Сделките на 2018: Слаб сезон с местни купувачи
Гинка Върбакова, Ахмед Доган, Брендо са най-активните българи при сделките. На мястото на западните влизат източни собственици
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Поредна година, в която сделките са малко и са от типа "западните инвеститори си тръгват, а активът се купува от местна или регионална компания". Тази негативна тенденция е видима още от кризата преди 10 години, но икономическото оживление от последните години не я промени. При големите сделки все пак често купувачите са чужди, но от по-близки ширини: например най-богатият чех Петр Келнер придоби оттеглящия се норвежки телеком Telenor и поиска "Нова тв", а напускащата региона Societe Generale прехвърля бизнеса си на унгарската ОТР. Имотите заради сравнително гарантираната си доходност още се търсят, но купувачите са основно местни, фондове от ЮАР и рядко от Централна и Източна Европа. Малкият оазис, където стратегически западни инвеститори още гледат, е IT секторът: софтуерната "Империя онлайн" и дигиталните "Алтерко" и "БГ меню", които бяха купени от компании от Северна Европа. За цвят в сектора се появи и китайски собственик - на разработчика "ММ Солушънс".
Показателни каква е годината са няколко сделки. Първо, политикът Ахмед Доган купи напомпания с кеш от държавата ТЕЦ "Варна", държавата даде пари на община Варна да плати щедрите 43 млн. лв. за терен на Георги Гергов от БСП, а свързано дружество с осъдения за наркотици Брендо придоби от Васил Божков хотел "Рила". А най-неочаквано беше малкото дружество на Гинка Върбакова, което поиска да купи активите на CEZ в България и засега не успява заради забрана от КЗК, а иначе трудно би намерило над 300 млн. евро за цената, без зад него да се крие друг купувач.
Или както обобщи представител на фонд: "Никой не се интересува от региона, а още по-малко от България." А негов колега допълни: "За България се знае, че има много корупция, а отскоро - и че е убита журналистка."
Различни от света
Така, докато глобалният пазар на сливания и придобивания чупи нови рекорди, при това на фона на продължаваща търговска война между суперсили като САЩ и Китай, активността в България остава умерена. По данни на Thomson Reuters към деветмесечието на 2018 г. обемът на сключените в световен мащаб сделки достига 3.3 трлн. долара, което е с близо 40% повече в сравнение с година по-рано. Броят на мегасделките на стойност над 5 млрд. долара също продължава да нараства, като най-висока е активността в енергетиката, здравеопазването и технологиите.
В по-близкия ни регион на Централна и Източна Европа обемите също скачат с двуцифрени темпове – за първите три тримесечия на годината стойността на сключените тук сделки е нараснала с близо 30% спрямо година по-рано и достига 11.6 млрд. евро, отчитат от Mergermarket. Броят им обаче намалява – до 277 в сравнение с 345 за деветмесечието на 2017 г. Сред най-атрактивните сектори за инвеститорите в региона са индустрията и химическата промишленост, а най-голямата сделка е покупката на чешката фармацевтична компания Zentiva. Генеричното звено на френския фармацевтичен концерн Sanofi-Aventis беше придобито срещу 1.9 млрд. евро от от американския инвестиционен фонд Advent International – един от знаковите инвеститори, изтеглили се от българския пазар през последните години, след продажбата на местния лидер в бутилираните води "Девин" и на производителя на плочки "КАИ груп".
Чуждо отсъствие
Емблематичните изтегляния от местния пазар продължиха и през 2018 г. Извън споменатите Telenor и Societe Generalе, своя ВЕЦ бизнес продаде френската EDF, а с радиата си се раздели ирландската Communicorp Group.
За много активи имаше само български интерес. При банките например за Общинска и "Виктория" сделките бяха платени с местни капитали, а чужд интерес абсолютно отсъстваше. Средно големи имоти също бяха придобивани от локални купувачи (оръжейни търговци, Миролио и др.), а за големите отсъстват западноевропейски и американски фондове.
Новите международни стратегически инвеститори се броят на пръсти. В малката група са британско-холандската Unilever, която купи търновската "Сладоледена фабрика" от българския й основател, германската издателска група Klett, която увеличи дела си в издателствата "Анубис" и "Булвест" и в дистрибутора им "Анубис - Булвест", южнокорейската Hanon Systems, която ще купи производителя на автомобилни компоненти "Магна пауъртрейн Пловдив" като част от сделка за общо 10 завода на канадската Magna.
На фона на общото минорно настроение сред консултанти и фондове все пак единици гледат и позитивно на пазара тук. "Към момента годината е доста активна с немалък брой сделки, включващи чуждестранни инвеститори, които придобиват в България", посочва директорът в българската консултантска компания Entrea Capital Димитър Узунов. Дружеството е било консултант по сделката за "ММ Солушънс". Според прогнозите им интересът към технологичните придобивания в страната ще продължи да расте, а раздвижване в следващите месеци може да се очаква в телекомуникационния сектор и в здравеопазването.
Какво се чака
Голямата сделка на хоризонта догодина е концесията на летище София. Това е единственото изключение, в което има силен европейски интерес от компании от сектора. Срокът за оферти е в края на януари и засега проучване са правили оператори на летища в Германия, Франция, Испания, Великобритания, няколко гигантски фонда, индийски и корейски компании, руската ВТБ.
Другите две големи продажби могат да дойдат от телеком сектора. "Булсатком" изпитва проблеми с изплащане на дълговете си и двамата основатели са в процес на търсене на инвеститор от месеци. Най-оборотният и най-голям телеком - БТК, също може да излезе пак на пазара, ако се развържат делата покрай фалиралата КТБ.
Другата сигурна продажба е на българските болници на турската Acibadem - бившите "Токуда" и "Сити", като тук много вероятно купувачът ще е фонд, а не гигант от здравния сектор.
В списъка на чакащи нови собственици са и двете големи телевизии - "Нова" и bTV.
3 коментара
Супер, а няма ли да се намери разследващ журналист да сподели, какви са тези инвестиции от ЮАР. Там да няма поговорка "купи си в БГ и ще сполучиш"?
А вие какво искате? Производствата тук са на зелено и с чужди собственици. Естествено, че като има смяна на дружеството майка, само тогава ще се смени собственика. Естествено, че при демографска криза дружествата които продават само на местния пазар ще бягат. Естествено, че придобиванията ще са малко, като самородният ни бизнес не може да генерира стойностни идеи с изключение на 2-3 сектора.
До коментар [#1] от "Deyan T":
А защо да няма инвестиции от ЮАР, има и съвсем легитимни процеси в подобни държави, които обуславят такова поведение (нестабилност на местните пазари и валути например).
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.