Хранителна добавка към лекарствения бизнес

От една сделка не може да се направи извод за тенденция при консолидационните процеси във фармацевтичния сектор. Но двигателите за нея може да се окажат логични и за други придобивания. В случая става въпрос за компания-купувач от генеричния сектор (които произвеждат лекарства, след като патентът им падне), където печалбата идва не от иновации, а от обеми. А поне в региона такива със сигурност се генерират от хранителните добавки - манията по тях е местна забележителност в страните от бившия социалистически лагер, в които основно оперира Walmark. А мажоритарни акционери и в двете компании са инвестиционни фондове, чиято цел е да максимализират печалбата от участието си.

Купувачът Stada

Германската Stada е създадена през 1895 г. като обединение на фармацевти, чиято цел е да намалят разходите по приготвянето на лекарства. Впоследствие тя се превръща в една от най-големите германски генерични компании – произвеждат медикаменти след отпадането на патента им и имат фокус и върху лекарствата без рецепта. Но до 1993 г. в устава й е записано, че акционери в нея не могат да бъдат други лица, освен магистър-фармацевти.

Компанията прави първата си инвестиция извън Германия през 1986 г., като купува швейцарска генерична компания. Експанзията й през следващите години и до момента е впечатляваща, като тя придобива генерични лекарствени компании в Европа, Русия и по цял свят и се превръща в глобален играч. Въпреки усилията си тя все още е втората германска компания в топ 20 на генеричните компании след Fresenius и през 2018 г. заема 14-то място по приходи сред този тип концерни с продажби за общо 2.330 млрд. евро и печалба от 306.9 млн. евро. Stada присъства в 120 държави по света и към 31 декември 2018 г. за нея работят 10416 служители.

От 2017 г. Stada, която е публична компания, има нов мажоритарен собственик на 65% от акциите й – съвместно дружество между инвестиционния фонд Bain Capital и Cinven. Освен в нея Bain Capital има инвестиции в още 15, предимно американски, биотехнологични фармакомпании.

В България Stada присъства на пазара от 20 години, има регистрирани 140 лекарства, а за нея работят 43 служители. Според търговския регистър продажбите й през 2018 г. са за 5.223 млн. лв. в сравнение с 4.944 млн. лв. през 2017 г., а печалбата й е намаляла от 400 на 232 хил. лв. през 2018 г. В подобен размер са само плащанията й за лекарства от НЗОК. Отделно от това обаче Stada има и свободни продажби на лекарства с рецепта и без лекарско предписание, които вероятно са вътреобщностни доставки и не минават през българското й дружество. Според данните от пазара общите й продажби се движат между 25 и 30 млн. лв.

Тримата братя и златният фонд

Walmark стартира като семейна фирма, създадена през 1990 г. от тримата братя Валах. В началото на своето развитие тя започва с дивизия за производство на безалкохолни напитки, която по-късно е продадена на Coca-Cola. През 1994 г. компанията основава фармацевтична дивизия в Словакия и на следващата година създава своята първа хранителна добавка. През 1996 г. Walmark започва своята международна експанзия в Полша и Румъния, а 10 години по-късно отваря своя компания и в България. Няколко години след това чешката компания вече е лидер в сектора на хранителните добавки в Централна и Източна Европа и присъства директно в девет европейски страни. Това привлича вниманието на инвеститорите и през 2012 г. един от големите инвестиционни фондове Mid Europa Partners с портфолио от над 5 млрд. евро влиза в компанията, като през 2015 г. я придобива изцяло.

В момента компанията изнася продукцията си в повече от 150 държави и по последни неофициални данни има продажби за 2018 г. в размер на 79 млн. евро.

България е една от най-успешните истории на Walmark. Тя е дългогодишен лидер по брой продадени опаковки хранителни добавки и се нарежда на първо място в категория на продуктите без рецепта, непосредствено след българските и световните генерични компании. Българският пазар на хранителни добавки възлиза на 420 млн. лв., като тенденцията през последните 10 години е той да бележи двуцифрен ръст всяка година.

Според последните данни на IQVIA, предоставени от Walmark България, компанията има продажби на добавки в размер на 27 млн. лв. по пазарни цени за последния 12-месечен период до октомври, като втората компания в класацията има с около 50% по-ниски продажби. В момента в България са регистрирани 15 бранда-чадъри с общо 110 артикула. През 2018 г. компанията има приходи от дейността от 15.6 млн. лв. и чиста печалба от 2 млн. лв.

Компанията има осем марки, които са пазарни лидери в конкуренция с поне 30 продукта в съответната категория. Това са мултивитамините за деца ("Марсианци"), грижа за простата ("Простенал перфект"), грижа за женското здраве ("Уринал"), грижа за периферната нервна система ("ГинкоПрим"), а отделно от това е номер две по продажби на продукти за грижа за ставите ("Проензи") и продукти срещу газове ("Дегазин").

Към края на октомври в компанията работят 45 специалисти. От 11 години българската структура е единствената в групата, която се оглавява от жена – Десислава Райчинова.

Защо фармацевти се захващат с добавки

Краткият отговор естествено е за печалба, а по-дългият - заради дефектите на свръхрегулирания пазар. Лекарствата са една от най-строго регулираните стоки както като начин на производство, така и по отношение на цените. Цените се реферират с останалите европейски държави и ако някъде бъде открита по-ниска стойност на опаковка, тя автоматично се намалява в останалите страни членки. Конкуренцията сред генеричните компании е изключително силна, тъй като лекарствата, които те произвеждат, имат множество аналози. В почти всяка европейска страна има поне един или няколко силни местни генерични производители. В рамките на ЕС има строги изисквания за производство – правила за добра фармацевтична практика, които производителите са длъжни да спазват. Отделно от това във всяка страна-членка има изключително високи такси, за да може един продукт да стигне до пазара.

Ценовото рефериране, таксите за поддръжка на досиетата и реимбурсният статус и конкуренцията силно намаляват и без това ниските маржове в този сегмент на фармацевтичния сектор, поради което малко от генеричните производители от останалите европейски държави присъстват на съседните пазари. В България освен общоевропейската тенденция има и още едно ограничение пред генеричните производители – от последните около три години цените на лекарствата без рецепта са замразени, което не позволява на фармакомпаниите да печелят от тях.

Единственият сегмент, който расте с двуцифрен ръст и който няма строга регулация, са хранителните добавки. При тях не се проверява съдържанието, а производителят регистрира само етикета и опаковката в Регионалната здравна инспекция и след това може да продава на каквато иска цена, защото цените се определят свободно. В същото време българите по традиция вярват в народната медицина и природните продукти и са масови потребители на хранителни добавки.

"Портфолиото на Walmark ни дава възможност да разширим своето портфолио от брандирани продукти за грижа за здравето в Централна Европа и да засилим международното присъствие на бизнеса ни като цяло", коментира Петер Голдшмит, главен изпълнителен директор на Stada, в съобщение до медиите. От компанията допълват, че има силен потенциал за растеж в цяла Европа и Stada ще инвестира в още по-доброто комерсиализиране на продуктите на Walmark, която е един от сериозните играчи и продуктите им се произвеждат в завод, който изпълнява всички изисквания за производство на лекарства

Според анализаторите тази сделка е демонстрация за състоянието на фармацевтичния пазар в Европа и по-специално в Централна и Източна Европа и е сигнал, че очевидно политиците и регулаторите трябва да преосмислят лекарствената си политика и ценовата регулация.

"Един сериозен производител на лекарства преценява, че е по-изгодно да инвестира в производител на хранителни добавки и тази инвестиция е по-добра в сравнение с алтернативни инвестиции в лекарствени продукти. Причината е, че печалбите в нерегулирания пазар на хранителни добавки са значително по-големи, маркетинговите активности - с доста по-широки възможности и свободи. Това е така поради постоянния ценови натиск, особено в ЦИЕ, както и скъпата регулация на лекарствените продукти. За съжаление поради липса на категорични доказателства за ползите от хранителните добавки този разширяващ се пазар не добавя ползи върху здравния статус на населението и няма да доведе до промени в здравните му показатели", коментира д-р Славейко Джамбазов, управител на консултантската компания НТА.