на тамошната Инвестбанк на Сергей Мастюгин. Той беше официално представен като водещото лице в консорциума, действащ през британското дружество United Capital, което желаеше да придобие и дял в Токуда банк, и откритите нередности от руския регулатор затвориха тази глава от историята.

Четири години по-късно според публикации в руските медии Мастюгин има присъда за осем години затвор, а руският аналог на Фонда за гарантиране на влоговете опитва през съда да запорира неговото и на още 20 лица имущество, за да компенсира източени 40 млрд. рубли. За разлика от Москва обаче в София представлението не е свършило.

Част от българските лица около тогавашния акционер в United Capital - "Риджънт кепитал", излизат отново на сцената в опит да изградят финансова група с нови местни партньори. Те отричат да имат общо с Мастюгин от 2013 г. насам и да са участвали в сделката за "Доверие", като именно заради нея са се оттеглили. Групата им вече контролира инвестиционен посредник - "Бета корп", и придоби малкия застраховател "Планета", който сега се опитва да капитализира и съживи под името "Юроамерикан". Прави го чрез странна схема от преводи, обикалящи няколко континента и минаващи през съмнителна банка от Бугенвил, разкъсвана от междуособици автономна територия в Папуа-Нова Гвинея. Отскоро контролират и публичната компания "Алфа България", която планира да набере до 59 млн. лв. чрез увеличение на капитала. И ако има разлика от ситуацията около "Доверие", то е, че сега Комисията за финансов надзор (КФН), изглежда, опитва да се намеси в сложния театър, докато инвеститорите виждат в действията й тенденциозност.

Сцена 1: В която се осигурява личен брокер

Сделката за "Бета корп" се случва още в края на 2016 г., но кои са новите акционери става ясно за публиката след общо събрание в средата на 2017 г. Собствеността е поделена между 11 лица, всяко с малко под 10% от капитала, като така се избягва задължението по закон да се иска одобрение от КФН. Десет от тях са физически лица - предимно българи, но и двама чужденци. Сред тях има и познати в местните финансови среди като Стефан Софиянски, бившият изпълнителен директор на "Лев инс", която се свързва с Алексей Петров. А също и популярни личности като MMA боецът, станал известен с участието си във VIP Brother, Деян Топалски.

Сред акционерите стои и една чужда компания - European-American Capital Group, която е регистрирана през 2014 г. в Калифорния от адвокат Огнян Гаврилов. Той има американско гражданство и живее и практикува в Сакраменто. Директори в нея тогава са били единият от партньорите в "Риджънт кепитал" Стоян Стайков и доскорошният й изпълнителен директор Кирил Димитров. Сега се представлява само от Гаврилов.

Връзката се потвърждава и от новия председател на борда и изпълнителен директор на "Бета корп" Румен Нанов, който е другият съосновател на "Риджънт кепитал". През септември 2013 г. Нанов напусна управлението на българското дружество, като пред "Капитал" обясни, че не е участвал в структурирането на сделката. Това стана малко след като името му се появи около задържана организирана престъпна група като потенциална жертва на поръчка за побой. Сега по всичко личи, че Нанов, който през 90-те години на миналия век е изпълнителен директор на фалиралата Агробизнесбанк, отново е централно действащо лице, защото през юли се завръща като председател на съвета и изпълнителен директор на "Риджънт кепитал". Контролният пакет е в лихтенщайнската фондация Vier Jahreszeiten с предишно име Terra Incognita. Тя се представлява от Кирил Димитров и австриеца Дитмар Щраус. Миноритарен дял има и Стоян Стайков, като всички са присъствали и приемали решенията единодушно. Самият Нанов притежава 46% от капитала в "Риджънт", но в привилегировани акции без право на глас. Пред вестника той обясни отново, че през 2013 г. компанията се е оттеглила от дейността на United Capital и е изразила несъгласие с планираното придобиване, а оттогава няма никакъв контакт с Мастюгин.

"Риджънт кепитал" е бил привилегирован акционер в United Capital като целта на инвестираните средства е била създаването на застрахователна компания в Словакия - Novis Insurance. В момента се извършва сложна процедура по прехвърлянето на част от акциите в Novis на "Риджънт кепитал", каза Нанов, като отказа да назове действителния собственик на European-American Capital Group.

Според доста непълния отчет в Търговския регистър към края на 2016 г. "Риджънт кепитал" има внушителните 1.84 млрд. лв. активи (почти изцяло дългосрочни финансови активи) при едва 7 млн. лв. година по-рано. Срещу огромната сума стои скромен капитал от 1.4 млн. лв., като в пасива има 1.8 млрд. лв. дългосрочни задължения. Приходите са 20.9 млн. лв., а единствените отчетени разходи са за лихви и след тях финансовият резултат е 589 хил. лв. печалба. Обяснението на Румен Нанов е, че това са инвестиции във финансови инструменти на чуждестранни клиенти, които така хеджират риска си.

На фона на този размах бизнесът на "Бета корп" с няколко милиона управлявани активи изглежда микроскопичен, като явно основната ценност е лиценза му за инвестиционен посредник. Нанов обяви, че той ще се насочи основно към външни пазари, като работят с изключително сериозни клиенти като Income Opportunity Fund, в който JPMorgan има 30%.

Сцена 2: В която се каца на нова "Планета"

Паралелно с покупката на брокерската компания се сменя и собствеността в малкия здравен застраховател "Планета", преименуван на "Юроамерикан", който от години има капиталов проблем. Сделката е станала на 3 октомври 2016 г., като дотогавашният едноличен собственик продава своите 5 млн. акции отново на 11 лица с по под 10%. Част от тях са същите като при "Бета корп", а друга част са от досегашния мениджмънт на застрахователя. Сред новите акционери отново е European-American Capital Group, както и свързаното с "Риджънт кепитал" "Логистичен терминал Свиленград". А управлението на компанията се поема от Софиянски и още две лица с минало, свързано с "Лев инс". Д-р Дилян Петров до средата на 2016 г. е бил в управата на две дружества от групата "Животозастрахователен институт" и "Здравноосигурителен институт". А Лазар Георгиев работи в "Лев инс" от 2008 г., като през 2013 г. се издига до изпълнителен директор.

Според протоколите от общото събрание първоначалният план е бил капиталът да се увеличи с 14 млн. лв. От тях 5 е трябвало да дойдат от European-American Capital Group, а други 9 - от люксембургското Fuchs Asset Management. Два месеца по-късно обаче следва ново общо събрание, където това решение се отменя, като става ясно, че "Юроамерикан" ще кандидатства за допълнителни лицензи от КФН, за да покрие практически цялото общо застраховане, и люксембургската компания би се включила едва след това. Така се приема нова идея - капиталът да се увеличи с 5 млн. лв., които да дойдат от настоящи акционери - 4.4 от European-American Capital Group, а с по малки суми и други.

Явно и този план обаче не се реализира и за оздравяването на болната "Планета" е преминато към доста сложна схема, благодарение на която дружеството декларира високо покритие на двата ключови коефициента - капиталово изискване за платежоспособност и минимално капиталово изискване. Тя очевидно не се харесва на регулатора, защото през лятото на 2017 г. КФН назначава квестор в компанията, за да разбере какво става и именно от нейната мярка се разбират детайлите.

Според комисията големите проблеми са в общи линии два. Първият е с имот, който според представените от "Юроамерикан" документи то е купило от австрийската Bau-und Liegenschaftsverwaltung. Тя се управлява от бившия директор в "Риджънт" Кирил Димитров, а според австрийския търговски регистър ⅓ от капитала все още е собственост на Сергей Мастюгин. Другият акционер е ирландската компания Golcom Gas Oil, представлявана също от свързаните с "Риджънт" Франц Ферингер и Томас Адриан Шети (до септември 2013 г. и Нанов е бил в управлението й), която обаче е заличена през август 2016 г. От "Юроамерикан" представиха пред "Капитал" документ от 14 декември 2016 г., че в Австрия съдебно е назначен попечител на Мастюгин, тъй като самият той не може да бъде открит. За такъв е бил предложен Кирил Димитров, но съдът е избрал адвокат Ален Данер. Малко след това в края на същата година българският застраховател купува имота за 2 млн. евро, по което обаче няма плащане, а се покрива насрещно вземане. "Понеже очаквах да ми пришият Мастюгин, когото не съм виждал и не познавам, и да ме атакуват по такава линия, събрах информация и внесох сигнал в ДАНС с входящ номер РД-4243, където представих тези документи", заяви Софиянски.

Но проблемите, които КФН изтъква, са други - прехвърлянето не е вписано в австрийския имотен регистър. Освен това върху имота има ипотека и макар и "Юроамерикан" да не поема обслужването на кредита, за него остава рискът, ако той е необслужван. Затова и регулаторът преценява, че имотът не може да се ползва за покритие на капиталовите изисквания. Стефан Софиянски обясни пред "Капитал", че имотът е вписан в имотния регистър на името на застрахователното дружество и върху него към датата на закупуването му не е имало ипотека, което е установено и от квестора. Проблемът е дошъл, от една страна, защото предишният собственик не е заявил отписването на ипотеката, въпреки че кредитът е бил изплатен още през 2016 г., а от друга, защото преди вписването в имотния регистър (което вече било направено) в Австрия на нов чуждестранен собственик се прави проверка.

Сцена 3: В която се появява измислена банка

Втората част на възраженията на КФН обаче е още по-куриозна. За покриване на капиталовите изисквания "Юроамерикан" е представил пред КФН подчинен дълг от European-American Capital Group. Той обаче не е под формата на пари, а на ликвидни акции на три компании - Aareal Bank, AB Science и Akzo Nobel, за 4 млн. евро по текущи цени. От събраните от регулатора допълнителни данни става ясно, че на 30 декември 2016 г. книжата са преведени от подсметка на "Риджънт кепитал" при "Бета корп" в Commercial Development Bank AG, UK, London, на European-American Capital Group в същия посредник и банка, а впоследствие от него са преведени на "Юроамерикан" отново в същия посредник и банка.

КФН обаче вижда проблем и той е, че не е ясно това доколко въобще е банка. Дружеството Commercial Development Bank AG е посочено от британския регулатор FCA в списък с потенциални измами, като "няма лиценз, но извършва регулирани дейности". Според сайта му то е регистрирано в Бука, в автономния регион Бугенвил на Соломоновите острови. Посоченият SWIFT код е невалиден. Самият домейн www.bankcdb.com е регистриран от Роджър Уилсън в Лондон през 2012 г. и е хостван от Германия. Румен Нанов обясни, че в Commercial Development Bank AG просто се съхраняват книжата на двата клиента на "Бета корп", а цената на депозитарните й услуги е в пъти по ниска. "Съгласно европейското и американското законодателство всяко физическо или юридическо лице може да има лиценз за съхраняване на финансови инструменти. След официално запитване от "Бета корп" от Централната банка на Бугенвил ни предоставиха документи, от които е видно, че Commercial Development Bank AG има глобален банков лиценз", каза той.

Тук следва нов проблем - такава централна банка няма или поне не е призната от Банката за международни разплащания. На своя сайт тя котира бугенвилска кина спрямо основни валути, но според официалното становище на автономното правителство на Бугенвил тя не е законно платежно средство, а единственото такова е кината на Папуа-Нова Гвинея. Съмнителната бугенвилска кина е въведена от местна пирамида U-Vistract, организирана от Ноа Мисингку, който според местни публикации се укрива в джунглата в южната част на острова. Неговата валута се ползва от части от Бугенвилската революционна армия, която от години е окупирала медната мина "Пангуна". Тя някога е допринасяла за 40% от БВП на Папуа-Нова Гвинея, но заради конфликтите, довели до смъртта на 20 хиляди души, спира да работи през 1989 г. И въпреки подписаните в края на 90-те години примирия остава под контрола на местните земевладелци и племенен съвет. Домейнът на централната банка www.cbmeekamui.com е регистриран в началото на 2017 г., като собственикът му е скрит. Сайтът обаче е хостван от същия сървър като поднадзорната си Commercial Development Bank AG.

Така и не става ясно защо акционерите са избрали книжата им да се съхраняват в тази бойна зона, но КФН е преценила, че трябва да се осигури друга не толкова екзотична депозитарна институция, за да признае подчинения дълг за покритие на капитала. Проблемът обаче явно е решен, поне според Стефан Софиянски, като European-American Capital Group е прекратил договора за предоставяне на подчинен срочен дълг и средствата са върнати. "Причината за непризнаване на подчинения срочен дълг от КФН, както и движението на средствата между European-American Capital Group и други юридически лица, на нас не са ни известни. Факт е, че твърденията на регулатора, че дружеството не притежава акции, се оказаха безпочвени, тъй като назначеният от комисията квестор продаде книжата и реализира печалба в размер на над 1 млн. лв.", каза той.

Сцена 4: В която се връщаме на българската борса

Не се знае докъде се простират амбициите за изграждане на новата финансова група, но засега е известна поне още една брънка от нея. От това лято същите лица практически контролират и публична компания в България, макар и такава, която от създаването й няма почти никаква дейност. Това е "Алфа България", в която 1 181 159 акции са притежание на алжирския гражданин, живеещ в Лондон, Юшри Башир. "Бета корп" придобива единствената извън тях 1 акция, но на проведеното общо събрание се явява само посредникът. Там той назначава нов борд. В него влиза дъщерята на Румен Нанов - Емилия. Тя ще може да управлява компанията само съвместно с избрания за председател на борда Георги Шаранков, който според приложената биография е служител на КФН от създаването й, занимавал се последователно със застрахователен и инвестиционен надзор, а от февруари 2017 г. работи в "Бета корп". Третият член е Илиан Илиев, който от 2002 до 2009 е работил във МВР, а след това до 2016 г. в ДАНС.

Другото ключово решение е да се увеличи капиталът на компанията с 59 млн. лв. Като посредник по емисията е избран "Бета корп". През юли дори има внесен проспект в КФН, но тя излиза с отказ поради технически причини - на общото събрание не е изчакана втората дата, а решението е взето на първата с аргумента, че другият акционер - Юшри Башир, няма право на глас, тъй като след придобиването на акциите не е отправял търгово предложение. За целта обаче е свикано ново събрание през септември и е изчакана и втората дата за него, а след това отново е внесен проспект. Нанов обеща повече информация за какво ще се използват набраните средства след одобряването му от КФН. А междувременно според отчетите на "Алфа България" тя ежемесечно получава малки заеми от "Риджънт кепитал".

Епилог: В който изскачат нови лица и остава отворен край

Любопитната глобална мрежа около "Риджънт кепитал" е трудно да се обхване в цялост и постоянно еволюира с появата на нови и нови лица. Например британската United Capital, някогашният кандидат за "Доверие", днес се ръководи от бившия депутат от НДСВ Димитър Ламбовски, който през 90-те е в управлението на свързваната със СИК Първа източна международна банка. Той е в управата и на друго свързано лице от групата - българското "РЗ метал".

В последните дни "Риджънт кепитъл" е активно и по още една линия - основало е две дъщерни дружества, в които държи по 70%. Едното от тях се казва "Иновейтив мед", като останалите 30% в него са поделени между Дилян Петров и Стефан Дедев. Последният беше депутат в три поредни парламента от ГЕРБ от 2009 до 2016 г. и председател на предизборния щаб на партията в Пловдив. Има досие от Държавна сигурност като щатен служител в граничен отряд, като след 1989 е продължил да работи в Гранична полиция, достигайки до началник на поделението в Свиленград.

Другата компания се казва "Норд медиа" и в нея партньор е Иван Кутевски - бивше пресаташе на ГУ "Митници", а впоследствие дълги години в "Петрол холдинг" като доверено лице на Денис Ершов. Той също е посочен от комисията по досиетата като агент на ДС.

Любопитно свързващо лице между новите действащи лица е бившият председател на ДАНС и също сътрудник на ДС Петко Сертов. Ламбовски и Кутевски сами се изявяваха пред медиите като едни от последните говорили с него преди мистериозното му изчезване за 40 дни в края на 2014 г. От март 2016 г. Сертов е управител на фирма "Конти интернешънъл", която е с предмет на дейност търговия с ВиК оборудване и е регистрирана в бизнес сградата на столичната ул. "Емил Берсински" 12, където са и всички фирми около "Риджънт кепитал". Там през 2013 г. се планираше да е и българското представителство на руската Инвестбанк.

Изходът от схватката с българския регулатор е трудно да се предвиди, макар засега КФН да изглежда решена да действа твърдо, поне по линия на застрахователния надзор. Последно в края на октомври комисията е наложила принудителна мярка на "Юроамерикан" да смени двама от управляващите компанията - Стефан Софиянски и Дилян Петров. Тя е обжалвана, но това не я спира и затова в КФН са внесени за одобрение нови директори, които са от предходния мениджмънт на застрахователя - Венелин Манев и Светла Христова.

"Освен това сме завели дела и против решенията за квестурата - два месеца не можехме да управляваме "Юроамерикан". Акционерите обмисляме вариант и да се продаде компанията", каза Софиянски.