Мистериозната акционерна рокада в "Приста ойл холдинг" на братя Бобокови

Това обаче не е всичко. За 15 март е свикано общо събрание на акционерите на "Алфа България" за одобряване на покупка на още до 200 000 акции на "Приста ойл холдинг" на цена до 20 млн. лв. Според мотивирания доклад за предложената сделка срокът за приключването й е до края на 2025 г., но вече е задействана поредна процедура за увеличение на капитала чрез упражняване на варанти, така че средствата може да се окажат набавени и съвсем скоро. Все пак тази сделка едва ли би могла да бъде финализирана толкова скоростно, тъй като при покупка на максималното заложено количество вече става дума за навлизане с над 60% и смяна на контрола в "Приста ойл холдинг". А това би трябвало да премине през одобрение от Комисията за защита на конкуренцията, като вероятно е нужно и одобрение от кредиторите - например акциите на "Приста ойл холдинг" са с вписани залози в полза на Уникредит Булбанк и Пощенска банка. А също така след финализирането би трябвало да последва и търгово предложение към миноритарните инвеститори в "Монбат".

Първа загадка: Логиката на сделката

Трудно може да се намери логично обяснение защо братя Бобокови биха се разделили с толкова голяма хапка от бизнеса си при такава оценка - пазарната капитализация само на "Монбат" е близо 150 млн. лв. "Капитал" ги потърси, но те отказаха коментар. Изпълнителният директор на "Алфа България" Яни Янков също не пожела да отговори на въпросите на "Капитал".

А иначе официалните обосновки изглеждат твърде повърхностни. В доклада до едноличния собственик на "Приста ойл холдинг" - "Приста инвест 2016", за отпадане на правата му да се включи в увеличението се обяснява, че "има нужда от допълнителни средства за завършване на инвестиционни проекти и финансиране на дългосрочни сделки за доставка на продукция на стратегически партньори". Става ясно още, че по-нататъшното финансиране на предстоящи плащания за около 10 млн. лв. със заеми или със средства на едноличния собственик не е целесъобразно, а и той няма възможност да ги осигури, но пък има "готовност на нов инвеститор (потенциален акционер) - "Алфа България", да предостави средствата срещу акции в дружеството". А що се отнася до цената, единствено е посочено, че "няма причини емисионната цена да бъде различна от номиналната". Разбира се, ясно е, че този доклад е просто законова формалност, доколкото е подписан от самите Бобокови в ролята им на мениджъри и адресиран до тях в ролята им на собственици.

От гледна точка на "Алфа България" също има мотивиран доклад в качеството му на потенциален купувач на мажоритарен дял в "Приста ойл". Там холдингът е описан като най-крупния български производител на моторни и индустриални масла с най-голям пазарен дял в продажбите на дребно в България, 10% дял в Румъния и силно присъствие в ЦИЕ. Накратко е очертана и бизнес стратегията на компанията - да стане водещ доставчик на масла за енергетиката в Близкия изток, където голяма част от тока се произвежда от дизелови централи.

"С увеличаването на дела си като акционер в "Приста ойл холдинг" "Алфа България" цели да установи трайно присъствие в пазара на смазочни продукти, като със своето участие и експертиза на международните пазари да допринесе за развитието на компанията и стъпването ѝ на нови пазари. "Алфа България" планира да инвестира в модернизация и оптимизация на производствените мощности, ползвани от "Приста ойл холдинг", пише в доклада. Според него увеличаването на дела ще повиши пазарната капитализация на акциите на "Алфа България", включително и заради косвеното ключово участие в "Монбат".

Втора загадка: Лицата зад купувача

Ако цената буди недоумение, то определено въпросът кой всъщност придобива "Приста ойл" подсилва мистерията. "Алфа България" е създадена още през 2009 г. и скоро след това акциите ѝ са качени за търговия на БФБ. Контролът в нея се сменя на няколко пъти, но реално през по-голямата част от историята си тя е спяща компания без реална дейност. От 2017 г. насам обаче зад нея прозират интересите на група лица, част от които станаха популярни основно около опита през 2013 г. да придобият пенсионната компания "Доверие" в партньорство с руския банкер Сергей Мастюгин. Операцията тогава се осуети с ареста на последния, отнемането лиценза на неговата Инвестбанк и обвинения, че я е източвал.

Към момента най-голям акционер в "Алфа България" е австрийското BGA Management Gmbh, зад което стои Румен Нанов. През 90-те години на миналия век той е бил изпълнителен директор на фалиралата Агробизнесбанк, а преди десет години чрез българското "Риджънт кепитъл" и британското United Capital името му изскочи около злополучната сделка за "Доверие". Другата знакова фигура тогава беше Стоян Стайков, който има 2.9% в "Алфа България", но още 29% се притежават от "Сейнт Гейбриъл ресорт", в което, ако се съди по имената и представените пълномощни, съдружници са съпругата му и децата им. Третият голям акционер с 31.9% е "Интер финанс холдинг", собственост на бизнесмена Иван Динов. Той е известен като бивш собственик и спонсор на футболния "Спартак" - Плевен, и е считан за близък до подалия оставка дългогодишен президент на БФС Борислав Михайлов.

През 2021 г. "Алфа България" издава емисия варанти - инструмент, който дава право, но не и задължение да се участва в бъдещо увеличение на капитала, за общо 195 млн. лв. Впоследствие те на няколко пъти са ползвани, като именно така изброените по-горе увеличават дела си. Преди това по-съществени дялове имат застрахователна компания "Аксиом" (бившата "Медико-21"), а също и инвестиционния посредник "Фактори" от групата на "Лев инс" на застреляния миналата година Алексей Петров. До миналия август в борда на "Алфа България" е изпълнителният директор на "Фактори" Димитър Цветанов, а компанията се управлява от бившия почетен консул на Швеция в България Ивар Йоран Свенсон, който е бил и в управата на "Лев корпорация".

С това обаче списъкът на интересните лица не приключва. По последни данни най-голям варантьор е "Терезин хаусфервалтунг", което е еднолична собственост на австрийското Nord Investment Gmbh. Тази компания също излезе покрай сделката около "Доверие", като в миналото Румен Нанов е бил съдружник, но сега като краен собственик е посочен Стоян Горанов. Той е съуправител на "Битумина Гмбх - България" - една от компаниите с огромни аванси покрай инхаус договорите на "Автомагистрали" за строителството на магистрала "Хемус". Неин собственик се води Христо Атанасов, общински съветник от ГЕРБ в община Аксаково, но в строителния сектор се свързва с Велико Желев от "Хидрострой".

Не по-малко любопитно миналата година през февруари като председател на борда на компанията влиза бившият служебен икономически министър във втория кабинет "Янев" (края на 2021 г.) Даниела Везиева. Тя е сменена около шест месеца по-късно, но е назначена за прокурист на една от компаниите, придобити от "Алфа България".

Настоящият борд на компанията е по-малко звезден. Изпълнителен директор е Яни Янков, който според представената биография е бил дългогодишен служител на МВР. Той започва през 2009 г. като разследващ полицай и се издига до началник на сектор в дирекция "Вътрешна сигурност", занимаващ се с противодействие и разследване на престъпления, извършени от служители на МВР. През 2022 г. за кратко е консултант по сигурността на директора на "БДЖ - Пътнически превози" в период, в който Везиева е председател на борда жп холдинга.

В борда влиза още Августина Пейчева, която е изучавала противодействие на тероризма и е представила CV предимно с позиции на стажант и младши експерт. Последно е била преподавател по английски в "Британика" и организационен секретар за 24 МИР в София на партия "Български глас". Месеци преди да влезе в управлението на "Алфа България", се регистрира в портал, където си търси заетост като актриса. Съветът се попълва от Наталия Панчева, която е дългогодишен служител в свързани с Румен Нанов фирми като "НАА фарма" и Nord Investment.

Трета загадка: Хаотичните покупки на "Алфа България"

Ако това управление ви се струва еклектично, то това явно се пренася и в портфейла на публичната компания. "Приста ойл" може и да е перла в короната, но преди да се стигне до нея, "Алфа България" прави и поредица други покупки, детайлно описани в отчетите ѝ.

През август 2023 г. компанията купува за 430 хил. лв. 33% от небанковия кредитор "Кредитбокс", а по-късно с 4 млн. лв. увеличение на капитала става мажоритарен собственик. Аналогично са купени и 48% от охранителната "Агенция за сигурност - Атила", като делът е вдигнат на над 90%. Също така има и 5% дял в инвестиционния посредник "Аксиом", купен още през 2022 г., като той е покачен на 9.9% - точно под прага за одобрение от КФН. Съществени дялове обаче имат и други свързани лица - Стоян Горанов пряко притежава 8% и още 9.5% през "Терезин". Лъчезар Захариев с 5% пък е в бора на "Риджънт кепитъл" заедно с Румен Нанов. Посредникът е основан от варненеца Венцислав Филипов (който е управлявал местното поделение на ДЗИ), като се управлява от него и бившия депутат от "България без цензура" (впоследствие от "Български демократичен център") Георги Ковачев.

През октомври са придобити 40% от "ВИП рента кар 2000". Обявена е и инвестиция за 500 хил. евро в облигации на австрийския строителен Кerbler Holding GmbH. Според неодитирания консолидиран отчет на "Алфа България" за 2023 г. активите й скачат от под 1 млн. лв. до 23.5 млн. лв. след набрани 17 млн. лв. от неколкократно упражняване на варанти. Приходите са близо 650 хил. лв., а загубата - 450 хил. лв. Любопитен момент е, че в края на 2017 г. групата около Нанов и Стайков вече веднъж се опита да изгражда финансова група, като придоби контрол над посредника "Бета корп" и застрахователя "Планета" (който прекръсти на "Юроамерикан"). Тогава обаче КФН отне лицензите на двете институции.

И няколко хипотези

Какво стои зад сделката с "Приста ойл" на далеч под пазарна цена е трудно да се каже със сигурност. Една възможна опция е да няма реална промяна в контрола и това да е някакво сложно вътрешно преструктуриране в опит да се поразкраси балансът на групата. Това обаче не изглежда особено ефективно, доколкото операцията по навлизащ собственик със съмнителни (а не е изключено и да са отново руски) капитали срещу символична сума по-скоро би повдигнала доста въпроси от инвеститори и кредитори, вместо да ги успокои.

Друг вариант е продажбата на дела да е под финансов натиск. Няколко източника от пазара разказват за трудности на "Приста" и "Монбат" при обслужването на задълженията им. Според отчета на холдинга още в края на 2022 г. задълженията му към банки (БАКБ, Пощенска банка, Уникредит Булбанк и ОББ) достигат 66.7 млн. лв., като практически всички са текущи, т.е. с падеж в рамките на 2023 г. Справка в ЦРОЗ показва, че през миналата година "Приста ойл холдинг" е сключило договор за 10.8 млн. лв. овърдрафт от ПИБ и кредитна линия и банкови гаранции с лимит 5 млн. долара от ДСК. Вероятно част е ползвана за рефинансиране на стари задължения, но очевидно обслужването им в условия на покачващи се лихви става по-предизвикателно.

Към края на 2023 г. "Монбат" пък има 150 млн. лв. банкови заеми и още около 42 млн. лв. облигационна емисия, по която в началото на 2024 г. е предвидено 8.4 млн. евро плащане по главницата. На 22 януари 2024 г. е проведено общо събрание на облигационерите, на което компанията получава 2 месеца отсрочка, като обяснява забавянето с административни усложнения около вече одобрен през декември 2023 г. 8 млн. евро кредит от финансираща институция. Компанията се е ангажирала да изготви и представи ликвиден план за следващите 12 месеца.

И накрая винаги има вариант и сделката да е плод на някакъв друг натиск. През 2020 г. братята Бобокови се сблъскаха челно с прокуратурата, която им повдигна обвинения за организирана престъпна група за внос на отпадъци, а отделно Пламен Бобоков заедно с президентския съветник Пламен Узунов бяха обвинени в престъпен сговор за влияние на длъжностни лица. Последното катастрофира и в началото на 2023 г. делото беше прекратено и двамата дори осъдиха прокуратурата. Първото дело обаче остава висящо и дори през 2023 г. КПКОНПИ запорира дялове на Атанас Бобоков в две дружества. Всичко това отваря вратата и прехвърлянето на част от бизнеса да е откупуване на спокойствие, доколкото след атаката през 2020 г. версията на двамата братя беше именно такава, като дори пред "Дневник" посочиха и поръчител. "Посочени сме от Пеевски, защото е решил да си открадне "Монбат", каза тогава Пламен Бобоков.