Новата дългова криза на здравната каса

Защо касата нехае

От тази година плащането на надлимитната дейност е забранено със закон. Поне временно това ще спре исковете за надлимитни плащания. В същото време за вече натрупаните суми НЗОК е защитена – както при всяка държавна институция, никой не може да образува изпълнително дело, да си извади изпълнителен лист и да й блокира сметките, за да я принуди да му плати незабавно. Дори да бъде осъдена за определена сума, здравната каса не я плаща веднага, защото тя трябва да бъде предвидена в бюджета й. В него обаче няма перо за плащане на надлимитна дейност, поради което сумите растат.

По едно от спечелените от болниците дела при главница от 198 хил. лв. натрупаната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на постановяване на определението на Върховния касационен съд е в размер на 53.5 хил. лв., при това тази сума вероятно е нараснала, ако е изплатена в по-късен момент. Отделно НЗОК е осъдена да заплати 22 хил. лв. разноски на болницата. Което означава, че задължението на НЗОК след приключване на това дело е нараснало с почти 50%.

Нужни ли са външни адвокати

Плащането на лихви, разходи по съдебни дела и адвокатски хонорари с публични средства е недопустимо.

Д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз

От справката на НЗОК става ясно, че в момента тя води 197 дела с болниците за изплащане на надлимитна дейност, а през последните две години е водила 208 дела. През 2018 г. институцията е изплатила надлимитна дейност на стойност над 181.3 хил. лв. Сумата нараства до 700 хил. лв. до края на септември тази година. Тя изглежда скромна на фона на общия бюджет на касата от 4.3 млрд. лв. Това обаче са само главниците. И при всички случаи би било далеч по-подходящо тези пари да се харчат за плащане на прегледи, изследвания и лечение. Най-малкото защото те са колкото бюджета на една голяма областна болница за цяла година.

НЗОК отбелязва, че не може да предостави данни за размера на дължимите наказателни лихви с мотив, че при всяко влязло в сила съдебно решение лихвите са определени като процент от главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. Тоест – докато не бъдат предявени за изплащане с изпълнителен лист и не бъде решено, че ще бъдат платени, присъдените лихви не могат да бъдат изчислени.

Институцията не може да отговори на въпроса и какъв е размерът на адвокатските хонорари по делата, тъй като те са част от общата присъдена сума за разноски. Видно от решенията на надзорния й съвет през тази година обаче, тя е сключила договори с адвокатски кантори за 52 хил. лв., като от тях до септември са изплатени 46 212 лв. Договорът е сключен с решение на надзорния съвет и по предложение на регионалната адвокатска колегия, която в случая е софийската, се посочва в данните, предоставени от касата. Това се случва, при положение че за НЗОК работят 63 юрисконсулти. На 58 от тях в длъжностните характеристики е предвидено да осъществяват процесуално представителство. Районните здравни каси са 28, което означава, че на всяка от тях се падат поне по двама юрисконсулти. От НЗОК не отбелязат колко дела са загубили. Така или иначе е странно, че при наличието на близо 60 юрисконсулти здравната каса сключва по неясен начин договор с адвокатски кантори, препоръчани от адвокатската колегия.

Какво трябва да направи касата

Тези дължими милиони към болниците могат да нараснат двойно, ако НЗОК не предвиди начин да ги плати в най-скоро време.

Калоян Стайков, икономист в ИПИ

Съсловната организация на лекарите - Българският лекарски съюз (БЛС), от години настоява надлимитната дейност да бъде изплатена, а болниците и касата да се споразумеят извънсъдебно, за да бъдат избегнати дела и натрупване на допълнителни разходи. Това обаче така и не се случи. В същото време ВКС продължава да присъжда в полза на болниците. Доказването е просто – клиниките предоставят като доказателства историите на заболяванията и епикризите на лекуваните над лимита пациенти и съдът признава дейността. Така НЗОК за втори път попада в състояние да отлага във времето плащането на извършена медицинска помощ. Тя вече е натрупала и дълг от 285 млн. лв. към чуждестранните здравни каси за лечение в ЕС на български граждани.

"Плащането на лихви, разходи по съдебни дела и адвокатски хонорари с публични средства е недопустимо. На последната среща с ръководствата на Министерството на здравеопазването и НЗОК отново поставихме въпроса при наличие на неусвоени средства по бюджета на касата за болнична помощ към 30 септември, на първо място, с тях да бъде изплатена извършената помощ за минали години. Обясниха ни, че към тази стъпка ще бъде пристъпено едва след като бъде получено тълкувателно решение от ВАС дали е законно или не подобно изплащане. Запитването вече е изпратено", казва д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз.

При наличие на трайно установена съдебна практика да се присъжда в полза на лечебните заведения стои въпросът не е ли редно тези дела да се анализират предварително, да се изчислят рисковете от воденето им и да се търсят начини за сключване на спразумения с лечебните заведения, за да се спестят допълнителни публични средства, коментираха юристи, с които "Капитал" разговаря. Според тях всяка страна е длъжна да представи списък с разноски, в който отделните разходи, включително и адвокатският хонорар, са разбити по пера. Обстоятелството, че НЗОК не води такава статистика, означава, че тези дела не се анализират по никакъв начин и никой не се старае да минимализира разходите, които се правят по тях.

"Със забраната на надлимитната дейност правителството смяташе, че ще укроти разходите в здравния сектор, а не си даде сметка, че върши нещо незаконно, което ще доведе до нови разходи – и че ще трябва да плати надлимитната дейност, и че към нея трябва да се добавят наказателни лихви и разноски по делата", коментира Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика. Той допълва, че НЗОК и в момента няма механизъм да свърши основната си работа – да контролира дали една медицинска услуга е извършена качествено, и на този фон не е изненадващо, че не може да се защити и пред съда.

"Тези дължими милиони към болниците могат да нараснат двойно, ако НЗОК не предвиди начин да ги плати в най-скоро време. Всяка година само главницата на тези 153 млн. лв. нараства поне с 10% заради наказателните лихви. В бюджета на касата трябва да се предвиди ясен погасителен план, че тези средства ще се изплатят възможно най-бързо, и да не се чакат съдебните дела", смята Стайков.