В България дизелът побеждава

За първи път за последните три години българският автопарк расте, но има силно увеличение и при колите над 20 години

Константин Николов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Поради много фактори - най-вече финансови, българският автомобилен пазар винаги е странял от световните тенденции. Например в нашия автопарк процентно има най-много коли над 10 години, а и над 15 години. За съжаление, и над 20 години... И докато цяла Европа намалява покупките на дизелови автомобили по екопричини, тук се случва обратното. За първи път МПС на бензин в България (леки, лекотоварни, товарни и автобуси) отстъпват лидерството си на дизеловите. Според данните на КАТ за деветмесечието на 2018 г. процентът на дизеловите от всички коли вече е 45 (44% в началото на годината), докато на бензиновите е 44 (спрямо 45% през януари).

Естествено тази суха статистика е моментен факт, докато не се докаже като тренд за по-дълъг период. Но според представители от сектора и вносители на автомобили в България наистина има ръст на внесените употребявани дизелови коли през последната година, най-вече от Германия. Което се доказва и от статистиката на федералното статистическо управление там - страната ни е на трето място по скок на доставките на стари коли с дизелови двигатели след Украйна и Хърватия (по данни за 2017 г.).

Стари, по-стари

За първи път за последните три години има ръст, а не спад в общия брой на МПС. В началото на октомври 2018 г. всички автомобили (леки, лекотоварни, товарни и автобуси) в България са 3.67 млн., с 40 000 повече спрямо началото на годината. Общите нови регистрации за периода януари - септември са 247 хиляди, а разликата идва основно от отписаните от КАТ коли заради автоматичното премахване от регистрите на автомобили без "Гражданска отговорност". Но дори и при тези мерки много от тези превозни средства остават в движение, посочват представители на сектора.

В добрата новина с ръста има отрицателна тенденция, защото растежът е при най-старите автомобили - тези над 20 години, които са скочили със 100 000 за последните девет месеца - 1.44 млн. спрямо 1.34 млн. в началото на годината (виж инфографиката). Те остават най-много - около 39% (37% през януари). Още 27% са тези между 15- и 20-годишна възраст. Тоест 66% от колите в България са над 15 години. От новорегистрираните 247 хиляди автомобили 195 хиляди са над 10 години. Ясна е и причината - финансовите възможности на повечето български потребители. Но и липсва и държавна политика за ограничаване на по-старите возила въпреки предложените сега малки промени с по-високи данъци за най-старите коли.

Все пак има известна, макар и мъждукаща светлина: автомобилите до 5 години също са скочили и вече са 5.4% от всички. Броят им остава незначителен и нисък спрямо останалите - около 198 хиляди, но тенденцията е макар и за леко увеличаване на по-новите коли по пътищата. Пазарът на нови автомобили също расте - регистрираните в КАТ през последните девет месеца нови МПС (леки, лекотоварни, товарни и автобуси) са над 39 000. От тях над 30 000 са леки (категория M1 и N1). През миналата година продажбите в този сегмент нараснаха с 20% до 36 000 и, изглежда, и за цялата 2018 г. ще има повишение.

"Очакваме ръст на целия пазар около 15% на годишна база, с което общата реализация на леки автомобили отново ще достигне над 40 хил. нови автомобила за първи път след 2008 г.", заяви пред "Капитал" Александър Миланов, управител на BMW Group България. Според него факторите зад повишените продажби са икономическият растеж, изгодни условия за кредитиране и финансиране, разширяване на оперативния лизинг, но и реекспорт.

Именно реекспортът донякъде размива картината на пазара на нови автомобили. Продължава да бъде неясно колко голям е той, като според повечето играчи делът му е поне 10%.

SUV ми дай

За разлика от пазара на употребявани автомобили при новите коли световни трендове явно се следват, защото пазарът отчита сериозен скок на дела на тези с бензинови двигатели и съответно спад на дизеловите. В момента те са почти равни (по неофициални данни 47 към 48% спрямо 41 към 57% по продадени бройки преди година). Естествено при отделните вносители продажбите са различни и при някои дизелът е силно преобладаващ.

Лидер при новите коли отново е Dacia, следвана от Renault. Заедно с третия производител в алианса Renault Nissan - Nissan, общите продажби на групата за деветте месеца на тази година надхвърлят 9100 леки коли, или към 30% от целия пазар.

Както и в Европа, при новите автомобили продължава тенденцията на най-силно търсене в SUV сегмента, който заема около една трета от пазара. За това помагат и многото модели, които предлагат всички производители. Според представители на бранша растеж има във всеки сегмент от тази категория - както при по-малките градски кросоувъри, така и при големите машини. Същевременно източници на "Капитал" казват също, че тези модели са и най-търсените за реекспорт.

Скок на ток, но от ниска база

Има силен растеж и при продажбите на електромобили и хибриди, но той се дължи основно на ниската база, от която тръгват тези автомобили на българския пазар, казва Александър Костадинов, директор маркетинг и продажби в "Мото-Пфое", вносител на Ford, Volvo, Jaguar и Land Rover. Доказва го и статистиката на КАТ - общият брой на превозните средства на ток (леки, лекотоварни, товарни и автобуси) вече е почти 1500. От тях леките са около 600 спрямо 380 в началото на годината. По неофициални данни продажбите на нови леки електрически коли през тази година е около 220. Отделните вносители не обявяват колко пласират. Александър Миланов от BMW Group България посочва, че продажбите на електрическата марка на групата - BMWi, са 38, което е ръст от 16% от началото на годината. През тази година имаше и около 80 регистрации на електромобили Volkswagen за услугата Spark.

Още по-силен е растежът при хибридите, които все още имат повече приложение във всекидневния живот от електрическите коли. Броят им за първите девет месеца е скочил с 1500 до 5400 такива МПС. От тях леките също са се увеличили - с 1500 до 4800. Делът на тази категория на пазара на нови автомобили вече е около 4%. Има значително повишение и при МПС на газ и метан, като броят им вече е над 205 хиляди. Според представители на бранша те са далеч повече, защото някои не са регистрирани като такива в КАТ.

От сектора казват, че друга тенденция при новите автомобили е нарастващият дял на частните клиенти, макар бизнесът да остава основният купувач. Отново причина тук е икономическият растеж и добрите условия за финансиране и лизинг. През тази година големи корпоративни сделки не е имало, като държавата отново беше най-активна - тя обяви търгове за 50 коли за Висшия съдебен съвет, 400 линейки и десетки превозни средства и автобуси за образователното министерство. Бяха доставени и поръчаните преди време автомобили за Гранична полиция и областните дирекции на МВР.