КЗК в страната на петролните складове

Складовете и базите са едно от основните обвинения към пазарния лидер "Лукойл България", който държи най-много от тях като обем и според източници от сектора това би могло да означава няколко неща. Първо, КЗК най-накрая е решила да направи малко по-качествена проверка с препоръки за промени на действащите правила, засягащи складовете. Или има намерение да намери основания да започне производство срещу "Лукойл България" за злоупотреба с господстващо положение.

Събирането на отговорите от представителите на пазара вече е приключило и тече анализирането им от комисията. Междувременно генералният директор на "Лукойл България" Валентин Златев се държи като проблемен за спокойствието на управляващите, като публично изрази съмненията си доколко държавата може и иска да се справи със сивия сектор на пазара на горива. Премиерът Бойко Борисов дефинира съмненията като "басни" и индиректно отвърна с демонстрации в сградата на ГДБОП как се следят горивата. Наближават и избори. Или сместа дава всички основания да се дозабърка до взривоопасна.

Раздел три: бази и складове

Складовете се очертаха като един от най-проблемните елементи по веригата на движение на горивата (виж карето) - от вноса до крайния потребител, като към бургаската рафинерия и търговеца "Лукойл България" нееднократно са отправяни обвиненията, че държи огромна част от този пазар.

Сега петролните компании е трябвало да отговорят на 19 от общо 60 въпроса от въпросника на КЗК, свързани именно с базите и складовете. Те трябва да опишат процеса по договаряне на използването на съдова вместимост в склад за целите на Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, да опишат процеса по заделяне на задължителните запаси и да изчислят какъв е делът от крайната цена на едро и дребно на разходите за съхранение. Да отговорят смятат ли изграждането и регистрацията на собствен данъчен или друг вид склад за непосилна или трудно възвращаема инвестиция.

Ако компанията разполага със склад, да обясни на КЗК на какъв принцип предоставя и разпределя свободните складови вместимости. Отказвали ли са достъп на друго дружество, кое и по какви причини. Ако пък не разполага със склад, да даде информация на КЗК кои чужди складове използва и какво е разписано в сключените договори със складодържателите. Комисията пита компаниите прилагали ли са се в периода началото на 2016 г. - края на 2018 г. на складодържателите различни условия, в това число и цени при разтоварването и съхранението на бензин и дизел по отношение на отделните участници. Получавали ли са отказ за периода от достъп до данъчен склад, собственост на друго дружество, както и как е бил обоснован всеки от отказите. Какви действия са били предприети при отказ и какви са били алтернативите...

Проучените компании трябва да отговорят и на въпроса смятат ли, че на територията на страната съществува дефицит на свободни съдови вместимости, като ако такъв дефицит е налице, компаниите трябва да посочат и причините за него и начина за преодоляването му. И т.н.

Това е поредният път, в който комисията се интересува от въпросния пазар. Всъщност въпросът със складовете е изследван и при предишен секторен анализ на комисията от 2011 г. и вече е посочен за проблем пред конкуренцията, като комисията дори отправи препоръки за използването на складове в съседни държави, като Министерството на финансите подпише междудържавни споразумения. Идеята през годините обаче не срещна одобрението на финансовия министър Владислав Горанов, според когото няма пречка и сега те да се ползват.

Неуспешната КЗК

Преди две години (октомври 2016 г.) същият състав на комисията замалко щеше да разкрие картел между големите играчи, като беше напът да постигне прецедент в антитръстовото законодателство в световен мащаб. КЗК изследва пазара от 2012 г. и как цените на дребно на дизел и бензин А-95 реагират на промените на пазара на едро и на цените на производителя. Регулаторът откри, че в определени периоди цената на дребно не следва движението на другите две, и започна да събира доказателства за картел, включително и чрез проверка на компютри на служители на фирмите.

Бяха открити писмени доказателства в мейли на служители и самият председател на КЗК Юлия Ненкова съобщи, че има убедителни доказателства срещу шест компании: руската "Лукойл", OMV, Shell, гръцката Eko, контролираната от Гриша Ганчев "Петрол" и руската "Газпром" (работеща през "НИС Петрол"). В тогавашното определение на комисията, изпратено до заподозрените компании, имаше факсимилета от мейли, в които се виждаше как служители от различни вериги си разменят информация за цени, количества и т.н. Компаниите получиха 30-дневен срок да се защитят по обвиненията.

Само два дни след парламентарните избори през 2017 г. КЗК забрави цялата си предишна "убеденост" и прие тезата на петролните компании, че не са комуникирали бъдещи цени, и прекрати производството. Окончателният текст на решението на КЗК беше претърпял корекции спрямо това, което беше написано през октомври, особено в частта с комуникациите за бъдещи промени на цените. Тоест или КЗК не е разчела правилно собствените си доказателства, или впоследствие е скрила точно текстовете за добиване на бъдеща информация от конкуренти, за да се излезе от ситуацията.

През май 2017 г. регулаторът реши и че единственият голям производител "Лукойл Нефтохим Бургас" и лидерът на едро и дребно "Лукойл България" не злоупотребяват с господстващото си положение. Сега в ход е поредната проверка или поне до предстоящите избори.