Българският автопазар 2018: Повече дизел и нови коли

Особено голям е скокът при най-старите превозни средства - тези над 20 години. Те са се увеличили миналата година с 60 000 до 1.4 млн. И остават най-много от всички - към 38%. Още 28% са тези между 15 и 20 години. Тоест общо 66% от всички коли в България са над 15 години. Новите добавки към автопарка - тези 320 хил., също са основно стари - над 10-годишните са 208 хил. (за сравнение - новите са 52 000, с 10% повече от вписаните през 2017 г. на такава възраст).

"Явно е, че при така структурираните икономически и монетарни и немонетарни стимули за обновяване на автопарка не можем да очакваме тренд за подмладяване. Надяваме се поне контролът върху тези стари автомобили, които се движат по пътищата, да бъде засилен, за да се понижат рисковете за безопасността на движението и екологията", коментира за "Капитал" Александър Миланов, управител на "BMW Group България".

"Една от причините и то в глобален мащаб е възстановяването и излизането от финансовата криза. Друга, специфична за България предпоставка е по- либералния режим на внос на употребявани автомобили или на онези, които не отговарят на рестриктивния режим наложен в повечето централно-европейски пазари. Това е причина за значителния ръст на регистрациите", заяви пред "Капитал" Маркус Татцер, изпълнителен директор на "Порше БГ" и "Порше Интер Ауто", вносител на Volkswagen и Audi.

Все пак сред положителните показатели е нарастването и на общия брой на автомобилите до 5 години като част от общия парк - те бележат постоянно увеличение в последните години и вече са около 212 хиляди спрямо 191 хил. през 2017 г. и 177 хил. през 2016 г. Делът им остава малък - около 5.8%, но продължава да се покачва.

Повишават се и продажбите на нови автомобили - според данните от МВР през 2018 г. са били продадени около 52 хиляди МПС (леки, лекотоварни, товарни и автобуси) спрямо 47 000 през 2017 г. От тях новите леки коли (категории М1 и N1) са почти 40 000, с около 10% повече от предишната година. Въпреки това продажбите в този сегмент остават далеч от рекордната 2008 г., когато достигнаха 54 000-55 000.

Лидери отново са две от компаниите от алианса RenaultNissan. Dacia за поредна година е номер едно с растеж от почти 10% до 4666 леки автомобила (категории М1 и N1), следвана от Renault с подобен скок (виж инфографиката). Друг производител от групата - Nissan, е шести с 2928 регистрирани леки автомобила. Тоест трите марки са пласирали над 11 600 коли, или около 29% от всички регистрации на нови возила. Повечето марки увеличават продажбите си, като в топ 5 са още Skoda, Toyota и Volkswagen. Според Маркус Татцер с двете марки Audi и Volkswagen, "Порше БГ" държи 11.5 % дял от пазара на леки коли в България, и 14% при лекотоварните с общо 1066 продажби, което отрежда й втора позиция в този сегмент.

За разлика от традиционния пазар, при сегмента нови автомобили се забелязва отстъпление на дизела. Пример тук е BMW, която единствена обявява официално продажбите си в България по модели, марки и двигатели. Докато през 2017 г. дизелът е бил предпочитан при 83% от доставените от компанията коли, през миналата година делът му е паднал до 66%. Бензинът пък е скочил от 15 на 28%. Покачване има и при хибридите и електромобилите. Компанията отчете рекордна година по продажби с 1100 автомобила при BMW и 154 MINI.

Според източници от пазара и при останалите марки има повишение на продажбите на бензиновите двигатели за сметка на дизела, макар да няма официални данни. Информацията на Асоциацията на европейските производители на автомобили (ACEA) показва, че търсенето на нови дизелови автомобили в България е спаднало с едва 0.3%, докато интересът към колите на бензин се е увеличил с 15.6%.

"Определено търсеното се измести от моделите с дизелови към тези с бензиновите двигатели. Позитивна тенденция е все по- големия интерес към моделите с алтернативно задвижване. Освен от хибридни модели все повече български клиенти се интересуват от такива с електрическо задвижване", казва Маркус Татцер.

Скритият реекспорт

Макар и да доближават все повече годините на добри продажби, общите данни трябва да се гледат с "едно наум". Първо, ръстът се забавя - през 2017 г. той беше над 20%, а сега е около 10%. И второ, от години в сектора стои темата за реекспорта на нови автомобили, тоест тези, които се водят продадени в България, регистрирани са в КАТ, впоследствие са отписани и изнесени за други държави. В подобна практика няма нищо незаконно и нередно, освен че размива истинското състояние на пазара, който все пак трябва да е показател и за икономическата активност на компаниите и потребителите. Точна причина за сравнително големия обратен износ няма - според едни представители на сектора възможен мотив е показването на по-голям пазарен дял тук, според други - все още има ценови разлики и отстъпките за местния пазар правят колите лесно продаваеми на Запад.

Досега нямаше конкретни данни точно колко голям е този реекспорт, тъй като МВР не ги включва в общата отворена информация за сектора и иска по 800 лв. за тях. Но "Капитал" разполага с тези данни за 2018 г., предоставени от бранша. Според тях първоначално регистрираните и впоследствие отписани нови леки коли (категории М1 и N1 до 6-месечна възраст) през миналата година са били 5139, тоест около 13% от "новия"пазар. Според източници от сектора износът е още по-голям, тъй като доста автомобили са експортирани, преди да бъдат регистрирани, и са директно договаряни с дилъри в други държави, които често ги взимат заради по-изгодни цени.

Данните на МВР за новите автомобили с прекратена регистрация през 2018 г. показват, че най-изнасяните коли са от марките Nissan, KIA и Renault - съответно 1820, 685 и 494 превозни средства (виж таблицата). Те не променят подреждането в топ 3 на лидерите по продажби, но при някои марки разликите са значителни. Трудно е да се направи и съпоставка с предишни години, тъй като няма сравними данни за реекспорта тогава. Според източници от сектора той може да достига 20% от общите продажби.

Най-реекспортираните модели са от SUV сегмента, където търсенето в България и Европа е най-голямо и който заема около една трета от пазара на нови автомобили тук, обобщават представители на сектора. Купуват се както по-малките градски SUV коли, така и големи машини.

Електро и газ

Продължава покачването и при продажбите на електромобилите, макар и делът им да остава далеч по-малък от общите регистрации спрямо западноевропейските държави. Броят им по българските пътища вече е 710, почти два пъти повече от 2017 г. С изключение на BMW никой вносител не дава точни данни колко такива автомобили е продал. Но грубо пресмятане може да покаже, че част от растежа идва както от услугата за споделяне на коли Spark, която през миналата година регистрира около 100 нови електромобила от марките VW e-UP и Nissan Leaf, както и от пласираните 60 BMW i3. Според "Порше БГ" продадените електромобили с марка Volkswagen са 96. Очакванията са тази година растежът да е още по-голям, защото на пазара се предлагат все повече такива модели.

Другият сегмент, където ръстът е значителен, е при хибридите, които все още имат повече приложение от електрическите коли. Броят им през миналата година е достигнал 5987, с 2090 повече от предишната година. От тях 5355 са леки коли. И в този сегмент предложенията на пазара са все повече и изборът за потребителите, както и възможностите на колите нарастват.

"Желанието за тестови шофирания, броят направени оферти при електрическите автомобили е висок, но конкретната реализация все още остава ниска (при BMW общият брой електрифицирани автомобили е 6.5%)", казва Александър Миланов. Според него компанията отделя особено внимание на хибридите (PHEV - plug-in electric vehicles), които имат значителни предимства и дават възможност за изцяло електрически пробег от 50 и повече км.

Значително повишение има при любимото гориво за българския шофьор - газ (пропан-бутан) и метан. Броят на тези МПС по българските пътища вече е над 210 хиляди, но според запознати те са далеч повече, защото много коли не са регистрирани като такива в КАТ.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала