Забавянето на икономическия растеж прави инвеститорите по-консервативни

Нагласите за M&A пазара догодина са позитивни, но интересът към Югоизточна Европа ще отслабва заради очакваната криза

Според участниците в конференцията "Сделки и инвеститори", организирана от "Капитал", инвеститорите поглеждат от традиционните индустрии към технологиите

Гергана Михайлова

Според участниците в конференцията "Сделки и инвеститори", организирана от "Капитал", инвеститорите поглеждат от традиционните индустрии към технологиите © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Импулсът за сделки по сливане и придобиване от последната година ще продължи, но очакваното забавяне на икономическия растеж, неустойчивостта на капиталовите пазари и политическата несигурност ще доведат до по-консервативен подход в инвестициите и дори до обединения между инвестиционните фондове с цел споделяне на риска. В Европа играчите ще търсят възможности основно в централния регион, докато интересът към южните и източните държави, сред които е и България, ще остане ограничен. Това са част от наблюденията и прогнозите на експертите по сливания и придобивания, участвали в конференцията "Сделки и инвеститори", която "Капитал" организира за 13-а година. Пред професионална аудитория - мениджъри на фондове, банкери, консултанти, адвокати, те очертаха какви са актуалните възможности пред собствениците на бизнес, търсещи да привлекат международни купувачи.

Позитивно за следващата година

Ако няма големи шокове в икономиката, растежът на пазара на сливания и придобивания ще се запази и през следващите две години, макар и не с наблюдаваните досега темпове, като засега в Европа няма навлизане на нови играчи. Това е мнението, около което се обединиха лекторите на конференцията, сред които представителни, активни в региона инвестиционни фондове като Alantra, Dentons, Axxess Capital, 3TS Capital Partners и други. Според тях резултатите от тази година, която е рекордна като активност, ще дадат необходимата инерция за развитие в краткосрочен и средносрочен план.

Според данните към третото тримесечие на тази година глобалният обем на сделките по сливания и придобивания е 2.7 трлн. долара, основно в Азия и тихоокеанския регион, като в Европа увеличението е с 21.3%. Числата подсказват скорошно достигане на пик в сделките, но оптимизмът, че след него няма да последва рязко забавяне, дават наличните 1.7 трлн. долара неинвестиран капитал, намиращ се основно в европейските институционални инвеститори. Причината този ресурс да не работи са регулаторните пречки, които, от една страна, изискват от институционалните инвеститори да постигат висока доходност, а от друга, не позволяват на играчите да поемат по-големи рискове, насочвайки ресурси към фондове за дялово инвестиране например. Това бе повод за прогноза, че някои от структурите, които се прави опит да бъдат създадени в България, включително през държавния Фонд на фондовете, няма да успеят да стартират заради трудността да се мобилизира допълнителен частен ресурс.

В нова посока

Досега икономическият растеж движеше инвестициите в сливания и придобивания, но с наблюдаваното забавяне в глобален мащаб стимулите се променят и играчите се ориентират към по-консервативни стратегии и дори търсят възможности за обединения, с които не само да могат да участват в сделки за по-големи бизнеси, но и да споделят риска. В тази по-волатилна обстановка има изтегляне на инвестиции в развиващите се пазари, но те не се насочват към Югоизточна Европа, са наблюденията на експертите. "Сред 12-те държави на Европейския съюз, в които растежът на БВП е над 3%, 9 са от района на Централна и Източна Европа, но дали все още това е дестинация за инвестиции", усъмни се Никълъс Пейдж от консултантската компания PwC.

Интересен детайл според лекторите на конференцията е, че според тях инвеститорите не гледат на района, в който се намира България, като на монолитен, а преценяват възможностите за сделки във всяка страна поотделно. Едно от малкото предимства на пазара тук е това, че конкуренцията между купувачите на активи, които се продават, би била много по-малка спрямо това, с което се сблъскват на пазари като Полша или Унгария.

"Когато се срещам с малкото инвеститори, които биха проявили интерес към нас, ние не им продаваме региона, а възможността да имат опериращ бизнес в страните", посочи Елвин Гури от "Емпауър кепитал", според когото интересът, който страни като България привлича, е от страна на така наречените корпоративни строители. Те се интересуват от бизнеси, които биха могли да оздравят и разраснат, преди да предложат на международните инвеститори. "Въпросът е как оперираш на пазар, където голяма част от твоите конкуренти работят в сивия сектор или пък решенията за сделки в регулирани индустрии като банки и телекоми се вземат на политическо ниво", попита Гури.

"Инвеститорите наистина виждат страните в Южна и Източна Европа поотделно, не като един регион. Положителното е, че сега имаме съвсем различна среда откъм информация. Преди нямахме толкова прозрачност, за да направим дю дилиджънс, не знаехме какво точно е налично като инвестиционни възможности", посочи Александра Нейгъл от Alantra. Според Никлъс Пейдж от PwC въпреки разпокъсаността си регионът все пак е успял да се превърне в бекофис пазар на много бизнеси и това създава възможности. "Не е случайно, че в Румъния генерира компания еднорог с оценка над 1 млрд. долара", посочи Пейдж.

Експертът очерта и друга любопитна тенденция в посоките на инвестициите – от традиционни бизнеси като финанси и производство фондовете все повече гледат към новите индустрии на услугите и дигиталните технологии. Логиката е, че сектори като застраховането и банките например са потискани от все по-тежки регулации, докато технологичните бизнеси нямат такава обремененост и растежът и доходността са високи. Според Пейдж позитивното от този трансфер е, че инвестиционните фондове внасят големия си опит от традиционните индустрии в технологичния сектор, което дава стабилна основа за развитието му.